Душеспасения ради да се потрудим
Длъжни сме да оставим в наследство на нашите потомци онова, което сме приели като наследство от предишните поколения - казва писателят Илия Пехливанов, главен редактор на Кирило-Методиевския вестник "За буквите-О писменехь"
/ брой: 6
Илия ПЕХЛИВАНОВ е роден през 1941 година в село Горни Върпища, Дряновско. Завършва Априловската гимназия, а по-късно - българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи от репортер до заместник главен редактор в изданията "Средношколско знаме", "Народна младеж", "Антени". В момента е главен редактор на в. "За буквите, О писменехь".
Автор е на документалния роман "Преображения Матееви", "Богородичен хляб", "От селските черкви на Предбалкана до френската столица", "Ти от кои си. Песните на Ирина Богданова от Царева ливада". Съставител е на сборници с разкази на очевидци за Април 1876. Член е на Съюза на българските писатели.
- Кои са българските календари, които ще останат в националната ни летопис?
- Календарите са много съществена и разпространена съставка на българската възрожденска публицистика. Те не са книга, която може да се потули някъде. А през цялата година са пред очите на колкото се може повече хора. Да припомним за Христо-Дановия "Летоструй", който е своеобразна енциклопедия и за неговото "Старопланинче"- календар за 1856 г., за Календара на Велко Королеев от Панагюрище, в който за първи път се известява за Кирило-Методиевския празник - 11 май.
Единствен по рода си е Календарът за 1875 г., който Христо Ботев отпечатва в Каравеловата печатница "Свобода". В този изключителен паметник той собственоръчно в самата типография вписва редом с древните християнски светци и борци за национална свобода, като достига до рядкото съчетание "Св. Ангел войвода". И светец, и войвода! А на датата 9 март редом със светите 40 мъченици от Севастия е представен и ВАСИЛ ЛЕВСКИ МЪЧЕНИК. Един-единствен екземпляр от този календар се съхранява в Софийската народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
Факсимиле от календара, чийто съставител и издател е Илия Пехливанов
В Календара за 1877 г., издаден в Болград от един бъдещ опълченец на име Танас Киров, вече е вписан като светец и самият ХРИСТО БОТЕВ.
- Вестник "За буквите" издава за шести път свой стенен календар за 2011 година. Кои са главните годишнини в него?
- Сто и деветдесет години се навършват от рождението на Георги Сава Раковски - зачинател на националната ни революция, балкански дипломат, писател, издател на книги, списания и вестници, етнограф, езиковед и просто Голям българин.
Второто главно събитие е 150-ата годишнина на Сборника "Български народни песни" от Братя Миладинови, което ни заставя категорично да припомним защо те са именно "български", а не някакви други. На нашия календар поставяме корицата на първото издание от 1861 година, осъществено с подкрепата на големия хърватски славист Йосип Щросмайер в Загреб.
Остава да добавим като съществено културно събитие и 100-годишнината на Съюза на народните читалища, създаден от проф. Иван Шишманов и други бележити българи преди столетие, чието дело е живо и до днес.
- Календарът представя репродукция от стенописа "Тайната вечеря" в Боянската черква. Защо именно от тази фреска?
- Защото тя изобразява единствена по рода си сцена, където на трапезата на апостолите има хляб, чеснов лук и ряпа. Това сваля на земята небесните жители и наистина предхожда със столетие Реформацията и Европейския ренесанс с някои богомилски мотиви. Боянската черква е вписана в Листата на световните културни паметници в Луксор през 1979 година. Изследвана е от Андре Грабар в дисертация, отпечатана през 1924 г. в Париж на френски език и все още непреведена изцяло на български.
Поместваме именно тази фреска, понеже главното културно събитие за следващата година е ХХII международен конгрес по византология, който ще се състои в Софийския университет от 22 до 27 август. Вестник "За буквите" подготвя специален брой, който ще бъде раздаден на участниците в конгреса. В него ще бъдат представени най-значителните днешни изследователи на Средновековието и неизвестни фрески от Унгария, Албания, Гърция, както и новоиздадения 10-томен Лицев летописен свод от ХIV век, в който близо стотина миниатюри представят българо-руските взаимоотношения от Х до ХVIII век.
- Тази година се навършват 800 години от Събора против богомилите, който цар Борил свиква в Търновград. Това събитие също е отразено в календара.
- Да, на 11 февруари 1011 г., точно на Празника Неделя православна, търновският владетел свиква този събор с цел да осъди богомилската ерес, като наказва десетки нейни представители. Отделна секция на предстоящия конгрес ще обсъжда богомилството, понеже напоследък интересът към него като "българска следа" в духовността на Европа се засилва, появяват се нови изследвания във Франция, Полша, САЩ. Малцина обаче признават неговия български произход.
