Мила ми Венето...

Интимният живот на гениалния поет революционер, идеолог и водач на нaшата националноосвободителна революция от епохата на Великото българско възраждане остава в сянка, тъй като е бил изместен от високопатриотичното голямо дело, на което е посветил своя кратък живот.
За интимния живот на Ботев до 1875 г., когато той се задомява, се съди от спомени и разкази на съвременници, другари, съмишленици и сподвижници, които са били в непосредствен контакт с него. За младежките увлечения, интимен и семеен живот на Ботев съобщава в своите писмени спомени и внучката на Венета Ботева.
Съгласно източниците, за младежките увлечения на поета революционер, когато той още е бил на родна земя в родния си Калофер, се споменават

две български девойки

които са били сродници на Ботев - Параскева Шушулова от Калофер и Мария Горанова от Карлово. През 1867 г. Ботев е бил вече учител в Калофер. Според Захари Стоянов с Параскева Ботев се запознава през есента на 1866 г., когато тя, след като "завършила образованието си в Kиeв, се завръщала в Българско, минавайки през Одеса". По-късно на местна почва в Калофер през 1867 г. дружбата им се задълбочила и пламнала любов между двамата. Според много биографи стихотворението "До моето първо либе" е посветено на Параскева Шушулова. Някои автори и Ботеви биографи като Никола Начов обаче опровергават това становище. Все пак, макар и противоречиви, контактите на Ботев с П. Шушулова са факт. Ботев е търсел дружбата с нея, тъй като до този момент в Калофер не е имало "равна по развитие девойка". Но в източниците се прокрадва наложилото се мнение, че Параскева Шушулова не е била първата му любов. Затова изследователите на Ботев приемат, че "най-силни сърдечни чувства" той е изпитвал към Мина Горанова. Мария (Минка, Мина) Иванова Пулева Горанова е роднина на Ботев. Чувствата между тях се разгарят, когато той е бил в Калофер, а девойката - в Карлово. Изказва се предположението, че ако до 1864 г. Мина е "останала в Карлово или е продължила да учи при Ботьо Петков в Калофер, когато се е учил там и Христо", е имало всички основания на базата на роднинските кръвни връзки между Мина и Христо да се осъществи връзка и да се породи "предюношеско и юношеско увлечение между 15-годишния Ботев и 3-4 години по-малката" от него Мина. Допуска се възможността след няколко години, след като девойката е учила в Прага, а Хр. Ботев - в Калофер, чувствата им да са могли да прераснат в по-сериозна и пламенна любов. Съгласно източниците, противоречиви са и сведенията за срещите на Хр. Ботев с Мина Горанова през 1867 г. Едни автори предполагат, че Ботев е прескачал до Карлово, други отричат това и смятат, че Мина е ходела в Калофер, заедно със сестра си, тъй като през същата 1867 г. тя била сгодена за един калоферец. Все пак, независимо от това какви са били интимните отношения или увлечения в тази незряла и неопитна младежка възраст, безспорен факт е, че Ботев посвещава на Мина стихотворението "Пристанала", публикувано във вестник "Дума", бр. 4/17 юли 1871 г. Под заглавието е показано посвещението "Посвещава се на г-ца М. И. Г-ва". 
Според специалистите стихотворенията "До моето първо либе" и "На прощаване" напомнят за образа на Мина (Мария Горанова). Съобщава се, че когато по-късно са публикувани "Песни и стихотворения от Ботева и Стамболова" през 1875 г., горните стихотворения с посвещенията на брат и сестра Горанови са били изоставени. Смята се, че създадената връзка между Ботев и Богдан Горанов е "избледняла", а посвещението на сестра му Мина Горанова е било неудобно да се запази, тъй като Ботев вече е имал сериозна връзка с Венета. Освен това Мина е била омъжена за Петър Огнянов, от брака с когото се ражда бъдещият голям артист Сава Огнянов, името на когото носи Русенският драматичен театър.
След като Ботев попада в емигрантските среди и бива завладян от прогресивните идеи на Великото българско възраждане,

