КНСБ: Мерки срещу спекулата по цялата верига на доставки

През последните седмици зачестиха случаите на нелоялни търговски практики, както и се появиха редица доказателства за наличие на спекулативно увеличение на цените по цялата верига на доставка. В тази връзка КНСБ настоява за конкретни стъпки от институциите и регулаторните органи, които да доведат до обективна оценка на ситуацията по максимално прозрачен и пазарен начин. Това се посочва в позиция на синдиката, в която се предлагат и конкретни мерки за борба със спекулата. Ето какво заявяват от КНСБ:

Предвид значителните инфлационни процеси през последните 18 месеца, породени от редица външни фактори, които намалиха покупателната способност на българските граждани, всяка допълнителна нелоялна търговска практика от страна на отделните търговски представители натоварва още повече и без това изтънелите бюджети на българските домакинства.

Прехвърлянето на топката и взаимните обвинения между отделните участници във веригата на доставки е опит от страна на търговците да създадат условия за объркване в обществото и да се размие първопричината за появата на спекулативни и нелоялни практики. В условията на натрупалите се кризи държавата, в лицето на нейните органи и институции, трябва да влезе в ролята си на защитник на реалната пазарна конкуренция, която да способства за формирането на справедливи и икономически аргументирани цени на основните стоки от "малката потребителска кошница".

През последните няколко дни стана ясно

на какви цени се изкупува суровото мляко

на каква цена и при каква рентабилност излизат голяма част от млечните продукти. От друга страна, все още никой не дава официални обяснения защо цените на същите са почти двойно по-скъпи в магазините при търговията на дребно. Към настоящия момент, въпреки направените промени в Закона за защита на конкуренцията, фактът за скрито кредитиране с оборотни средства на големите търговски вериги от страна на производителите остава. На практика разплащането за бързо развалящи се стоки, които да се продадат за няколко дни, става в рамките на 30 дни и показва, че по-малкият и слабият кредитира по-богатия и по-силния. Съществуват и други порочни практики, като връщане на продукция, която не е продадена без заплащане, или утилизиране на непродадена стока за сметка на доставчика. Всички посочени обстоятелства важат не само за млечните продукти, със същата сила те се отнасят и за месните и други продукти.

С оглед на горепосоченото възниква необходимост от преглед на нормативната база и предприемане на незабавни мерки срещу спекулата в търговската мрежа. В ролята си на основен участник в социалния диалог КНСБ 

предлага следните стъпки

1. Представяне на цените на основните хранителни и нехранителни продукти по схемата "нето - нето" - това ще позволи адекватното сравнение на себестойността на отделните стоки без наличието на различните административни разходи (като реклама, логистика, складово съхранение и т.н). Изпълнението на тази стъпка ще успокои потребителите, че не са жертви на спекулация, а от друга страна ще позволи на търговците да докажат, че не използват нелоялни търговски дейности;

2. Реализация на принципа на реципрочност чрез въвеждането на еднакви срокове на промяна на цените и на изплащане за доставка по цялата верига, което ще позволи в голяма степен да се елиминира възможността за завишаване на цените между отделните участници с оглед забавяне и използване на времевия период като неконкурентно предимство. Приоритетно това трябва да се направи за стоките от първа необходимост (хляб, сирене, кашкавал и т.н.), които се консумират в най-голяма степен и чието търсене е най-нееластично в икономиката, с оглед измененията на пазара;

3. Проверка на входните бариери за допускане в даден сектор или бранш - трудната възможност за навлизане на нови участници, в комбинация със сключени дългосрочни договори, създават условията за картелни договаряния и олигополизиране на пазарите. Това нарушава принципите на конкуренция и води до изкуствено завишение на цените, не позволява прозрачно да се определя реалната себестойност на стоките и услугите;

4. Макар да е налице поредица от проверки, обявявани от Министерството на земеделието, Комисията за защита на потребителите, все още няма информация от компетентните държавни органи, като Комисията за защита на конкуренцията и НАП, относно нелоялни практики, необосновани надценки и др. Няма информация и от БАБХ в частта за качеството на предлаганите продукти и за връзката "качество-цена". Настояваме в най-кратки срокове за институционална ангажираност с информация и конкретни мерки на всички органи, които могат по закон да осъществяват регулаторни действия;

Ускорението на инфлацията, породено към днешна дата в голяма степен от спекулата в цените, води до 

спад на реалната работна заплата 

респективно в покупателната способност и значително увеличава броя на "работещите бедни". Страната ни няма нужда от такива процеси, особено в светлината на все по-нарастваща необходимост от реална конвергенция в доходите на българите спрямо средноевропейските стойности с оглед предстоящото влизане на България в еврозоната.

КНСБ настоява за своевременно предприемане на горепосочените и други подобни мерки. Всички стоки, които влизат в категорията "малоценни блага", трябва да бъдат обект на сериозен контрол и ревизия от гледна точка на ценообразуването им. Ако тези предложения бъдат взети предвид от регулаторните органи, ще се изсветли начинът на образуване на цените по цялата верига на доставка, което е много важна стъпка за възвръщане на доверието на потребителите в пазарната икономика.

КНСБ изразява готовност за съдействие при изготвянето на конкретните мерки, политики и инициативи за борба с нелоялните практики и спекулата в цените по веригата на доставка, като настоява в най-кратки срокове отговорните институции и регулатори да вземат предвид нашите предложения.

Трябва да има таван на търговските надценки

"Как така цената на даден продукт нараства двойно повече по пътя до търговеца. Някой някъде крие или злоупотребява с монополното си положение." Това заяви пред БНР доц. д-р Славчо Петров, председател на Федерацията на независимите синдикати в хранително-вкусовата промишленост към КНСБ. Според него ако има повече от 25-30-40% надценка, това е спекула. Той е категоричен, че търговската надценка трябва да е регламентирана и да има таван на надценките.

"От близо месец дискусии стана ясно къде е заровено кучето. Фермерите казват колко им струва млякото, на каква цена го продават, преработвателите казват на каква цена го изкупуват, на каква рентабилност работят, оттам нататък търговските вериги се крият зад търговската тайна и не посочват никакви цифри. Някой да обясни - след като търговските вериги не казват какво наслагват по веригата на доставките, та цената на крайния продукт да е с 40-50-60, понякога до 100% надценка", коментира доц. Петров. 

Той подчерта, че има различни клаузи в договорите, които производителите са длъжни да спазват. Ако не са ги приели, те просто не им продават продукцията. 

По думите му делът на големите търговски вериги се движи между 50-60% до 80% за някои от продуктите. Това привилегировано положение им дава възможност да залагат различни изисквания в договорите, които доставчиците и преработвателите са длъжни да спазват, отбеляза доц. Петров и добави, че в тях има скрити детайли.

В договорите има клаузи, които разпореждат, че ако продаваш даден продукт на 10 лв. във веригата, то нямаш право да продаваш на други оператори на по-ниска цена, даде пример той. 

Според него тези договори трябва сериозно да се прегледат от юридическа гледна точка. По думите му в тях няма равнопоставеност. 

"Някой трябва да мисли за закона, за българските производители и за земеделието", категоричен бе доц. Петров.