Пак гръмна! Ами сега?
/ брой: 261
Нашата страна пак бе разтърсена от детонации. Взривиха се материали в склад, който е притежание на частна фирма. Закупен е от Министерството на отбраната. Някои коментират, че детонациите на взривни материали у нас нещо много зачестиха. Други, при това отговорни експерти, твърдят, че където има опасни вещества, може да има и инциденти. Това било естествено. Възниква въпросът кой носи най-високата отговорност и кой контролира съхранението, движението и работата с подобни вещества.
Можем да направим уговорката, че дали гърми частен склад или държавна фабрика, или пък военен склад, е все едно. Никой не е застрахован срещу подобни инциденти. Преди години се взриви ВМЗ - Сопот, по-късно избухна динамит в "Дунарит" - Русе, периодично гърмят боеприпаси там, където се произвеждат. Често има човешки жертви и осакатени работници. Още ни е пресен споменът за Чепинци, където няколко години вече специалистите не успяват да ликвидират последиците от поредицата взривове на боеприпаси.
На пръв поглед отговорът на въпроса за контрола е ясен - МВР и неговата служба за контрол върху общоопасните средства. В този момент обаче не можем да премълчим една основна загриженост на българската общественост. Ще поясним с пример. До днес военното министерство е продало на частни фирми три подобни склада като този в Севлиево. Според министър Аню Ангелов още "около 26 склада" за боеприпаси са обявени за обекти с отпаднала необходимост и предстои също да бъдат разпродадени.
Както виждаме, опасните обекти извън контрола на военното ведомство се увеличават решително. До каква степен трябва да се разрасне службата КОС, за да ги обхване и осигури най-добър контрол? А сега бе съобщено, че гръмналият склад е бил ремонтиран, пригоден за съответните цели и проверяван съвсем наскоро. Защо тогава гръмна?
Разследващите инцидента органи все още не са съобщили пред медиите отговорите на множество въпроси. Какъв вид е взривното вещество, което се е възпламенило? Специалистите знаят, че някои взривни вещества не могат да се взривят току-така от фас или дори от открит огън. Тротилът например не се възпламенява, а се топи и гори без детонация. Други взривни материали могат да вдигнат във въздуха всичко наоколо само от едно леко почукване. Сред въпросите без отговори засега е и какви специалисти работят в тази фирма, кога и къде са обучавани. Кой и за каква дейност е издал лиценз на фирмата?
Смятаме, че повечето от тези въпроси могат да получат отговорите си веднага след инцидента, без да се навреди на следствената дейност. Но когато отговорите се бавят, винаги остават съмнения, че целта е нещо да бъде потулено. А когато стават инциденти, опасни за човешкия живот, потулването граничи с престъление. Отговорите винаги трябва да бъдат открити и ясни.