Идва ли краят на "двата стола" на Белград?

Случващото се на Балканите, включително неизяснените на този етап отношения с братска Северна Македония (РСМ) във връзка със започване на присъединителния процес за членство в ЕС на Повардарието, са такива, че май е настанало време не само да си припомним онова стихотворение на Иван Вазов "Па ща си ти?", но и да го въведем в учебниците по история и литература. Шамарът върху бузата на 7-годишното девойче в Скопие, което чистосърдечно признава, че е българка, не е само спомен за горчиви времена и загубени войни. Единствено това може да изрази ситуацията за съхраняване на българщината в междудържавните отношения. Не само между РСМ и България. И има пряка връзка със събития, които са ключови в нашата история и са доказателство, че обезбългаряването в старите етнически граници на България остава рана, която народът ни трудно преодолява. Независимо колко десетилетия са минали и колко думи за разбирателство, добросъседство и стратегически приятелски отношения са изречени. И какви политики водят управниците у нас и лидерите около нас. 

Днес регионът ни отново е във вихъра на геополитически събития, които не бива да се олицетворяват само с констатации, че САЩ, Русия и Китай са 

в битка за Сърбия и Балканите

Услужливо се забравя за Турция с нейната "мюсюлманска дъга" на Балканите и грижата й за изповядващите исляма в региона. Експертите с опит знаят, че независимо от разправиите с френския президент Макрон, както и от участието на турски военни в Сирия, Либия, Ирак и дори Нагорни Карабах, за което Путин е изразил "безпокойство" в телефонен разговор с турския президент, Анкара не отклонява очи от Балканите. И не пропуска да подчертава, че сърцето й е ту в Скопие, ту в Сараево, ту в Санджак (Сърбия), като мимоходом не забравя Лудогорието и Кърджали. Каквото и да говорят русофобите, безспорен факт е, че зад обвиненията им, че политиките на Москва на Балканите са зловредни и целят запазване на влияние, се таи прикриване на собствените планове за водеща западна роля в региона. Казва го Лавров, който бе планирал балканска обиколка в Атина, Сараево, Загреб и дори Белград. 

Белград е включен в последния момент, защото Кремъл трудно ще преглътне подписаното във Вашингтон в присъствието на Тръмп споразумение между президента Вучич и премиера на Косово Абдула Хоти за "нормализиране на отношенията". Не за друго, а защото в навечерието на пътуването на Вучич за САЩ той съгласува позиции с руски представители, а после прие точка и за "диверсификация на енергийните резерви", което е удар върху стратегията на Москва. Друг въпрос е дали Вучич играе в тандем със София, защото и у нас завършването на отклонението на "Турски поток" все се отлага по различни "технически причини". Наш зам.-министър на външните работи присъства на среща на помощник държавен секретар с премиера ни, нахлузил маска като на американската посланичка - наполовина с американското знаме, наполовина с българското. Да се чуди човек чий министър е, а като се видят и шарените му чорапи, изумлението стига до смях. Тези подробности от пейзажа не прикриват ситуацията, в която отношенията София-Москва и Белград-Москва са подложени на изпитание. Казва го пресата в Белград и търси връзка с обявяването на новото правителство в Сърбия, където министри, известни с близките си връзки с Москва, са поставени в глухи позиции. Медии в Москва вече писаха, че Русия продължава да се радва на традиционните симпатии на сръбския народ, за "разлика от политиките на управляващите". В същото време дори продавачи в руската столица говорят на английски на случайно появили се българи и казват, че 

"с предатели говорим само на английски"

До посещение на Лавров в Белград така и не се стигна, защото той се бил изолирал заради контакти с придружител, който бил с положителен тест за КОВИД-19. Удобен повод в днешно време за подаване на съответен сигнал. Колкото и да се старае посланикът на Белград в Москва да припомня, че "отношенията са стабилни", а другото са "спекулации", има "нещо гнило". Лавров трябваше да бъде в Белград на 28 октомври, а точно тогава се гласува новото правителство. Той не се съобрази с изявления, че "само Сърбия, РСМ и Сараево не са приели санкциите към Русия", защото, макар и неприятни, тези санкции не закриха руската империя. Напротив, Путин дори заяви пред клуб Валдай, че "тези, които вещаят разпад на Русия, трябва да знаят, че ние се страхуваме само да не настинем, когато присъстваме на тяхното погребение". Империите са си империи, какво да ги правиш. 

