Ех, роди ме, мамо, в България...

По официални данни от Националния статистически институт зад граница живеят и работят над един милион и двеста хиляди българи. Само че в нашата страна официалната статистика и по този показател се разминава на космично разстояние от действителността. Тъжната истина е, че близо три милиона наши сънародници са заминали да си търсят късмета на гурбет в чужбина. През втората половина на 80-те години на миналия век в страната ни живееха почти девет милиона души. Сега постоянно пребивават тук малко повече от шест милиона. Деветдесет процента от семействата в стотици селища на родината ни разчитат на парите, които им изпращат техни близки, които превиват гръб на хиляди километри оттук. Предприятията, които осигуряваха поминък в тези населени места, в съвременните ни години на побългарена демокрация бяха превърнати в излишни и безсмислени постройки и съоръжения и бяха предоставени безответно на разпасалото се нагло грабителство, насърчавано години наред от реваншистки настроени властници - като се започне от машините и съоръженията в тях и се свърши с последната цигла от покрива им.
Оказва се, че както за България, така и за страните от Югоизточна Европа сега, в годините на съвсем оскъдни инвестиции,

парите на емигрантите

са сериозен източник на капитал. Проучване на Института за икономически изследвания към БАН сочи, че размерът на спестявания и трансфери, изпращани към България на завърнали се и настоящи емигранти, е близо 1,3 милиарда евро. Изпращаните парични трансфери от работещи в чужбина не само за България, но и за страни като Албания и Молдова например, представляват много по-голям обем, отколкото са преките чуждестранни инвестиции - обяснява доц. Искра Христова от Института за икономически изследвания.
Ала внушителните суми, които превеждат гурбетчиите на близките си, не са в състояние да компенсират изтичането на човешки ресурс, коментират икономисти от този институт. Основните разходи на сънародниците ни в Испания примерно отиват в местната икономика, а не в България. Така те инвестират основно в чужда държава. Въпреки анализите на икономистите, безспорен е фактът, че гурбетчиите ни остават инвеститор №1 в българската икономика. Паричните преводи от чужбина са вече приблизително пет процента от брутния вътрешен продукт на страната ни.
По всичко личи, че както България, така и изобщо Югоизточна Европа ще продължи да преживява с пари от работещите зад граница. Икономиката на социализма, която осигуряваше работа и благосъстояние за населението, сега е в историята. Тук сме

обречени на безработица

на доходи, които ни принуждават да пристъпваме едва по ръба на оцеляването си. Ситуация, която обрича България на системно обезбългаряване, а голяма част от трудоспособното й население на обезродяване по неволя. Около 50 процента от съотечествениците ни в Италия например са заявили, че нямат никакво намерение да се връщат у дома.
Мнозина от гурбетчиите, добрали се до работно място в някоя страна от Западна Европа, предпочитат да работят на черния пазар. За работа без договор, когато се спестяват здравни и социални осигуровки, обикновено получават повече, средно по шест-седем евро на час. За сметка на това обаче наемните работници нямат никакви права и често пъти са обект на изнудване, измами и открито грабителство. Според данни, подадени от различни наши посолства, поне стотина българи годишно, заминали на гурбет, стават жертви на измами. Разбира се, нека отново да уточним, че реалният брой на такива случаи е поне неколкократно по-голям, отколкото е официално обявеният. През миналата година например около 800 съотечественици останаха без обещаната работа в Швеция. Оказали се без храна и без пари за връщане. Страната ни е покрила разходите им. За спасителната акция са отделени около половин милион лева от българския данъкоплатец, уточни Лъчезар Петков, началник на Ситуационен център към Министерството на външните работи. Изобщо

 фалшиви обяви за работа

в чужбина мамят стотици българи. Мошениците използват кризата и високата безработица, за да смъкват пари от жертвите си. На въдицата им се хващат безработни, младежи без опит и дори хора с висше образование, които, водени от сляпа надежда да си намерят платена работа на Запад, се подлъгват, следвайки инструкции и обяви в сайтове в интернет.
Когато все пак нашите гурбетчии се уредят на някаква работа, то тя е в строителството, в производството, в селското стопанство, жените се трудят най-често като домашни помощнички. Все повече са младите ни сънароднички, които са превърнали проституцията като своя основна професия или периодично припечелват с тялото си по улици, магистрали, барове, нощни заведения и др. Според Европейската комисия българи и румънци вече достигат 2,2 процента от населението на Испания, а 1,8 процента от живеещите в Италия са от румънски или от български произход. Еврокомисията отбелязва, че 32 процента от емигрантите в Европейския съюз от България са се установили в Испания, 15 процента са във Великобритания, а 13 процента - в Германия. Едва около 7 процента от българите се препитават с висококвалифициран труд - в здравеопазването или като инженери. Впрочем всяка година между 500 и 600 лекари, медицински сестри и акушерки напускат страната ни, за да работят в чужбина. Най-много наши медици има в Германия и Франция. Квалификацията им се цени още в Англия и Ирландия. По-малка част от тях заминава за Швейцария.
Някои у нас подмятат ехидно, че

в България нямало почва

за развитието на каквото и да било работническо движение, нито можело да се говори вече за работническа класа. Не, господа, колкото и да не ви се иска да го признаете, всяка национална икономика се крепи върху раменете на работническата класа. Ако у нас икономиката е разрушена и разграбена, то мнозина от нашата работническа класа, както видяхме, заминава да търси прехраната за себе си и за своите семейства в далечна чужбина.
Ако се върнем няколко десетилетия назад у нас, ще си припомним една коренно различна картина. В началото на 70-те години на миналия век например България заемаше 59-о място по численост на населението в света, но по производство на електрокари тя заемаше призовото трето място, по добив на олово - на десето място, на цинк - на десето място, по производство на металообработващи машини - на двадесето място и т.н. Предна позиция в развитата промишленост на България заемаха машиностроенето, химическата индустрия, металургията и енергетиката. АЕЦ "Козлодуй", която догодина ще навърши 40 години от пускането си в действие, е първата атомна електроцентрала на Балканския полуостров.
По онова време за нуждите на селското ни стопанство работеха 111 хиляди трактора, 20 хиляди комбайна, хиляди други машини. През 1971 г.

страната ни заема първо място

по производство на тютюн и слънчоглед на глава от населението, а по производство на пшеница, царевица, домати, грозде и някои други селскостопански култури е в първата петица в света.
Още по онова време дължината на железопътните линии в страната надвишава шест хиляди километра.
Един от най-важните принципи, на които се основаваше българската външна търговия, беше плановостта. Изобщо цялото ни национално стопанство имаше планов характер. В сравнение с 1950 г. през 1972 г. външнотърговският оборот на България се увеличи 21 пъти. Обемът на експорта през 1972 г. превиши 24 пъти експорта, реализиран през 1950 г., а обемът на импорта през този период нарасна 18 пъти. Оборотът на външната търговия на страната ни преди четири десетилетия е близо шест милиарда лева. От 1969 г. в структурата на стокообмена на България експортът неизменно надвишава импорта.
Тези цифри нямат нужда от коментар, достатъчно ясно говорят за онези златни години на бурен икономически растеж на България. В основата на онези успехи, за които днес дори не смеем да мечтаем, беше честният труд на българската работническа класа. За съжаление нейните представители днес, лишени от възможността да произвеждат материални блага, логично търсят жизнено потребната си реализация в чужбина. България днес не се нуждае от честния им труд. Както се казва в няколко римувани думи:
Ех, роди ни, мамо, в България,
да се наскитаме
по земни полушария...
Какво ли бъдеще я очаква такава страна, в която няма място за трудовите й хора?