Обществото има право да научи истината

СНЕЖАНА ТОДОРОВА е родена на 18 ноември 1955 г. в София. Завършила е руски език и литература в Ленинградския държавен университет (дн. Санкт Петербург). От 1979 г. е сътрудник в Международния отдел на СБЖ. През 1990-1998 г. е зав. отдел "Международен" в СБЖ. От 1998 до 2002 г. е секретар по социалните въпроси, а от 2002 до 2015 г. - главен секретар. На 15 март м.г. е избрана за председател на УС на СБЖ. Председател е на УС на Агенция "София-прес" и член на Творческия съвет на Обществения експертен съвет на Столичната община.


"Само законова принуда може да защити журналистите от произвола на издатели и работодатели'


- Скоро ще се навърши една година от избора ти за председател на СБЖ. Каква е твоята равносметка като шеф на журналистическата гилдия?
- Делегатите на Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ, състояло се на 14 и 15 март 2015 г., приеха основополагащ документ - "Принципи и цели на журналистическата професия и ролята на СБЖ". В него се казва, че "в българските медии тече уродлив процес на монополизация и концентрация в частни ръце, пред която редуващите се правителства си затварят очите. Налице е крещяща нужда от прозрачност и осветляване на медийната собственост, на разпространителската мрежа, за да стане ясно кой на кого и с какви пари служи. В тази насока не се предприемат никакви стъпки, защото сегашното положение очевидно е изгодно на политическия елит и яростно се защитава от явни и скрити лобисти.
Не се спазват елементарните правила на журналистическата етика и независимост, погазени са социалните и трудови права на журналистите. Битката за място на пазара и за пазарен дял размива границата между информация и реклама, между обективна, независима и поръчкова журналистика. Това принизява авторитета на журналистиката и не позволява на журналистите да изпълняват мисията си - да служат на обществения интерес. Една от важните причини за това е, че българската държава тотално абдикира от катастрофалните проблеми на българските журналисти и на медиите, които загубиха способността да изпълняват функцията си на социален коректив..."
За съжаление констатациите са валидни и днес. Ще посоча само два примера от последните месеци. Свалянето на "Деконструкция" от програмата на БНР беше израз на арогантна цензура и посегателство върху свободата на словото! Като посегателство срещу независимостта на медиите можем да определим и скандалния текст, въведен като "изключение" от общите правила в току-що приетия Закон за обществените поръчки, който освобождава държавните институции от задължението да обявяват обществена поръчка при "закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги". Това "изключение" развързва ръцете на силните на деня да подбират по свой вкус медии, в които да наливат значителни финансови ресурси за информационни кампании по оперативни програми на ЕС и по други теми, които ги интересуват. Така властта си купува медиен комфорт.
Ще оцелеят не онези медии, които отстояват своята независимост и качествената журналистика, а тези, които угодничат или са удобни на властта. Тези два примера са ярко доказателство за умишлено провеждания курс за установяване на фактически контрол над медиите. България се срива неудържимо в класациите на медийна свобода.
СБЖ продължава работата по изработване на нормативен документ за защита на професионалната журналистика и журналистическия труд. Очевидно е, че в близките години само законовата принуда може да защити журналистите от произвола на издатели и работодатели.
През този едногодишен период значително се активизира международната дейност на СБЖ. Организирахме международна среща по актуални въпроси на журналистиката в Международния дом на журналистите във Варна с участието на колеги от Балканския пoлуостров и Черноморския регион. Сред участниците бяха Джим Бумела, президент на Международната федерация на журналистите, и Надежда Ажгихина, вицепрезидент на Европейската федерация на журналистите. Установихме договорни отношения с Асоциацията на журналистите на РКорея и Съюза на журналистите в Украйна. Разширихме проявите на журналистически обмен с колеги и медийни организации от Русия. Приключихме работата по европейски проект с Асоциацията на журналистите от Муданя, Турция. Заедно със Синдиката на сръбските журналисти изготвихме проект по програма ИНТЕРРЕГ България-Сърбия.
- Повече от 25 години след т.нар. демократичен преход в България са налице посегателства не само върху свободата на словото, но и върху личността на журналистите. Резултат на какво са те?
