Накъде след Кадафи ?

Месеци наред диктаторът на Либия и приближените му са под обстрел. Освен въздушните удари на НАТО срещу важни военни обекти на Джамахирията и международните санкции, върху  режима на Муамар Кадафи се стоварват все нови, по-големи трудности. В доклад на ООН, публикуван миналата седмица, се казва, че в контролираните от правителството райони има остър недостиг на горива, храни и валута. На фронта се запазва патовата ситуация, а противниците на Кадафи вече са готови на определени отстъпки, за да се договорят с него и да се сложи край на гражданската война. Проблемът е как да бъде принуден непредвидимият полковник-параноик да се откаже от властта доброволно.
По оценки на експертите на ООН, запасите от храни и горива ще стигнат за две седмици. Драстично е влошено състоянието на здравеопазването поради това, че чуждестранният медицински персонал бяга от страната. Освен това за либийската власт в Триполи става все по-трудно да поддържа нормални дипломатически отношения с голямото мнозинство държави. В сряда Великобритания призна Преходния национален съвет за легитимно либийско правителство. В София част от дипломатическия персонал превзе посолството и обяви, че преминава на страната на антиправителствените сили. Новините всеки ден напомнят за близкия край на 42-годишната диктатура. Френският всекидневник "Фигаро" предупреди, че към Либия трябва да се подхожда внимателно, тъй като Кадафи винаги може да поднесе изненада. Това е добре известен факт на всички, които са си имали работа с него.

Бойно всекидневие

От друга страна пък се появи напрежение между съюзниците в кампанията на НАТО, започнала без ясна идея, с поетичното название "Зората на Одисей". Великобритания и Франция отхвърлиха идеята на Италия за спиране на военните действия и изпращане на хуманитарна помощ. Обама на свой ред  смята, че най-добрият начин за гарантиране сигурността на либийския народ е оттеглянето на Кадафи от властта. Но в същото време, разполагайки с богата разузнавателна информация, той отхвърля възможността за преговори с него. Сложността на проблема е резултат от много фактори, сред които се очертава очевидният, че режимът се поддържа от голяма част от населението на страната. Не са малко и онези либийци, които са готови да защитават скривалището на Кадафи, превръщайки се в жив щит.
Диктаторът е кумир за някои племена и е силно мразен от други. Международната опозиция на военното решение от страна на Китай, Русия, Бразилия, Индия и други страни се засилва, а Западът все още не е наясно каква трябва да е ролята на НАТО, след като САЩ се оттеглиха от контрола на операцията. Така например Саркози, който побърза да признае легитимността на либийската опозиция и да предложи идеята за насочени удари, предизвика Германия, която в крайна сметка отказа да участва във войната. Неуморният Саркози изглежда страда от амнезия - не беше ли тъкмо той първият западен лидер, който постла червен килим за Кадафи през 2007 г. и му разреши да разпъне бедуинската си  шатра до Елисейския дворец. Впрочем тази шатра бе разпъвана и в Брюксел през 2004 г. През тази пословична шатра минаха и много държавни лидери... Но времената се менят.

Безответните въпроси

Сега безизходицата за НАТО е очевидна. Изглежда никой в щаба на алианса не си задава трудния въпрос: до какво ще доведе тази война? Какво ще стане след Кадафи? Ще остане ли Либия в досегашната си цялост? Авторите на либийския сценарий в бързината са пропуснали да си отговорят на въпроса: на кого ще оставят властта. В самата Зора на одисеята се чуха твърде отчетливо предупреждения, че сред бойциите за свобода и демокрация има хора на Ал Кайда и че след края на ерата на Кадафи хаосът е неизбежен. Наскоро Международната организация Human Rights Watch публикува документи, в които либийските антиправителствени сили се обвиняват в груби нарушения на човешките права. В превзетите от тях градове Квавлиш, Авнива, Райания и други те са устроили жестока разправа над местното население. Под предлог, че жителите на тези градове поддържат Кадафи, много хора са прогонени от домовете им, къщите им са ограбени и опожарени. Особено жестока е разправата с членовете на племето машаашия, което поддържа правителството. Human Rights Watch очаква след победата на антиправителствените сили вълна от масови кървави разправи. Не малко западни коментатори казват, че в гражданската война е трудно воюващите да се разделят на "бели" и "черни". Но в случая става дума за една "особеност" - бунтовниците в началото бяха представяни като "борци за свобода" срещу "тиранина".
Джералд Перейра пише в Global Research, че НАТО губи войната в Либия. "Независимо от диктатурата, революцията, довела Кадафи на власт, даде на либийския народ чувството на достойнство, което идва от истинската независимост и реален суверенитет, от безплатното здравеопазване, образование и електричество", изтъква той и си задава въпроса: "Защо се крие от световната общност фактът, че има сили, верни на Кадафи, в Бенгази и Мисурата - крепостите на опозицията. Защо след като потрошиха толкова много милиарди долари във време, когато икономиките им са в дълбока криза, САЩ и Европа не намират изход, който ще им позволи да запазят лицата си", заключава Перейра. 
Единственият рационален изход в момента са преговорите между двете воюващи страни. Войната е гражданска и това може да се осъществи с  посредничество и миротворчеки сили. Но НАТО не може да замени ООН - все пак има международно право...

