Килърът II. Битие
Едно галено дете на тоталитарната система се опитва да разруши институциите из основи и да разчисти пътя към нищото
/ брой: 260
В края на миналия век Световната банка започва да осъществява проект от четири стъпки, лицеприятно наречен "Стратегия за оказване на помощ". Целта е по-нататъшно икономическо заробване на бедните държави. Изработеният въз основа на "проучване националната специфика" проект всъщност е типов и не се различава съществено за отделните страни. Възможни са размествания или съвместяване на заложените стъпки.
В България например "либерализацията на капиталовия пазар" предшества "рушветизацията". Наложените през 90-те години високи лихвени проценти опустошават промишленото производство и обезкръвяват валутата, предизвиквайки оставката на неправилното правителство.
След 1997 г. правилното правителство на Командира Костов разпродава на безценица националното имущество. От оценяваните в началото на прехода държавни активи в размер на близо 120 млрд. долара в хазната постъпват едва 2 милиарда. Т.нар. приватизация в действителност се оказва открит грабеж. Чуждите банки завземат капиталовия пазар, поставяйки чувствителни бариери пред кредита. Рухват последните остатъци от материално производство - реалният съзидател на работни места, национален доход, пазари. С осъществяването на третата стъпка "Ценообразуване, основано на пазара" рязко се повишават крайните цени на хранителните продукти, водата, тока, парното... "Цената" на т.нар. топлинна енергия например от 3,96 лв. за мегаватчас през 1996 г. скача на 29,57 лв. през 1997 г., или повече от 8 пъти.
Рушветизацията става официална линия
дори предмет на политическа гордост на кабинета. Министърът на промишлеността се прочува с прозвището "Мистър 10%", както и със забележителното си изказване: "Няма заплата, по-голяма от рушвета".
Следващото правилно "царско" правителство продължава челния опит на своя предшественик. Чуждите банки окончателно завземат капиталовия пазар. "Цените" на тока, водата, газа, телекомуникациите продължават скокообразно да нарастват. Топлото например скача през 2003 г. на 37,45 лв. за мегаватчас, за да достигне през 2005 г. общо 111,69 лв. Нормата на грабеж само от парното достига 2760%! С либерализацията на капиталовия пазар ограбените пари започват да се връщат и насочват предимно в строителството. Нарекоха ги обаче "чуждестранни инвестиции". В резултат градоустройството, Черноморието, българската природа са съсипани, а "цената" на недвижимите имоти скача с над 1000%.
Неправилният политически антракт на тройната коалиция се опитва да съживи реалната икономика и да отслаби социалната тежест за мнозинството от населението. С което предизвиква рязкото активизиране на Big Brother. Мобилизирани са туземните обслужващи медии и нарочно създадената туземна групировка "Глобална България". Отделни непоследователни политики на тройната коалиция - обективно следствие от разпарчетосания народен вот, корупционни изкушения при усвояване на еврофондовете, както и наложеният още от Командира Костов блокаж на съдебната власт да реагира съобразно върховенството на закона, умело са манипулирани за генериране недоволство спрямо главния носител на икономическото и социалното съживяване - лявата коалиция. И социалните инженери на Big Brother хвърлят всичките си финансови, корпоративни и пропагандни ефективи за връщане към плана за дестабилизация и по-нататъшно редуциране населението на страната чрез оказване пълна подкрепа на новосъздадената правилна политическа креация за въвеждането й във властта. Прогнозата е, че
тоя наивен "шибан народ" може отново да бъде излъган
както бе излъган преди време с обещанията на синята мъгла и месианските послания за 800-те дни.
Правилното правителство на ГЕРБ дойде на власт обаче с подкрепата само на 30% от избирателите. Така че нека не упрекваме в прекалена наивност "шибания" народ. Защото близо половината от електората отказа да участва в политическия спектакъл. Демонстрира мълчалив протест срещу 20-годишното антиконституционно властване и управленски канибализъм. Именно това обстоятелство тревожи социалните инженери на Big Brother и най-вече - неговата непредсказуемост. Затова, щом мълчите, значи може да търпите. А щом предпочитате да търпите, ще ви натегнем още повече гайките, ще ви наложим да се подчините...