първоначалните му сърдечни увлечения

и пориви отстъпват място на сериозната революционна дейност. Това видимо затишие в сърдечните духовни пориви у младия Ботев трае дотогава, докато не среща по пътя си Венета, която става и негова съпруга.
Най-добри и достоверни сведения за любимата, другарката, съпругата и спътницата в живота на Хр. Ботев дава в спомените си внучката на Венета Ботева. Рождената дата на Венета не е точно изяснена. Съгласно спомените за нея от сестра й Мариола за рождена дата на Венета може да се приеме 1847 г. Като се има предвид установеният факт, че е нормално на следващата година след брака да се ражда, т.е, че "синът й Димитър е роден в началото на 1865 г.", то 1847 г. се смята приемлива за нейното рождение.
 Венета произхожда от сравнително заможно семейство, баща й Стоян Минчев Везирев бил търновски търговец, а по майчина линия произходът й е от търновски занаятчия. От брака между Стоян и Кица Везиреви се раждат четири деца: три момичета и едно момче Кирил. Като всяко момиче от тогавашното патриархално семейство, Венета била подготвяна за домакиня и майка. Не било задължително да учи. По този начин тя останала без образование, но по-късно средата, в която попаднала, съдействала да се развият у нея "духовни способности". Моминският й живот е прекъснат твърде рано - на 17 години, не по нейно желание, а по желанието на родителите й. Омъжили я за богатия търговец Дончо Стефанов Петров, който според родителите й бил "прибран човек, не се губел по механите като другите мъже". 
Съпругът й във времето, което са живеели, подобно на много други мъже, се държал в семейството си като деспот. Дори когато се родил синът им Димитър, който силно зарадвал мъжа й, тя "не могла да се примири с положението си на съпруга, безропотно зависима от мъжа", затворила се в себе си, търпяла, мълчала, докато не издържала и взела категоричното решение да се раздели с него. Надявала се при тогавашните патриархални условия да намери помощ от вуйчо си - владиката Панарет Рашев, който от странство й пишел писма, пращал колети и подаръци, дори я канил да му отиде на гости със сина си Димитър. Повечето от изследователите на Ботев съобщават, че

Венета отишла със сина си Димитър в Букурещ

след като съпругът й починал, като се позовават на З. Стоянов, който пише: "Венета е родом от Търново, гдето била женена по-напред за друг мъж, Дончо Петков, тютюнджията, който се поминал и тя отишла при вуйка си". (За това, че Венета е отишла вдовица, най-напред съобщава Захари Стоянов. Вероятно от благородни съображения, за да не се навреди на Ботев и неговото семейство, че е взел за съпруга жена с дете, особено след гибелта на поета революционер и след Освобождението, той е скрил истината през 1888 г., когато е направил "опит за писане" и е написал биографията на Ботев).
И така в края на 1868 г. Венета пристигнала с тригодишния си син в Букурещ. Въпреки несъгласието на вуйчо й Панарет с решението за развод, той приел племенницата си да остане при него. Започва нов етап от живота на Венета, "отначало безбурен и спокоен, после изпълнен с неприятните и най-силни изживявания" и с положените огромни усилия да преодолее всички "несгоди" и препятствия. Всички източници категорично заявяват, че взаимното привличане и любов между Венета и Ботев започва още с първите им срещи и се засилва в краткия им семеен живот. Съгласно разказите на Венета пред внучката й, тя не могла да устои на обаянието, което Ботев е имал, както физически с "цялата си мощ, така и с духът си". В сърцето на Венета се разгаря любов, каквато тя не била изпитвала. Ботев от своя страна отговорил на чувствата й.
Съгласно източниците, 1875 г. била паметна за Венета и за Ботев. Той бил зает с трескава революционна дейност. В края на 1874 г. започва да издава вестник "Знаме", от края на август 1874 г. се отдава изцяло на организационна работа, през пролетта на 1875 г. настъпва разрив в отношенията между Ботев и Каравелов. Около Ботев се сплотява революционната българска емиграция и той става главният активен двигател на революционната борба, свързана с подготовката на ново въстание. Активизира се и творческата книжовна дейност на поета. Именно в този активен период на трескава революционна дейност и подготовка за ново въстание Ботев създава брачен съюз с Венета. Охолството и разкошът в дома на владиката били заменени със

сиромашия в дома на семейство Ботеви

Домът им се превръща в място, където всекидневно се събират хъшове. И тук Венета се изявява като родолюбива и състрадателна българка, помагаща с каквото може на гостите си, на нуждаещите се. Според разказите на внучката, Венета много се дразнела, когато се пишело и говорело за Ботев, че той пиел, губел си времето по кръчмите и т.н. Докато са живеели заедно, "тя не е запомнила той да е пиел". Не обичал да ходи и по кръчмите. Независимо от добрия сговор, семейството живеело в "постоянни материални затруднения", но нищо не било в състояние да смути техния щастлив семеен живот. На 12 април 1876 г. се ражда дъщеря им Иванка. На кораба "Радецки" между Никопол и Оряхово, по време на престоя за 1-2 часа, Ботев написал известните писма до Венета и до приятелите си.
"Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ми, че аз не ви казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и трябва да ма слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да та не оставят и тие трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще бъдем най честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящият те!
17 майя 1876,    "Радецки"                                         Христо"
Във второто писмо, писано от "Радецки" до Иван Грудов, Иван Кавалджиев и Георги Странски, Ботев моли да не забравят семейството му.
"Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва. Но колко по-весел и по-спокоен щях да бъда, ако знаех, че вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество".
Венета умира в Търново на 17 февруари 1919 г.


Венета и синът й Димитър, който Ботев приема като свое дете