Лавров дори отложи обявеното от година посещение в Белград, за да присъства на откриването на черквата "Св. Сава", най-големия храм на Сърбия, за чиято реставрация и мозайки руската държава е дала милиони. Тя предостави средства и за онзи православен кръст, който всяка нощ огрява от близкия хълм над Скопие, за да напомня, че това е била православна земя. Нищо, че днес градът е поделен между православните македонци и албанците, които владеят не само старата атрактивна навремето чаршия, но и повечето от централните райони на столицата. 

Лавров в самоизолация, Путин с отложено посещение, Белград в дилема как да "компенсира щетите", защото е безспорно, че Сърбия няма нужда от влошени отношения с Москва. Нещо в политиката на "двата стола" куца и 

залитането към едната страна

трудно ще бъде обяснено. Не се сбъдна и предсказването, че Путин ще уволни Захарова, говорител на МВнР на Русия, която обяви на цял свят в каква недопустимо унизителна поза е бил поставен Вучич при посещението си в САЩ. Нима в Белград си въобразяват, че като подкрепят Тръмп за следващ президентски мандат, това ще укрепи позициите им на Балканите? Та Тръмп тези дни се похвали, че за 20 минути е разрешил въпроса с "400 години убийства между сърби и косовари" и "съединихме Косово със Сърбия". Колко е лесно. Казваш, че няма да търгуваш с тях, и те приемат твоите условия. Над Белград ще се изсипе мед и масло от Задокеания. ЕС ряпа да яде, както се казва. Лайчак, преговарящият от страна на ЕС в диалога Прищина-Белград, няма думи. У нас някои се загрижиха, че руският премиер Мишустин подписал решение за откриване на представителство на МО на Русия в Белград, и то с широки правомощия, но дума не обелват, че в Косово е най-голямата военна база в Европа, където никой не казва колко са американските военни. 

И Анкара мълчи, въпреки че и Прищина е в сърцето й. Срещу ръжен не се рита, нали? Само се говори, ей така, да се помпат мускули за вътрешна употреба и влияние върху електората. Казваш, че "ние не сме племе, ние сме Турция" и "те не знаят с кого си имат работа, с кого се заиграват", допълваш с "да не бавят санкциите, не ни е страх", а после съгласуваш операции в Сирия или Либия, защото Вашингтон е играч с други мащаби. Като се има предвид, че Вучич е в отлични отношения с Ердоган, имат подписани споразумения, търговски и инвестиционни сделки за крупни суми, да не говорим за мюсюлманите от Санджак, дали шахматната игра, която той е започнал с Москва и Вашингтон не е по примера на Анкара? Ако е така, надскочил се е Вучич. Малките плащат за игрите на големите, които не ги допускат до своя терен, където често намират пресечни точки. Зависи от интереси и моментни ситуации. 

В случая със Сърбия Пекин също ще има своята дума. Онова за 5G-мрежите е против китайските интереси в региона. А информациите, че не е изключено Москва и Пекин да имат договорки във военната област на по-високо ниво, е сигнал, че някои трябва да внимават и да не се увличат с обругаване и ходове, които засягат имперски интереси. Поднебесната е с богата история в това отношение. 

Жалко, че Баня Лука се лиши от визита на Лавров, защото там симпатиите към Москва са безгранични. Но да се сърдят на Белград. За Москва е важно, че в Атина Лавров е провел онези разговори, върху които Анкара ще трябва дълго да размишлява - на чия страна е Русия в спора между Гърция и Турция за Източното Средиземноморие и ще участва ли в разработването на газовите находища там. Какви компромиси са договорени с цел нов етап в руско-гръцките отношения, също пострадали напоследък заради чужди игри. Руските лобита в Гърция не са за подценяване. Ще съгласуват ли собствени проекти с Гърция? Самият факт, че посещението е само в Атина, е достатъчен сигнал, за да разбере Ердоган, че заиграването в Задкавказието на страната на Азербайджан няма да се търпи дълго. И отговорът може да дойде от друга посока. Много са фронтовете на Анкара - от Сирия, през Либия и Ирак, до Нагорни Карабах, където стъпките няма как да не са съгласувани с когото трябва. 

За капак идват и словесните нелицеприятни престрелки на Ердоган с Макрон. Но привикването на посланици за "консултации" е стъпка, която не може да се подценява. Всичко има граници. Белград също се постави на такава граница - с Москва или със Запада. Ако е направил избор, ще си носи последствията. Но "двата стола" явно са до време. Пътят до признаването на Косово ще се съкрати. Тънка шахматна игра, в която не се знае кой първи ще каже мат.