Може ли ООН да излезе от кризата?

Най-краткият отговор на въпроса "може ли ООН да излезе от кризата?" би трябвало да бъде - ако САЩ доброволно се оттеглят от досегашната си хегемонистична значимост в световното развитие след края на Студената война. Нещо немислимо и противоречащо на цялата историческа практика на общественото развитие.
Ако приемем макар и хипотетично, че САЩ осъзнаят, че това би било по-полезно за американските интереси от сегашния си статут, то би могло да се случи. За сега такива признаци не се забелязват и такъв прецедент в американската външнополитическа доктрина не може да се очаква. Това би означавало радикално преосмисляне на фундамента на начина на възприемане на многостранната и многообразието на различните култури на народите. Да се разглеждат единствено през призмата на подчиненост, на ползите и изгодите за американските интереси. И в зависимост от това кой къде се позиционира се използва по-малка или по-твърда сила. С неограничено използване на различни способи и механизми на подривна дейност за оказване на натиск, преврати включително и с военни технически средства.

Сделката и изгодата са дълбоко вкоренени

в американската култура, което намира изражение и във външната политика на взаимодействието на САЩ с останалия свят.
Стратегическият замисъл на доктрината Монро – „Разделяй и владей“ целепоставя политиката за проникване в света чрез неговото раздробяване, отслабване и овладяване с най-малко загуби и жертви е непоклатимо действаща и до днес. Инструментите за нейното прилагане са различни и променливи във времето, но целите си остават едни и същи – най-ефективната защита на американските интереси по целия свят.
Съвременните подходи, които ги виждаме днес са чрез създаване и финансиране на НПО или т.н. експерти на „прехода“ за влияния чрез които с постоянното  си присъствие във вече финансово овладяната медийна среда се подменя паметта, съзнанието и се насаждат чужди ценности, което в настоящата глобализирана среда застрашава идентичността на народите. Този сценарий вече се разиграва с пълна сила, откакто САЩ заживяха и повярваха в своята безалтернативност след Студената война.
В плен на блоковото разбиране за развитие на света, което практически е продължение на споменатата американска доктрина за правене на политика. Резултатите от тази политика се разгръщат пред очите ни не само в отделни страни, а и с цели континенти като Европа, изпаднала в подчинение на американската геополитика след войната в Украйна. Процесът на деиндустрализация, технологично изоставяне, демографски дефицити, които я обричат на устойчива загуба на конкурентноспособност, са видимите последици на тази политика. Допълваща се със сбъркан и неясен модел на интеграция.

С изгубен инстинкт за идентичност

С обезличаването й като исторически носител на прогреса и хуманизма. Беглият и неизчерпателен поглед до тук отговаря на поставения в началото въпрос защо САЩ като че ли все още не осъзнават или не искат да признаят и възприемат настъпилото реално изменение на съотношението на силите в света, което в случая е ключово важно и за реформата на ООН.
Затова в момента тече процес на насилствено принуждаване на САЩ да осъзнаят тази необходимост и започнат да се приспособяват в новата международна среда. Защото категорично това е нов свят, корено различен от конструкцията върху която е бил изграден редът определен от страните победителки след войната. Свят, развил се в безпрецедентни 80 мирни години, без голяма война, макар в изострено съперничество и противоборство, което доведе до съвременния световен напредък. Изтласкал нови световни сили и региони, което е обективно присъщо на постъпателното движение на развитието на многостранността на света. Изместващи вектора на световното развитие на Изток. На нарастващата му икономическа тежест. Там, където се формира повече от половината от брутния световен продукт. Там, където човешкия потенциал, исторически унаследена култура се пази с приемственост и надграждане. На ценности, традиции, дисциплина, трудова етика и съответно друга култура на международно общуване със света.

