Мисията неуспешна

Арабската пролет, която с войната в Либия премина неусетно в горещо лято, а в Сирия и Йемен се готви да се слее с есента, сякаш остави на заден план събитията в Афганистан. Там след 10-годишна несекваща бран с талибаните, предхождани от други 10-годишни битки с муджахидините и с още толкова години междуплеменни вражди, страната е тотално съсипана. Военно решение не се вижда, политическо още по-малко, а състоянието, в което е мнозинството от населението на тази изстрадала страна, може да бъде оценено с популярния напоследък термин "хуманитарна катастрофа". Взривовете и престрелките са всекидневие, а племенните вождове и наркобароните си вземат редовно своя пай във вид на зелени парични знаци.
След като през последните две години талибаните успяха да възвърнат контрола си над много провинции, те разгърнаха активна пропаганда на своите мракобесни религиозни и политически идеи. Зачестиха случаите на нападения срещу високопоставени чиновници от федералните власти, видни политици и военни. Миналия месец тъкмо американците и коалиционните им партньори бяха започнали да изтеглят първите си части, бе убит близкият съветник на президента и бивш губернатор на провинция Узурган Джан Мохамед Хана. След него личният телохранител ликвидира и брата на президента - Ахмад Вали Карзай, когото бе пазил 11 години. В същото време една от стратегически важните провинции - Кандахар, е заплашена да изпадне в управленски вакуум, след като бе застрелян изключително влиятелният председател на местния съвет. Всекидневни са информациите за избити от талибаните представители на спецслужбите и военни. Местното население нe вярва в способността на правителството, нито на чуждестранните войски да въведат някакъв ред.  Талибаните използват тази благодатна за тях среда и чрез шантаж и пряка заплаха вербуват нови членове. А това способства за разширяване агентурната мрежа на терористите в държавните и общинските служби, в армията и полицията, в университетите. Такава е само част от картината, която САЩ оставят след началото на изтеглянето си, картина, която очертава бъдещето на Афганистан.
И все пак ехото от събитията в Северна Африка и в Близкия изток отеква и в полите на Хиндукуш. В Афганистан бяха създадени и вече действат две нови организации - "Защитници на Корана" и "Висш съвет на реформаторите". Първите излязоха на улиците на градовете в няколко провинции още през април. В Мазари-Шариф и в Кандахар например те организираха погроми, при които загинаха и сътрудници на представителството на ООН. Повод за началото на тези акции послужи изгарянето на Корана от двама американски пастори на 20 март. Водеща роля за организирането на новите въоръжени акции имат главно представителите на радикалното ислямистко духовенство, свързани с талибаните. Техните политически лозунги са преди всичко срещу плановете на САЩ да изградят свои постоянни военни бази в Афганистан. Друг, различен характер имат  методите, с които си служат членовете на "Висшия съвет на реформаторите" - ориентирани главно към защита на светските ценности. Те организират действвията на привържениците си чрез интернет. И отразяват настроенията на младата и образована част от градското население на страната.
Новите движения защитават интересите на две големи социални групи - "Защитниците" представят жителите на провинциалните градове, вярващи в традиционните ценности и в авторитета на религиозните лидери. А "Реформаторите" - интересите на интелигенцията. Според наблюдатели, които познават живота в Афганистан, възможно е при определени условия двете движения да намерят общ език и да създадат реална и надеждна опозиция на днешния корумпиран режим в Кабул, който разчита главно на чуждестранното военно присъствие. Президентът Карзай предусеща, че след изтеглянето на американските войски ще остане сам с армия, която не може да опази властта му.
