Родена да бъде първа

На небосклона на световната наука свети ярко звездата на Мария Склодовска - Кюри (7.11.1867 - 4.7.1934). Тя е първият учен жена с две Нобелови награди, първата жена лектор в Сорбоната, първата жена член на Френската медицинска академия и на редица академии на науките в много страни. Увенчана е с ореола на жена с борбен дух, висок хуманизъм и силно чувство за справедливост. Талантите й на учен са удивително съчетание с всеотдайността й на съпруга и майка.    
                        
Мария Склодовска е родена във Варшава, Полша. Като най-малкото - пето дете, тя расте с обичта на цялото семейство. Възпитавана е в труд и уважение, вдъхната й е любов към знанието и най-вече към точните науки. От малка Маня наблюдава опитите на баща си - професор по химия и физика. Единадесетгодишна остава без майка, но бащата запазва топлата атмосфера и градивните житейски принципи в семейството. На 16 години Маня завършва средното си образование със златен медал. Гордият баща я изпраща при роднини на село - да отдъхне след усилното учене.
Чистият въздух, селският бит, трудът, празниците и веселието на село зареждат Маня със сили и вдъхновение. На 17 години дава уроци, а по-късно работи като домашна учителка. Момичето мечтае да учи точни науки в Париж и през 1891 г. прекрачва прага на Сорбоната. Париж предлага възможности за учене, но и много развлечения, които остават далеч от девойката не само заради оскъдните й средства, но най-вече заради разбирането й за "пълнокръвен живот"!
Вдъхновена, съсредоточена, Мария оползотворява всеки миг, за да се потопи в атмосферата на познанието и е все сред книгите в мансардата си, в библиотеките, в лабораториите. Съсредоточена в науките си, тя не е безразлична към природните красоти. Бедна е обстановката на мансардата й, но богата на мечти е душата й - бленува за изследователска работа, за семейно огнище, за сродна душа, за деца. Стройната й фигура, светлите й коси, изразителните й очи спират погледите на състудентите, но строгата й съсредоточеност респектира и дистанцира.
През 1893 г. Мария първа взима с отличие изпита си по физика, а през пролетта на 1894 г. е втора по успех на изпита по математика. Започва самостоятелно изследване върху магнетизма на металите. През същата пролет среща Пиер Кюри - млад физик с научна кариера. Ето как описва срещата:
"Видя ми се много млад, макар че бе на 35 години. Смаяна бях от израза на неговия светъл поглед и от непринудеността в движенията на високото му телосложение. Говорът му, малко бавен и обмислен, скромността, усмивката му - едновременно сериозна и младежка, вдъхваха доверие".
Още при първата им среща проличава дълбокото им духовно сходство, въпреки разликата във възрастта им (тя не е навършила 27 години), въпреки другите им различия - националност и статут в науката. Светлокосата полякиня очарова Пиер с разностранните си интереси, с разговорите по вълнуващи теми! И за двамата срещата се оказва щастлива - разбират се с малко думи, четат мислите си!
Само няколко седмици след запознаването си Пиер моли Мария да се омъжи за него. Тя оценява безгрешно качествата му, но има нужда да размисли. И баща й, и родината й имат нужда от нея. Прекарва ваканцията на 1894 г. при баща си в Полша, където я следват прекрасните писма на бъдещия й съпруг - "нито едно от тях не бе дълго, тъй като той пише обикновено сбито, но всички бяха написани искрено, с явно желание да бъде опознат такъв, какъвто е, от избраницата си"...
Разбирайки, че не биха могли да намерят  по-добър другар в живота си, през 1895 г. те сключват брак. Младото семейство се настанява в тристайно жилище. И тук, както в моминската си квартира, Мария избягва излишните предмети. Двамата обзавеждат жилището си така, че да е удобно за съвместната им работа. Домът им, привидно негостоприемен, е царство на тяхното щастие, основано на взаимно разбирателство, общи интереси, съвместна работа и личностно развитие.
Пиер има напредничаво за времето си разбиране - възприема Мария като свободен индивид с права и личностни изяви, равностойни на мъжа, на съпруга. За Мария духовният контакт с голям учен като Пиер е от огромно значение за развитието й, но нейните отговорности и трудности са повече, защото е жена и майка.
В единадесетгодишния им съвместен живот се съчетават талантите им като учени, като съпрузи и родители. Периодът е белязан с научни успехи, семейни отговорности, преданост и всеотдайност към двете им дъщери - Ирена и Ева. През това време Мария завършва научната си работа "За магнетизма на калената стомана", полага изпити за преподавателска дейност, преподава физика във висше училище, става доктор на физическите науки.
В 1903 г. съпрузите са отличени със златен медал "Дейви" в Англия, а на 10.12.1903 г. Академията на науките в Стокхолм поделя Нобеловата награда за откриването на радиоактивните явления между Анри Бекерел и Пиер и Мария Кюри. И точно когато четиричленното семейство Кюри е щастливо - Пиер завежда катедра в Сорбоната, Мария ръководи физическа лаборатория, идва бедата: Пиер загива при пътен инцидент...
Страданието не сломява духа на Мария! Тя става по-силна и продължава сама! Поема катедрата по физика, продължава изследванията на радиоактивните вещества и през 1911 г. получава втора Нобелова награда - за химия. Тя заявява:
"Високото отличие, което ми се дава, е във връзка с нашето общо дело и представлява израз на уважение към паметта на Пиер Кюри".
Дъщерята Ирена Кюри продължава научното дело на родителите си. Двамата със съпруга й -  Фредерик Жолио - работят в областта на изкуствената радиоактивност. През 1935 г. те също са отличени с Нобелова награда за получените резултати в синтеза на радиоактивни елементи.
Втората дъщеря, Ева, написва книгата "Мария Кюри" с дълбоко уважение към забележителната си майка.
 На 4 юли 1934 г. Мария Кюри завършва земния си път. Остава безсмъртна с постиженията си в науката, с хуманизма и съзидателната си женственост.
                         

Идеалната двойка - и в живота, и в науката -
Семейство Кюри с дъщерята Ирен


В лабораторията


Любители на разходките и на колоезденето