Обирът на века

Тези дни станахме свидетели на един обир, който наистина може да се превърне, ако не в най-великия, то поне в най-странния. Един човек с пластмасова играчка пистолет в ръка заплашил продавачка в магазин за хранителни стоки и я принудил да му даде две щафети евтин салам на стойност 4,60 (четири лeва и 60 стотинки). Не е поискал пари, не е поискал оборота, не е поискал черен хайвер или испански хамон по 350 евро килото. Поискал е толкова, колкото да нахрани болния си баща и себе си. Но не само в това са странностите на този обир. Странно е и отношението на прокуратурата, която е поискала за извършителя най-тежката мярка за неотклонение - задържане под стража.
Нямаме за цел да сме адвокати на този нещастен и болен човек, който на всичко отгоре сам се грижи за баща си - 100% инвалид. И един бонбон да беше откраднал, пак е престъпление по смисъла на НПК. Прокуратурата формално е права. Не й е работа да мисли, че човекът е опасно болен, че ще му е изключително трудно в ареста, че баща му ще остане без грижи и т.н. Случаят по-скоро е повод за размисли дали блюстителите на реда и законността са също толкова строги към истинските обирджии, към големите бандити. Щото 4.60 лв. не са равни на 4,6 милиона окрадени пари, нали? Явно не са, аршинът е друг, щом пред очите ни се разхождат на свобода откровени престъпници. За колко народ четем по вестниците "известен наркобос"? Ами като е известен, защо е на свобода? Събира слънчев загар по палубите на скъпи яхти, разхожда дългокраки хубавици по островните плажове. И така, докато намаже куршума на някой свой авер, защото не е закопчан и не му е приложена най-строгата мярка.
Свидетели сме на обири за милиони, извършени в трезори и на други места, включително с убийства или наранявания на охранители. Но не сме свидетели тези обирджии и бандити да получат полагащото им се по закон възмездие. А има и друг вид обирници. Те пък са на възлови позиции, които им позволяват да бъркат в кацата с меда и не само да си оближат пръстите, а да си напълнят цели тенекии. За такива също не сме видели съдебната система много да се е размърдала и разтревожила.
Случаят с нещастника, отмъкнал евтин салам, обаче може да бъде представен пред Европа като факт за завършената реформа на съдебната система? Ей сега на главата му ще се стовари законът с пълната си строгост и той ще лъска наровете в панделата, докато се научи как се правят истинските обири. Може пък там да усвои как се става голям разбойник от типа на онези, които продължават да се надсмиват над всички ни. Какво става с тая пуста Темида? Превръзката на очите й ли не е достатъчно плътна, паланцата ли е кривичка като кантарите на Женския пазар, или мечът нещо много се е нащърбил?
Всъщност обирът на века е абсолютен факт. Обрано е нашето доверие във възможностите на съдебната ни система наистина да е справедлива, адекватна и авторитетна.