Важен играч в тази ситуация е лидерът на Ислямската партия на Афганистан Гулбудин Хекматиар, който навремето беше американският човек в Пешавар (град в Пакистан недалеч от границата, където се доставяше американското оръжие за войната през 80-те години на предшествениците на талибаните -  муджахидините - срещу Съветската армия). Той се опитва да установи контрол над движението "Защитници на корана", надявайки се така да увеличи тежестта си и да претендира за участие в бъдещата власт. А кандидатът за президентския пост на последните избори и бивш външен министър Абдула Абдула на свой ред залага на "Висшия съвет на реформаторите", където шансовете му са ограничени. Някои анализатори очакват да се появи и трета, и дори четвърта сила  "пакистанската и иранската връзка". Която и да е от тези сили - съюзени или групирани, ще търсят начини да се договорят с талибаните, за да се сложи край на гражданската война. А това ще позволи на САЩ да се изтеглят без паника и без обстрел от страна на талибаните, оставайки в укрепените бази колкото е възможно по-незабележимо. Във всеки случай Вашингтон се надява на "новите муджахидини", на които залагаше и през 80-те години. Но има още един фактор, който не може да бъде пренебрегнат - това е радикализацията на  населението на Северен Афганистан. Има реална опасност узбеки, таджики, хазари и други непущунски племена да се съюзят с талибаните, което ще засили опасността от внос на ислямски екстремизъм в страните от Централна Азия, край границите на Русия.
Американските генерали напоследък повтарят, че мисията на ръководената от тях армия е изпълнена, че са си свършили работата. Ако им повярваме, излиза, че  десетгодишната война е била с една мисия - да се ликвидира Осама бен Ладен. Зад израза "mission accomlished" (мисията е доведена до край) не стои нищо друго. Освен неудобните факти, че са загинали десетки хиляди; че са похарчени много милиарди долари и че остава една разорена страна, в която войната продължава; продължава с нарастващи темпове и производството на хероин.
 Афганистанската армия е един фантом, който ще изчезне веднага след появата на първите отряди талибани, смята генерал Дейвид Петреъс - бивш командващ войските на международната коалиция в Афганистан, а сега директор на ЦРУ. Според него от 160 афганистански батальона само един е  годен да воюва. От известно време упорито се тиражира съчинената зад океана версия за големия успех -  началото на преговори на правителството на Карзай с "умерените" талибани. Подобно нещо няма. Просто защото на първо място корумпираната централна власт в Кабул, която е и изключително слаба, не може да бъде страна в преговори за бъдещето на държавата - неслучайно МВФ прекрати програмите си за помощи на Афганистан. Второ, защото понятието "умерени" талибани може да значи само нещо като топъл лед. И трето, защото приказките за някакви тайни договорки са пропаганден кьорфишек, изстрелян с цел да се изкара на показ някакъв успех в десетгодишната мисия. Според изочници от Афганистан представяните за "влиятелни лидери на талибаните", избрани да водят преговорите, са хора, от които нищо не зависи и които още от времето на муджахидините поддържат контакти с американците. Доста далеч от истината са и декларациите на Пентагона, че Ал Кайда е разгромена. Основните сили на "мрежата" се спотайват в пакистанската част на Белуджистан. Ударите срещу тях с безпилотни самолети причиниха единствено голям брой жертви сред цивилното население. Ал Кайда може отново да напомни за себе си в Афганистан, когато оттам се изтеглят чуждите войски. Засега основните й сили действат в  Южен Йемен.
Очевидно е, че независимо от голямата си сила и военна мощ САЩ се провалиха и в Афганистан. Поражение претърпяха и политиката, и стратегията им. Знаков е ударът на талибаните в Източен Афганистан миналата седмица, когато свалиха с ракета хеликоптер с тридесетина американски командоси от специалното поделение "Тюлените", същото, което преди три месеца осъществи операцията за ликвидирането в Пакистан на Осама бен Ладен.
Има все повече сигнали, че САЩ смятат да заменят силовия подход с гъвкава дипломация. Възможност за това дава планираната тази есен специална конференция за Афганистан, която ще се проведе в Бон. Тя  може да стане отправна точка за намирането на изход от афганистанският батак. На първо място обаче трябва да бъде предотвратена възможната "талибанизация" на правителството в Кабул и се вземат от цялата международна общност мерки срещу огромния наркотрафик, с печалбите от който се въоръжават терористите. Единствената надежда за омиротворяването на Афганистан, което би означавало победа над тероризма, е да се преговаря постоянно с непокорните племена, 91 процента от чиито членове гледат на чужденците като на окупатори. И да не се допусне Кабул да стане столица на наркодържава.