Междата на живота и смъртта
Нова поетична книга на Боян Ангелов
/ брой: 198
И в най-новата си поетична книга "Отрицание на отрицанието" Боян Ангелов остава верен на своя философски ракурс към света. Не само поради недвусмислено "диалектическото" заглавие на стихосбирката и прокрадващия се в нея философски подтекст, но и заради модерната поетика на автора.
Още в предговора към новата си стихосбирка той афишира своето поетическо кредо. Поезията е отрицание на озлоблението. Тя може да разруши междата между живота и смъртта, създавана през хилядолетията от анималистични представи, религии и философски теории - декларира поетът, като очертава нейните две изконни мисии според самия него. Първата е свързана с човешката способност да се радваме на живота, дарявайки с радост и щедрост себеподобните си. Втората - да ни подскаже начините, чрез които можем да се подготвим за смъртта като онтологическа реалност и да приемем метаморфозата за живот в други измерения.
Така в първия цикъл на своята книга "Къщата на Метерлинк" Боян Ангелов като че ли ни "доближава" до абсурда на човешкото съществувание като метафора на трагичното ни житие. Това е вечният път на "помръкналата река" на времето, на "Иисус Пантократор от Никея, през "процепа към залеза ален" ("Затвореният човек") и "Театърът на сенките", в който всички играем измамната игра, наречена живот. Това е и митичното "очакване на Годо", и приближаващата разруха на плътта ("Приближаване"), и мимолетноста на всяка човешка власт ("Премръзналите небеса на лятото").
Докато във втория цикъл "Фата Моргана" поетът сякаш обръща поглед към миражите на същото житие-битие, без да плаща данък на някакъв езотеричен фатализъм. Той по-скоро се вглежда в неговите "Потайности", търсейки отговор на изконните въпроси за смисъла (и безсмислието) на човешкото съществувание; за обичта към родината и тайнството на любовта ("Метафора", "Тогава"). Всичко това той прави през призмата на универсалната космичност ("Еманация"), опълчвайки се срещу "злото, което върлува" и деградиралата цивилизация: "градът прилича на саркомна рана с анклави от мазут и мръсен сняг". Върху фона на това разпадане - в "междата" между живота и смъртта остава да живее единствено поезията, която е извън всякакви времеви и други условности. Това е основната идея, която поетът-философ извежда в подтекста на своето художествено внушение.
Книгата излиза с марката на издателство "Богианна" и Българо-швейцарската академия за художествени науки. Неин редактор е поетът Христо Ганов, а авторка на оформлението Валентина Иванова.