Господи, пази поне децата!
/ брой: 186
Колко лесно и просто е да се тури ред в движението по пътищата на малка България. Отворете картата на Балканския полуостров. От западната граница до морето има около 500 или 600 км. От Дунава до южната граница има около 300 км. Абе, колко е това, бе, момчета и момичета, които карате коли?
Познавам шофьори, които карат тежки камиони на далечни дистанции - около 5-6 хил. км, ако това е от Юга и Севера на бившия Съветски съюз. По телевизията виждаме как в Америка едни мъжаги карат по 5-6 хил. км във всички посоки на огромната им държава. И тези професионални шофьори не се правят на състезатели, никой не е номер едно на Формула 1.
В България никога не е имало писти за състезания със спортни коли, но винаги е имало мераклии да се състезават. Сега някакъв юнак решава, че трябва да се състезава с друг юнак. И това го правят на един селски път. В резултат на което никой не е засякъл секундите за изминатите километри и това няма никакво значение. Значение има, че две деца на 16 години - момиче и момче, бяха лишени от живот.
От такива трагедии ставаме лоши и злобни. Но към кого да злобеем? Дали към малките нещастници, дето някой им дал кола, без да имат книжка? Дали към техните родители? Дали към местните и държавните органи, които упражняват властта? Защо се случват такива ужасии? Закони ли нямаме нормални? Органи ли нямаме, които да прилагат законите? Усещането за безнаказаност май е повсеместно, след като джигити като тези в Лесидрен продължават да правят каквото си искат, дори след като им е направена забележка от кмета.
Ако имахме истинска държава, децата ни щяха да бъдат защитени. Не може някакъв с джип да сгази 4-годишно дете в центъра на Стара Загора. Не може някакъв безумец да убие две 16-годишни деца в Лесидрен. Задайте си въпроса: кой е следващият гаден, убийствен инцидент, който ще остане без последствия, без властите да си направят изводи. Без да усилят полицията в малките градчета и селата, където стават все повече подобни трагедии.
Как да запазим нашите деца и внуци? Кого да питаме? Кой ще ги защити? Да не се стигне до създаването на доброволни отряди за самозащита, след като нито държавата, нито полицията ни опазват. Само на Господ ли да се молим.