- Те са израз на страх от истината, на нежелание обществото да научи фактите и обстоятелствата такива, каквито са. СБЖ още преди няколко години предложи на НС да бъде криминализирана всяка проява на насилие, побои и заплахи над журналисти. Журналистите добре знаят, че истината може да е неудобна и да не се приема от всички, но отчайваща е ненаказуемостта на извършителите на тези престъпления. Все по-често задаваме въпроса "Къде е държавата?" СБЖ многократно е осъждал прояви на насилие над журналисти и е настоявал за най-строги наказания за извършителите. След засилващите се прояви на насилие в обществото в последните дни СБЖ обяви акция "Не на насилието! За повече доброта и хуманизъм в нашия живот!"
- През последните години медиите у нас стават все по-зависими от политическите и корпоративни интереси. На какво се дължи това?
- Отговорът на въпроса е в констатациите за състоянието на журналистиката днес. Бих могла да добавя, че причина за това е финансовата зависимост на медиите. Всички знаем народната мъдрост "Който плаща, той поръчва музиката". За съжаление медийните "платци" в огромната си част нямат нищо общо с журналистиката и използват медиите за решаване на лични бизнес интереси.
- Възникнаха и т.нар. пропагандни сайтове, медийни бухалки, които под различна форма обслужват сервилно властта и управниците. Това не е ли крещящо, манипулативно нарушение на свободата на изразяване?
- Разбира се, че е грубо нарушение на свободата на словото и на изразяването. Властта се опитва чрез тези срамни прийоми да се защити, като си осигури по-голям медиен комфорт. Дълбоко заблуждение! Читателите, слушателите и зрителите не могат да бъдат спечелени с лъжи и заблуди. Истината винаги побеждава! Има Видов ден!
- Беше сред близките приятели на Стефан Продев. Какво ни завеща той като изтъкнат журналист и публицист, писател?
- Днес често повтаряме крилата фраза "Свободата на печата е майка на всички свободи". Колцина от нас си спомнят, че тя беше изписана с големи букви под заглавието на в. "Народна култура" в годините, когато Стефан Продев беше негов главен редактор? Всичко, написано от него, ни убеждава, че няма невъзможни истини за истински свободния Човек! А той беше точно такъв: истински демократ, честен, почтен, предан на идеите за социална справедливост. Неговото остро перо громеше пороците в нашия живот, огненото му слово вдъхваше вяра и надежда в победата на социалната правда и човешките добродетели. Званието "Най-добър публицист на ХХ век" бе присъдено на Стефан Продев след анонимно анкетно проучване през 90-те години на миналия век. То бе заслужено признание за неговото публицистично майсторство и висока оценка от истинския му съдник - читателя, комуто остана верен до сетния си дъх.
Какво ни завеща Стефан Продев? В "Из "Есета за професията" в края на 80-те години на миналия век той пише: "В журналистическата професия няма място за суета и лицемерие... Суетните и лицемерните или отпадат, или се издигат незаслужено. При първия случай престават да пишат, а при втория - пишат угоднически. Истинската журналистика е работа за силни хора. За характери. Душата трябва да е твърда, иначе няма защо да мъчи перото. И това е естествено, защото публицистичното слово не е кал, а камък. То тежи повече от всичко: от името, от поста, от амбициите, от измамите... Суетата и безсилието водят журналистическото перо до безсилие и деградация. Безсилието е творческо, а деградацията - нравствена... В публицистиката харесването е обратнопропорционално на лесното. Трябва да страдаш, за да го постигнеш. И то да страдаш не за себе си, а за другите. Това е естествено, защото журналистът не работи за славата, а за ползата. "За ползу роду!" са казвали старите, което, преведено на днешен език, означава "в полза на хората". Перо, което не разбира тази проста истина, проиграва шанса си.
Отделни хора или прослойки имат интерес от корумпирането на словото. Най-добрите им помощници в тази работа са перодръжките на суетните и лицемерните. Чрез тях се разлагат не само отделни души, но и цели колективи...
Без съвест... и най-талантливото слово е мъртво. Уж пишеш нещо, а то не излиза нищо.
Съвестта е корен. Без нея можеш да построиш фраза, но няма да изградиш позиция...
Време е журналистическото слово да защити себе си. Да се самоочисти от пороците. И на първо място - от суетата и лицемерието, които рушат нравствеността му."
Стефан Продев никога не изневери на тези истини. Читателите му вярваха и го обичаха, защото беше искрен, откровен и честен с тях. Никога не допусна разминаване между думи и дела. За него сладкодумецът Драган Тенев казваше, че е "талант, целунат от слънцето, тъй като всичко в живота си е постигнал сам..."
- Кой е твоят идеал за свободна журналистика и публицистика?
- Стефан Продев.
- Какъв е девизът, от който се водиш в дейността си като председател на УС на СБЖ?
- Моят девиз е "СБЖ не започва от мен!" Уважавам добрите дела на моите предшественици, почитам техните заслуги и вярвам в успешния утрешен ден на СБЖ. Традицията може да бъде модерна! СБЖ ще защитава и занапред професионалната журналистика, свободното слово и правото на обществото да научава истината.