Река в пясъците


Освен апетитните петролни полета, в либийската пустиня има още едно неоценимо богатство, което може да се смята за причина за войната. Става дума за най-ценния ресурс на земята - сладката вода. Защото онези, които могат да контролират водните потоци, в бъдеще ще могат да контролират и живота на планетата, прогнозират учени. Случващото се в Либия според в. "Asia times" не е поредната война за петрол. Сега там всъщност се води война за водата на Африка. Дали това е така, може да се съди по следните факти. Навършиха се 10 години от откриването на първия етап от изграждането на Великата изкуствена (сътворена от човека) река в Либия. Гигантският и успешен проект е слабо известен, вероятно и на нашите читатели. Но това съвсем не намалява значението му. Под либийската пустиня и под части от Судан, Чад и Египет се е разпрострял подземен океан - Нубийската водоносна система, която по размери е колкото Германия. Смята се, че това е най-големият подземен резервоар за питейна вода в света. От четирите облагодетелствани страни единствена Либия досега е инвестирала над 25 милиарда долара без нито цент кредити от световните финансови институции. Проектът предвижда огромна мрежа от над 1300 кладенци и канали от четири от най-големите подпочвени басейни, съдържащи над 35 кубически километра вода. От тази вода се снабдява цялото либийско крайбрежие от Триполи до Бенгази.
Решението за изграждането на гигантския инфраструктурен проект "Великата изкуствена река" е взето през октомври 1983 г. А през август следващата година Муамар Кадафи прави първа копка. Проектът е дело на  Brown & Root (подразделение на небезизвестната "Халибъртън") и Price Brothers, а на първия етап строителството е възложено на южнокорейския консорциум Dong Ah Consortium. Няколко години по-късно - през август 1996 г., населението на Триполи вече пие чиста и прясна вода от пустинята. Преди това либийците се снабдяваха с животворната течност предимно от заводите за обезсоляване на морската вода. Но тя е с ниско качество и често негодна за пиене. Далеч недостатъчна е била и водата за напояване в тази пустинна страна.
Откриването на подземното море става случайно. През 60-те години, при сондиране за петролни залежи дълбоко в южната част на либийската пустиня, геолозите стигат до огромни резервоари от висококачествена вода. Тази вода е на това място от времето, когато Средиземно море е стигало до планините, през които днес минава границата между Либия и Чад. Преди около 25-38 хиляди години нивото на морето често е варирало, а геоложката активност е формирала естествени подземни басейни. За това допринася и характерният за онова време климат в Северна Африка, където падали обилни дъждове. Водата се филтрирала през порестите скали и изпълвала подземните басейни.
С вода от "Великата изкуствена река" се напояват и земеделски култури. За да стигне до средиземноморското крайбрежие, където живее 90 процента от населението на страната, водата преминава по тръби под пясъците 4 хиляди километра. Всички материали по изработването на широката четири метра тръба са либийски. Един кубически метър вода от пустинята струва 35 цента. За сравнение един кубически метър обезсолена морска вода струва 3.75 долара. Либийците наричат "Великата изкуствена река" "осмото чудо на света". А учени изчисляват, че водните запаси в пустинята са равни на дебита на Нил в продължение на 200 години. Цифрите са впечатляващи и естествено навеждат на мисълта за една от причините за войната.

"Сачи за деца" в подкрепа на децата на Япония

"Сачи за деца" участва в националната благотворителна кампания на БЧК в помощ за децата на Япония, пострадали от опустошителните земетресения и вълните цунами (2011).
Поредица от благотворителни инициативи с участието на популярни обществени личности  се реализираха  в Бургас под патронажа на кмета на града Димитър Николов.
Стартът на кампанията дадоха  децата на Бургас. Картини на младите таланти от черноморския град бяха  изложени вчера - 31 юли във VIP залата на стадион "Лазур".
Кампанията бе съпътствана от благотворителен мач и парти-концерт. Българските футболни легенди от САЩ'94-та и Дрийм тийм отбора на Бургас, включващ общинари, журналисти, музиканти, шоумени и доброволци на БЧК изграха  на 31 юли от 18 ч. на стадион "Лазур".
Почитателите на българския Модуньо - Димитър Йосифов, българския Челентано - Вальо Асенов, музикалния корифей Тома Спространов и бургаската носителка на "Златен Орфей" Ани Върбанова бяха чути на живо  от 20 ч. в "Гранд хотел Приморец"
                 "Сачи за деца" са първите детски колбаси на българския пазар, които не                  съдържат овкусителя мононатриев глутамат, алергена глутен, оцветители и соя. Продуктите са с редуцирано количество сол. Обогатени са с калций, както и с витамините А, С и Е, които образуват силен антиоксидантен комплекс, подсилващ имунната защита на организма.
                 Серията функционални детски храни включва колбас с моркови, пилешко филе и кренвирши. Те са предназначени за деца над 1 годинка. С консумацията на 100 г от продуктите се приема 1/4 от препоръчителната дневна доза витамини и калций.