Баснописецът Валери Петров

Не знам какво е накарало Валери Петров да се "върне" към баснята - този "застрашен жанр" в литературата, според самия него. Дали неговите бдения над листа са го насочили към "баснословно творчество" или старото му "приятелство" с  Трилуса (Карло Алберто Салустри), чиито "извънредно остроумни и майсторски написани басни, сатири и лирични стихотворения" са го запленили още като ученик в италианската гимназия? А може би  - по-скоро "мълчаливият облог" с тримата класици на баснята - Езоп, Крилов и Лафонтен, за които авторът споменава в предисловието на своята уникална книга, събрала 73 неподражаеми басни. Неподражаеми, защото големият български лирик не тръгва по "утъпканите пътеки" на жанра, не заиграва с банални вицове и игрословици, не се хваща на въдицата на новите злоби на деня, които  ни заливат отвсякъде - като се започне от парвеншките изцепки на посредствеността и се свърши с мутризацията на нравите, с махленското дърдорене на клюкарките и безпардонното дрънкане на нашенските управници и политици.
Подобно на големите български класици на баснята (Пенчо Славейков "На острова на блажените") Валери Петров се изкушава от литературната мистификация. Той уж е получил своите басни "на диск с електронен запис на книгата" от някакъв... тайнствен адресант. Тъй както младият Славейков "превежда" лирическите песни и стихотворения на поети от измисления "Остров на блажените", които издава "подир новия културен вятър на острова", насищайки биографиите им с черти от нашенските ориенталски "задни дворове" и грубиянски нрави. За разлика от него Валери Петров не задълбава в пошлото ни всекидневие. Не се поддава на склонността ни да виждаме всичко (и единствено) само в черно.
Той тръгва от привидно делнични (и всекидневно опредметени) "персонажи" и "герои" в своите басни: "Кран и екран", "Тюфлек и флаг", "Заяк и велосипед", "Хвърчило и жици"...  За да стигне пак до същите: "Чай и захар", "Къртица и метро", "Копче и цип", "Райбер и брава" "Тромпет и кламер", в чиито "взаимоотношения" се крият неподозирани човешки колизии. През тяхната призма баснописецът изрича своите "морали" и поучения, в които няма и следа от някаква натрапчива дидактика. Разбира се, той не оставя вещите и предметите само в техния им "вещеви свят". Спазвайки канона на жанра, поетът-баснописец насочва погледа си и към света на животните и хората ("Древен учен и пчела", "Славей и река", "Давид и Голиат", "Кинорежисьор и дама"...), където откриваме подобно успоредяване с нашите човешки нрави и нравствени агонии.
В послеслова към книгата Валери Петров разкрива идеята си чрез своите басни да прибави "капчица веселие към тежките времена като нашето". Разбира се, към добродушната усмивка, с която  посреща злото "в този свят все по-свиреп", той не ни е спестил и безпощадната сатира срещу днешните нрави на груб материализъм и меркантилна алчност, колкото и алегорично те да са назовани ("Катарама и ремък", "Крадливият котак").
Оригинална е и композицията на сборника, в който отделните басни се съпътстват от авторски тълкувания и коментари, препратки към класиците на жанра и ретроспекции, ренесансови намигвания и каламбури, игрословия, белязани с печата на хапливото чувство за хумор и изящната самоирония на Валери, които принадлежат единствено на него и на неговия талант, на умението му да дарява доброта и човечност чрез своето поетическо слово.
Залужава да се отбележи и присъствието в сборника на известния художник Георги Чаушов, който след дългогодишно "мълчание" идва да ни напомни отново за своя изключителен талант на илюстратор и майстор на хумористичния щрих.
Другата заслуга е на издателство "Захарий Стоянов", което поднесе за 90-годишния юбилей на големия български поет едно блестящо издание, достойно за колекцията на всеки библиофил и ценител на изящното слово.

Певец и куче

Тенорът Пласидо Доминго
си купил диво куче Динго,
отвел го в своята квартира,
но щом решил да репетира,
при солото на Радамес
кротувал новият му пес,
но щом запял и Дон Хосе,
завило дивото му псе,
така че целият квартал
да оглушее замечтал.
  Морал:
  Дори да те е поласкала
  мечта да пееш във "Ла Скала",
  едно е да си диво Динго,
  а друго - Пласидо Доминго.


Катарама и ремък

- От тебе, Ремък, полза няма! -
една блестяща Катарама
извика тъй.- А ти ма! Ти ма!
От теб каква пък полза има! -
отвърна Ремъкът със гняв.
И почна се. Кой крив - кой прав,
но в миг разпадна се коланът,
преди - безумци те! - да схванат,
че панталонът към шкембето
дъжи се сигурно, додето
те двамата,
и Ремъкът, и Катарамата,
са заедно, а щом не са,
се смъква начаса,
тъй както стана и тогаз.
И бях посраменият аз!

Крадливият котак

В България ил' в Бангладеш,
мисли, когато ще крадеш!
   Един Котак, голям бандит,
   открил консерва със сафрид
   на рафта във долапа,
   измъкнал я със ловка лапа,
   търкулнал я насам-натам,
   въздъхнал и си казал сам:
   - Туй беше само първа крачка,
   сега ми трябва отварачка!

 Радиаторът музикант

- Я за малко ме подръж,
да изсвиря два-три тона! -
Радиаторът веднъж
казал на Акордеона. -
Братя сме със теб на вид,
тъй че силно съм навит,
малко като се напъна
и ребрата си изгъна,
волно като твоя мех
песен да подкарам, ех! -
Казал тъй, но за беда,
вместо песен да подкара,
рукнал като Ниагара...