Как да спре войната Ереван - Баку?

Когато на 1 октомври, при откриването на новата сесия на Меджлиса (парламента) на Турция, Ердоган произнесе встъпителното си слово, той започна с "новият ред, който ще бъде създаден", но акцентът бе върху ситуацията около Нагорни Карабах и войната, която водят Армения и Азербайджан. Според него "създаденият след Втората световна война от победителите ред се разпада във всяко едно отношение" и "светът вече е по-голям от 5-те", визирайки членките на Съвета за сигурност на ООН. Убедено твърди, че ще бъдат създадени "нови органи, които ще определят изцяло бъдещето и благоденствието на човечеството". После побърза да заяви: "не приемам призивите за прекратяване на огъня на Минската тройка, след като този въпрос бе пренебрегван 30 години". За пореден път потвърди: "ние гледаме на Азербайджан като на две държави, една нация и ще продължим да го подкрепяме с цялото си сърце и възможности". Турция е единствената държава, която открито и еднозначно подкрепи едната от страните, Азербайджан, в тази война. И не само подкрепи, но и според информации в сериозни медии на Запад и в Москва 

пряко участва във военните операции

Макар и с наемници от свободната сирийска армия от Сирия и Либия, които са привлечени с възнаграждения от 2500 долара и обещания за турско гражданство. Справка - изказване на президента Макрон.

Азербайджан е повече от важен за Анкара, защото оттам идва не само евтин газ по тръбопровода ТАНАП, което намали частта на руския газ, не само Баку е голям потребител на турско въоръжение, което постепенно намали руското участие на този пазар, но и се явява "Високата порта" към Кавказ и Каспийско море. Отделно е общата религия, макар че се отбелязва "шиитски Азербайджан" при "сунитска Турция". Поне така пишат турските медии. А там всички - и управляващи, и опозиция, са на едни и същи позиции относно пряката намеса на Турция на страната на Азербайджан и амбициите й за роля и в този регион. Което на практика я сблъсква с руските интереси, защото това е Кавказ. Това е предмостие за влияние и контрол в Централна Азия, което, както и да се гледа, е зона за сигурност на Русия и тя е наясно, че става въпрос за геополитика. Василий Небензя, постоянен представител на Русия в ООН, казва: "ние подкрепяме намирането на мирно решение с край на боевете", което "не означава, че подкрепяме Армения срещу Азербайджан". Напротив, всички изказвания на Путин и Лавров във връзка с настоящата война говорят, че за Москва най-добрият принцип е баланс на силите. Личи, че в Москва има разбиране, че в крайна сметка мирът и сигурността са нужни на всеки. Което оспорва твърдения за "пасивна политика и страх по този въпрос". В руската столица живеят и работят, главно на битака, повече от един милион арменци и поне 700 хиляди азери. Понякога се бият, но имат толкова много олигарси сред тези общности, че боевете приключват набързо. Вреди на бизнеса. Москва знае как да ги помири.  

Любопитното в случая с тежките боеве около Нагорни Карабах и отказа на лидерите на двете страни да приемат призивите на Минската група -Русия, САЩ, Франция, за "незабавно спиране на огъня" е как някои т.нар. опозициони медии в Анкара обръщат внимание на събитията от последните години в Армения и 

ролята на премиера Пашинян 

в провежданата политика на Ереван напоследък. Не пропускат да цитират Евгений Пригожин - милиардерът, наричан "готвача на Путин", с "в Русия има безпокойство от привързаността на Пашиян към САЩ" и още с "важно е Турция да не преминава границата с Армения".

Конфликтите между Армения и Азербайджан не са от вчера, но дори и след тежки сражения, като през 1994 г., двете страни сядаха на масата на преговори под егидата на Москва. Но след 2018 г., когато на власт в Ереван дойде Никол Пашинян, многобройни американски НПО-та са започнали да действат в Армения. Според близкото до малката лява турска партия Ватан издание "Айдънлък" "спецификата на проблема е, че там сблъсъците ги подкокоросват американците". Цитира се и изказване на президента на Азербайджан Илхан Алиев, който пред руския ТВ-канал "Русия 24" е заявил, че "зад Пашинян стои Сорос". Допълнено с "в Армения има режим на Сорос". Казва се, че "превратът, който не успя в Беларус преди 2 години, успя в Ереван". И още - "днес в Ереван Пашинян е слуга на Сорос". На перфектен руски.

