Песни за дъжда

Богомил Великов

Обредните песни, ритуали и действия в народните песни и обичаи отразяват една минала действителност, която достига и до наши дни. Заcушаването в края на пролетта и през лятото е представлявало голяма заплаха за селските стопани, тъй като в миналото не е имало средства за борба със сушата. И днес независимо от достиженията на научно-техническата революция, липсата на дъжд продължава да представлява заплаха за земеделските стопани, за собствениците на лозя, овощни и зеленчукови градини. Хората са използвали и използват обичаи и обреди, свързани с някои суеверия. Те са изразявали една от формите за борба срещу природните стихии.
Независимо от християнската си същност, обичаите и обредите за дъжд, съгласно източници, показват езически праизвори и се опират основно на т.нар. симпатична магия. Според народните умотворения между тези обичаи и обреди за дъжд са разпространени покръсти (ходене с кръстове), гонене змей, пеперуда, Герман. На покръсти в Македонския край се пее песента;
        "Кърсти носам, бога молам
        Господи помилуй -
        да зароси роса,
        ситна роса берикетна,
        да навали берикето,
        берикето-вино, жито,
        пчениците до пояси,
        а ържите до стреите,
        царевките до гредите,
от два класа-шиник жито,
от две зърна-две мешиня,
по полето мед и млеко
мед и млеко, вино, жито
да се ранат сиромаси,
сиромаси, сирачиня."
Замисълът на песента е ясен. Изказва се пожелание за плодородие, което е в пълна зависимост от дъжда. Молбата за дъжд има хуманен, благороден и етичен смисъл - да се нахранят сиромаси и сираци. Обредът и песента имат еднакво предназначение - магическо въздействие върху Природата. Тази вяра в магията обаче не е отвлечено понятие - отговаря на реалните нужди, свързани с материалния живот, със земеделието - поминъкът на селянина.
Съгласно съкровищницата на българските умотворения, традиции, обичаи, обреди и празници, с песни е свързан и обредът Герман - погребване на човекоподобна кукла, често направена от кал за измиване на дъжд. Този мит има много широко международно разпространение. Свързаните с Герман песни-оплаквания, представляват интерес по-скоро като импровизация и мелодично отношение, отколкото като съдържание.
Много интересни са песните за пеперудата (пеперуга, росоманка, додола и др.). Избира се едно малко момиче, обикновено сираче, накичено с бурени, обикновено бъзе, росен, бучениш, обикаля селото и играе, придружавано от моми, които пеят песни. Стопаните изливат върху пеперудата съд (котле) с вода, а тя, махайки с ръце ръси всички наоколо. Този обичай, съгласно източници, е познат и у другите народи на Балканите (гърци, сърби, румънци), които също пеят подобни песни за дъжд. Според обреда, поливането с вода трябва да наподобява дъжд и по този начин магически да предизвика дъжд. Песните за пеперуда имат предимно обреден характер. Ето някои по-интересни:
Литнала е пеперуда,
на бога да се помоли:
"Дай ми, Боже, темен облак,
да зароси ситна роса,
да се роди жито, просо,
да се хранят сирачета,
сирачета сиромаси!
Па я дочу мили Господ,
та зададе тъмен облак,
па зароси ситна роса,
та запраши църна земя,
та се роди жито, просо,
захрани си сиромаси,
сиромаси, сирачета
Вай дудоле, дай, Боже дъжд!

***
Лет летяла пеперуга
от ораче на копаче,
орач стои на ралото,
а копачо на мотика,
та се Богу милно моли:
- Дай ми, Боже, ситна роса
да зароси синорето,
синорето по полето,
покрай Дунав сиво стадо,
сиво стадо, жълто просо.
Дай, Боже, дъжд!
Понякога в песните се отразява момент от самия обред:
    Я надзърни, чорбаджико,
    та погледни у дворове -
    какви идат, какво водат,
    какво водат сираченце,
    сираченце голо-босо
    голо-босо, разпашано,
    разпашано гологлаво.

 ***
 Поливайте с водица,
 да е росна градината,
 дарувайте със ситото,
 да е сита градината.
И в песните за пеперуда, образността предимно е свързана с Природата и с бита на селянина. И тук народният певец не се отказва от естетическия подход, не пренебрегва естетическата наслада. Текстът и мисълта са прости, но в съзнанието те прозвучават като мелодия, като песен. Поетическото слово чрез песента по-лесно поема силата на магията и същевременно чрез нея получава по-пълна възможност за въздействие, изпълнява определена обществена функция като поезия, като всяка истинска поезия с нейната магия. А изкуството на народа има много силно въздействие с простотата на изразните средства.