Какво общество градим

Неколцина маскирани юноши пребиха свой връстник. Побоят е тежък, с нанасяне на тежки телесни повреди. Какво зверство трябва да те е овладяло, за да се наложи да бъде отстранен бърбрек, далак, да е увреден бял дроб и други различни наранявания на едно 16-годишно момче? Откъде е възприет подобен маниер - маски, качулки, дървени и железни пръти, вериги и други "помощни" средства за причиняване на толкова много болка?
На фона на подобна случка - а агресията при младите хора напоследък драстично нараства - какво да си говорим за възпитание и ценностна система... Кой би трябвало да научи тийнейджърите да се обичат, да се уважават взаимно, а не да се мразят и пребиват? Може би семейството? Може би училището? Къде са тези две основни институции, които са отговорни за изграждането на добри хора? Ако трябва да отговорим пряко на въпроса откъде е усвоено подобно агресивно поведение, можем да погледнем телевизиония екран и да видим бълвоча на безбройните и безкрайни американски сериали, в които се леят насилие и кръв. Да, разбира се, във филмите присъстват и добрите, полицаите разкриват престъплението и съдът раздава възмездие. Но докато се стигне дотам, бандитските изстъпления се развиват с всичките им подробности. Ако някой не е знаел как се прави, ще се научи.
Едва ли обаче само киното е причина за убийствените побоища. По-важно е, че от началото на тъй наречения преход за децата, за подрастващите и за младите хора няма територия, в която трупащата се енергия да бъде изразходвана в разумни и прилични граници. Днес липсват много от онези места, които привличаха младежта в продължение на 45 години по време на социализма. Това са различните видове клубове на разни организации - било спортни, било музикални и художествени, пък ако щете и "Готов за труд и отбрана". От малки децата се увличаха от различни моделизми - авио-, корабо-, авто- и прочие. Увличаха се от установяване на любителска радиовръзка. Да не изброяваме десетките видове спорт, от които излизаха и много шампиони. Това не е носталгия по социализма. И при капитализма децата спортуват и танцуват, нали? Това е просто една горчива констатация, че местата, където се изграждаше ценностна система, съдържаща патриотизъм, отговорност, доблест, мъжество и себеотрицание, въобще качества, които правеха човека позитивен, положителен, днес ги няма. Те не са заменени с нищо друго. И тази констатация е горчива. Затова днешната ценностна система на младите се изгражда на улицата, и то в най-порочния й вид.
Какво от това, че конкретните побойници вероятно ще бъдат издирени и може би ще получат някакво възмездие... Свидетели сме, че в днешно време пребиваването в места за изтърпяване на съдебни наказания води само до усвояване на по-широк кръг бандитски умения. И тук възниква въпросът какво общество се изгражда в момента и какво ще бъде то утре.