Силно смущаващи слова, но някои в Анкара подкрепят подобни твърдения с припомняне на факти от политическото израстване на Никол Пашинян. Той е журналист, който през 2013 г. е един от основателите на "Граждански договор". През 2015 г., когато в Ереван са бунтовете против увеличаване цените на електроенергията, Пашинян излиза на преден план. Тези демонстрации са били подкрепени по познат начин от "Отворено общество". После е онова нападение през 2016 г. над полицейски участък, което отново изважда Пашинян на сцената. На изборите през 2016 г. Серж Саркисян е победител и до 2018 г. е президент на Армения. Но с призив "отхвърли Серж" Пашинян оглавява движение, което е главен участник в улични протести. След силова намеса на полицията Саркисян подава оставка. Като единствен кандидат на проведените на 1 май 2018 г. избори Пашинян не успява да спечели вота, но се отправя към площада на Републиката с призив за масови протести. На 3 май водещите партии в Армения дават подкрепа на Пашинян и той взема властта в Ереван на 8 май. В Анкара пишат, че "премиерът Пашинян е анти-Путин и русофоб". 

Срещу политиката на Москва за баланс 

в отношенията с Армения и Азербайджан, Пашинян "под калъфа за независимост на Ереван от Русия започва да развива връзки с НАТО и ЕС". Той се обяви срещу ЕИС (Евразийски икономически съюз) и изрази несъгласие с участието на Баку в него. "Айдънлък" изрежда по години сумите, изразходвани от фондацията на Сорос за Армения в подкрепа на развитие на гражданското общество. През 2019 г. достигат до 57 млн. долара.

Армения се определя от десетилетия за враг на Турция и не само "арменският геноцид" е причината. Отношенията с Ереван са сложни, но и липсващи. Нормално е в ситуация на война и заявената позиция за пълна и всеобхватна подкрепа за Баку в Анкара да се изнасят всякакви данни, включително негативни и злепоставящи, за политиката и лидерите в Ереван. Но когато фактите са неопровержими поради действия, изказвания и финансова или друга подкрепа, тогава си струва да им се обърне внимание. За да се получи по-пълна картина на случващото се. Без да се взима страна. Защото за нас, българите, православна Армения и приятелски Азербайджан са еднакво близки и ценени. Имаме арменска общност и "Арменци" на Яворов, но и възстановяването на хълма "Трапезица" стана с помощта на Баку. Без да се споменава азерския газ. Докато в Анкара дори опозицията казва, че "да се защитават азерите е като да се защитават турците". Било едно и също. Казват още: "нашата задача е да се защитава Ватана (отечеството), а азербайджанската земя е турски Ватан". Казват, че "Ереван напада нашата родина и ще я отбраняваме". Друг въпрос е доколко е достоверна информацията, че на страната на Армения воюват бойци на сирийските кюрди, от военната им организация YPG, и дори от руската "Вагнер". Пропагандно-дезинформационната машина на Ереван и Баку действа с пълна сила. Ориентацията е трудна, но загиват и цивилни. 

Това е проблемът

Впрочем, посланикът на Армения в София дали е ходил при патриарх Неофит? Защото посланичката на Азербайджан посети главния мюфтия. Има ли значение? Не е ясно, но ако и религията се набърка, става още по-объркано.

По всеобщо мнение - най-сложно е за Москва. Няма как да се зове за "дружба между народите", защото СССР е в миналото. Азерите се позовават на връщането на Крим в Русия и твърдят, че ще си върнат заграбеното от Армения - Нагори Карабах и още седем района наоколо, наричани буферни. Арменците в Нагорни Карабах няма да се дадат без бой до смърт, макар и непризнати от никого. Въпросът е ще се удаде ли на Москва да събере лидерите на двете страни на своя територия и да съгласува взаимно приемлив компромис. Кое е по-изгодно - компромис със спиране на огъня или продължаване на сражения заради спиране на газоподаване по тръбите, които са в близост?

Едно е ясно - не е приемлива намесата на чужди играчи на този терен, който е приоритет за сигурността на Русия. И че много от действията за омиротворяване стават без "излагане на нещата на показ". Дори и притисната с проблеми като Беларус, Украйна, военни учения под носа й, Навални и "Северен поток 2", Русия ще трябва да излезе от ситуацията без огорчения в нейна вреда от арменците и азерите. Как ще го направи и няма ли да й пречат другите геополитически играчи? Предстои да видим.