Нека се върнем сега към нашия герой - командирования вицепремиер Симеон Дянков. След края на политическата фаза на студената война мозъчните тръстове на финансовия капитал продължават с плановете си за икономическа експанзия. В рамките на тези планове е създаването на компрадорски тил чрез вербуване на действащи и отглеждането на подрастващи перспективни кадри измежду туземния "материал". Един от подрастващите се оказва настоящият вицепремиер.
Дянков завършва елитната Немска гимназия. Записва елитната специалност "Международни отношения" във Висшия икономически институт "К. Маркс". Продължава във Виена като стипендиант на елитната фондация "Знаме на мира", след това в Свободния университет в Западен Берлин. В първите години на прехода успява да се прехвърли в университета в Питсбърг, Пенсилвания, където завършва финанси. Съзнателният му старт започва значи при социализма. Насочването му към елитни дисциплини, включително заминаването на Запад, свидетелства за обвързаност на членове на семейството му с йерархията на комунистическата номенклатура. С други думи - той е едно от галените деца на тоталитарната система.
Житейската си философия оформя окончателно в САЩ. Потапя се в един свят, различен дори от западноевропейския. Специалността финанси му разкрива силата на виртуалните пари, на дериватите, света на манипулацията и измамата, на хартията, обявена за стойност. Както и силата на статистическата стъкмистика, абсолютизираща растежа, дори когато няма развитие. Онова, което разбира непоколебимо, е, че
измамата - това е реалният свят
светът на бизнеса, със светлите витрини и илюзии. Някои печелят, но повечето губят. И той определено иска да бъде от първите.
Разбира, че с комунизма е свършено и ако иска да успее, трябва на всяка цена да отреже безвъзвратно остатъците от пъпната връв към онзи строй. Ежедневно и усърдно да доказва вярност към новите господари на света, да бъде, както се казва, по-правоверен от папата. Опитите му непрекъснато да доказва, че напълно е скъсал с комунизма обаче надхвърлят естествения стремеж към кариера. Отгледан като галено дете на тоталитарната система, той не може да скъса с тоталитарното мислене, възприема само онези форми на западната система, които са родствени или надминават тоталитарните образци. Това обяснява защо младежът Саймън Дянков ревностно се идентифицира - с плът и с ум, както изискват класическите религиозни ордени от всеки новопокръстен - с най-крайните проявления на доктрината на пазарния фундаментализъм. Негово верую стават неолибералните теории на Фридрих Хайек и Йозеф Шумпетер. От Хайек заимства възгледа за абсолютната икономическа свобода, но подценява предупреждението за неизбежния крах на всеки опит да се налагат проекти за преход централизирано или посредством намесата на външна сила. Според Хайек, извършваната по такъв проект икономическа трансформация представлява своего рода социално инженерство и е сигурен път към робството.
От Шумпетер заимства теорията за "съзидателното разрушение", успешно приложена по време на задграничните му командировки в Афганистан и най-вече в Грузия. Именно в тази кавказка страна е първото "сериозно постижение" на Дянков. Грузинската академия на науките е ликвидирана, останките от научните й институти са пратени в небитието. Огризките от академията са превърнати в придворна институция, подчинена на екзекутивния президент на страната. Отменен на практика е и Кодексът на труда. Под лозунга "Долу всички регулации" се налагат разбойнически правила при наемане на работници, неплащане на осигуровки, погазване стандартите на Международната организация на труда (МОТ). Грузия става една от първите страни с отменени трудови закони, за което е бламирана от МОТ. Очевидно Шумпетер се е сдобил с верен исторически последовател. Да разрушиш заварените институции из основи, да разчистиш пътя към нищото - такава е ултра-неолибералната деструкция, която се налага главно в страните от бившия соцлагер.
Именно в Грузия Дянков се превръща в
ефективен изпълнител на теорията на "съзидателното разрушение"
доказва на своите спонсори, че може да бъде истински терминатор. Това е оценено подобаващо. Дянков трябва да бъде представен вече и като теоретик. От 2004 г. нататък се дава зелена улица на научните му публикации. Блогът му, биографичните справки в "Уикипедия" и във водещите световни сайтове, поръчаните коментари във флагмана на консерватизма "Уолстрийт Джърнъл" чувствително нарастват и многократно надхвърлят обичайните пиар прояви. Започва да представя себе си, да се изживява като представител на елитните университетски и финансови институции на САЩ, на глобалните капиталови центрове, добива още по-високо самочувствие и идейно пристрастие.
Следва: "Килърът. III - Изход"