Другата съществена причина,

която би трябвало да принуди САЩ да преосмислят външната си политика се корени във вътрешнополитическото състояние на американското общество. В него текат процеси на разединение на обществената тъкан, на деморализацията и деградацията на американските ценности. На отслабване на американското влияние и притегателна сила. Процеси, за които приживе предупреждаваше З. Бжежински в известните 14 точки от неговия труд за състоянието на американското съвременно общество. В спадащия му икономически капацитет и морален авторитет. Този процес води началото си още с войната във Виетнам и особено с последните войни, в ролята си вече на хегемон в Ирак, Либия, Сирия и тази в Украйна и Близкия Изток. С подривна дейност, без много странен диалог и легитимност, на образуване на коалиции с лъжливи аргументи, налагане на фалшиви тези и дезинформация за едно или друго събитие, което доведе до разбиване на доверието и сигурността в света. Стремежът чрез измама да се постигнат договорености и последващо едностранно нарушаване. Така беше злоупотребено с донякъде наивното предоверяване на Русия, повярвала на вербалното обещание, че НАТО няма да се разширява на Изток, което по-късно взриви световната сигурност.
Изброеното само до тук е достатъчно като обяснение за днешното състояние на света. И защо след осемдесет години мирно развитие в Европа избухна война. И последвалата нова измама с Минските споразумения в хода на самата война е доказателство за мотивите и подходите, които движат американската политика и днес.
Всичките тези действия не вещаят стабилност, а подкопаване на международното доверие и сигурност. Нещо повече, те доведоха до трайно настанилото се мислене на произвола на силата, на двойните стандарти, по свои правила и атмосфера на милитаризация. И възприемане на войната като нормално средство за решаване на конфликтите. А не като най-зверското нищожество на човешката същност и дух.
Днешният свят в който сме потопени наподобява времената на американските каубойски филми, в които по-силният винаги побеждава. Светът в американски стил се превърна в безкрайна арена на постоянни набези, заплахи, нападения и локални войни с избиване на невинни хора и деца.

Тотална дехуманизация и геноцид

на тези които са против нас и под нас! На този фон на световната политика истинската реформа в ООН е немислима докато не завърши процеса на принудително осъзнаване на хегемона и Западът като цяло.
Тази арогантност, самонадеяност и демонстрирана изключителност да не възприемаш другата страна като равнопоставена води Западът до неразбиране на другите държави и култури. Това са дълбоките причини за конфликтите и надпреварата във въоръженията. С подклаждане на нови и нови конфликти Западът се самоизолира, тъй като историческите решения в миналото и политическите грешки в настоящето подкопават неговата хегемония и предизвикват глобална отбранителна реакция, което се вижда във всяко заседание на Общото събрание на ООН, където все по-забележимо се откроява разделителната линия с войната в Украйна. Само 54 страни подкрепят Украйна, което е силен показател за това колко Западът е сам, което е нещо незапомнено исторически.
Тук трябва да се прибави и колониалното минало, особено на Великобритания, Нидерландия, Белгия, Португалия и други. Стремежът на САЩ да господстват над Л. Америка, Афганистан, Виетнам и Африка. Поради това в тези части на света

западните ценности изглеждат лицемерни

и се възприемат като заплаха. Самоосъзнаването на тези народи за миналото и неговите последици за настоящата им съдба е налице. Те чувстват миналото си като ограбване и виновно за тежкото си настояще в лицето на Запада. Поради това дори и демократични страни като Индия считана близка до Запада, определя себе си като необвързана и отхвърля западното господство във всички международни организации което не им пречи да участват в БРИКС и ШОС.
Под западните санкции са 20 държави, които естествено се принудиха да си сътрудничат и заобикалят Европа. На първо място това са Русия, Китай и Иран. Санкциите срещу Русия въпреки предупрежденията, дадоха обратен ефект. Русия си намери нови купувачи. Те не навредиха на руската икономика която през 2023г. бележи ръст от 3,5%, докато Германия изпадна в рецесия.
Западът трябва да престане да изпада в монологичната роля на самотния артист в една пиеса, в която си говори сам. Без да се съобразява, че има насреща си публиката.  В социалният свят това означава да се възприемат изменения и движението на световното развитие като настояща реалност. Именно тя ще го принуди да си припомни времето на Студената война и се върне към изкуството на водене на добронамерен и искрен диалог. Ако иска достойно да се включи в изграждането на ново доверие в изменената международна среда.
При така бегло очертано разположение на протичащите процеси в световното развитие ако Западът не се промени ще продължава да губи икономическо и политическо влияние.
Именно новото съдържание на света диктува процеса на оспорваното лидерство на САЩ и колкото по-рано го разберат, толкова по-бързо ще спадне международното напрежение и би отворило диалога за истинска реформа на ООН. Защото днес състоянието на ООН напомня за Марксовото съждение за противоречието между форма и съдържание. Когато формата е остаряла и пречи на новото съдържание да намери новото си изражение на рационалност. Новите движещи центрове на световното развитие и влияние трябва да намерят своето балансирано представителство по континенти в ключовите органи на ООН – какъвто е Съвета за сигурност. В сегашния си състав той отразява старото състояние на света след войната което в новите реалности го прави нелегитимен и неефикасен.