Съборът е документиран в Съборник на цар Борил (наричан още Борилов синодик) - най-богатият исторически паметник на българското Средновековие, който се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Факсимиле от този документ е отпечатан в Календара заедно с кратка справка за самия ръкопис.
Преди месец в Университетската библиотека бе представено пред много учени, студенти и граждани новото издание на "Бориловия синодик"- дело на проф. Анна-Мария Тотоманова, проф. Иван Божилов и Стефан Билярски.
- След документалния роман за "Преображения Матееви" могат ли да се прибавят нови щрихи към образа на Отец Матей?
- След като книгата бе отпечатана в 20-хиляден тираж през 1981 г., по различни пътища събрах още толкова материали за едно второ разширено и допълнено издание. Очаквам някои днешни "добродеи" да помогнат с пари за това. Ако наистина го считат, както казват студентите на доц. Пламен Митев в Историческия факултет на Свети Климентовия университет, за "истински пич". Най-много ме радват момчетата от неговото родно Ново село. Едно от тях призна: "Абе цели две нощи не съм спал да ти чета книгата!" Повече от всякакви рецензии и отзиви е това наистина. Младият кмет Христо Христов, без да е слушал какво говори писателят Антон Дончев, с верен вътрешен усет уреди до петстотингодишния дъб на площада дядо и внук да засадят млад дъб и той - за изненада на лесовъдите - залови корен. А Тошко Георгиев, който снабди с интернет връзка десетина околни села, подготви с компютър рецитал с един търновски артист половинчасов аудиовизуален спектакъл на голямата местна черква, който е по-ценен дори и от спектакъла "Звук и светлина" на Царевец. Неотдавна на честването на 140-годишнината на местното читалище "Наука", кръстено от Отец Матей, бе решено то да го приеме за патрон.
- Върху каква нова книга работи сега писателят Илия Пехливанов?
- Един късноновоприет член на Вазовия писателски съюз е имал възможността да не си губи времето в изясняване на междуличностни отношения, а е синтезирал в седем книги писаното по разни вестници и списания през цели пет десетилетия. Най-важното от тях е второто допълнено издание "Ти от кои хора си. Песните на Ирина Богданова от Царева ливада". Песните на моята баба по майка станаха два пъти повече, добавих и някои важни нейни добавки и пояснения от нея и от майка ми Дешка. Един покоен именит литератор се изповяда по телевизията, че е издал 20-ина книги, а най-важната - за интимната история на неговия род от Троянско - нито е написал, нито издал. Аз сторих тъкмо обратното.
- Коя възрожденска идея днес е злободневна повече отвсякога?
- Нека да осъзнаем напълно приноса на Васил Априлов за укрепване на нашата духовност по всякакви начини. Той прави образователна реформа на най-високо европейско равнище. Слушал съм как видни италиански слависти като Рикардо Пикио и Санте Грачоти се възхищават от него. Безкрайно унизително е, че в момента ни сравняват с африкански държавици като Тобаго и Буркина Фасо по състоянието на образователното дело. Как стигнахме дотам и как ще излезем от тази дълбока пропаст?
- Как според теб ще опазим своята духовна и културна идентичност в днешния глобализиран свят?
- Не е никак ясно. По телевизията скоро чух студент да казва "делийтвам" вместо "заличавам". Масово се употребяват думи като "сейвам" вместо "съхранявам или запомням", "даунлодвам" вместо "извличам", "ъпдейтвам" вместо "осъвременявам или подновявам" и прочие. По улиците шества латиницата. Идете в Одрин или в Солун да видите с какви букви са изписани надписите там... Съученичките на внучката ми Ана-Мария от ХI клас пишат на компютъра предимно с латински шрифт.
- А какво мислиш за другата България?
- Момче от Канада каза, пак по телевизията: не познавам емигрант да не е плакал за България. А един дядо - някогашен гурбетчия по Америка и Европа, заяви: един лев, спечелен тука, на родна земя, се равнява на 10 долара, спечелени навънка...
- А как ще оцелеем според тебе в тези глобализирани времена?
- Както сме оцелявали и при много по-тежки условия. Но ще заплатим доста висока цена. Само че това ще го заплатят следващите поколения. Длъжни сме душеспасения ради да се потрудим да им оставим в наследство онова, което сме приели като наследство от предишни поколения. Трябва да пишем по-кратко и разбираемо за интернет-поколението. И да не се плашим от новите технологии.
Достатъчен ни е примерът на Васил Априлов, който следва да осъзнаем и следваме в цялата му пълнота.