Апокалипсисът все още предстои

НИКОЛАЙ МАЙСТОРОВ е роден в София на 7 август 1943 г. През 1969 г. завършва "Живопис" при проф. Ненко Балкански в Художествената академия "Николай Павлович". Член е на СБХ. Твори в областта на живописта и графиката. Автор е на десетки самостоятелни изложби у нас и в чужбина. През м.г. в Софийската градска галерия художникът подреди своята юбилейна експозиция "Апокалипсис - сега или винаги", с която бе отбелязана 70-годишнината му. Негови творби са притежание на галерии в България, Германия, Холандия, Южна Корея и др. Носител е на множество престижни национални и международни награди.

"Лявото не е идеология, а усещане за самия живот, универсално, изострено чувство за справедливост"

- През октомври м.г. показа в столичната  галерия "Лоран" изложбата си от акварелни рисунки "Пътят", която беше второто ти поред представяне  през годината след юбилейната експозиция "Апокалипсис - сега или винаги". Каква ще е следващата ти изложба?
- От септември 2014 г. до края на юни т.г. работих върху един цикъл по "Сто сонета за любовта" на Пабло Неруда, в превод на живеещия в САЩ преводач Александър Тончев. Това са 100 работи - живопис, камерен формат 100 на 90 см, импулсивна живопис, която в някои картини е по-акварелна, а други съм наситил с цвят.
- Защо импулсивни картини?
- Ами защото съм ги рисувал "на един дъх". Всяка работа е правена за един ден. Те носят абсолютна непосредственост и преживяна сетивност, заредени са с интересна наситеност и енергия.  Тук-таме бях попрочел нещо от Неруда, имах представа за неговата лирика, но от новия превод на Александър Тончев го почувствах още по-силно. Омагьоса ме неговата виталност и поетически рисунък - все едно, че Рубенс рисуваше с думи - толкова плътно и ярко беше всичко. Такъв образ, такава кръв, такава виталност на човека срещах за пръв път.
Това ме вдъхнови, за да направя тези неща "от раз". При мен нищо не е целенасочено. Използвам  импулса на деня, на състоянието, в което съм, и нещата просто сами "изтичат" от ръката ми. Спонтанността е много пряка, не е аналитична. Най-много на другия ден да имам някакви довършителни процеси. Но това е по-скоро вид "редакция" на направеното, а вечерта като приключа изморен, вече зная, че на другия ден се подписвам и започвам новата си работа.
- Значи следващата ти изложба ще включва тези 100 платна по любовните сонети на Пабло Неруда?
- Да, това ще е новата ми изложба, която се надявам да бъде открита през пролетта на следващата година в галерия "Райко Алексиев".
- С какво те привлече Пабло Неруда?
- Вече споменах - с огромната виталност и силна образност. Но моите работи не са илюстрации, а по-скоро отпечатък на усещането ми  за поетиката на Пабло Неруда. Не съм се водил по сюжетната линия на стихотворението, а съм търсил преобладаващата първична емоция. Ако е тъга, търся тъгата; ако е страст, търся страстта; ако е красота, търся красотата. В крайна сметка те носят съдържанието за любовта и омразата, за живота и секса, за старостта и смъртта - всички тези "нюанси" съм извел в моите картини. Това е перифраза на човешкото движение, ново състояние,  което претворявам в старите си идеи за човека.
- С какво ти допада най-силно философията на Неруда?
- С абсолютната отдаденост на живота - каквото и да става, трябва да се живее, и всичко следва да бъде обагрено със страдание и любов. И още - светът е красив сам по себе си, въпреки цялата му жестокост и трагизъм.
- Пабло Неруда е известен и със своите леви възгледи, които отстоява последователно. Дори има версия, че е бил отровен от агенти на диктатора Пиночет.
- Няма начин човек, който толкова силно обича живота и човека, да не е ляв. За мен лявото не е идеология, а усещане за самия живот, универсално, изострено чувство за справедливост. Той, както и Пикасо, са сетивни, чувствени, емоционални творци. Те не могат да не бъдат леви, защото са част от хората, от тревогите на обикновения човек, чрез чиито въжделения живеят и творят.
- Значи става дума за ляво като стремеж към по-голяма хармония и справедливост, колкото и тази справедливост да е фикция?
- Абсолютно, да - хармония в природата, хармония между хората - всичко това е лява чувствителност, лява поетика, лява философия. Тя се ражда от самия живот и не е измислена. Лявото е част от тази хармония. Такъв човек не може да не бъде ляв. Естествено, той е творец, той носи и своя артистизъм, своя интелектуален градеж и дистанция от тълпата,  аристократизъм на духа, но той е част от геометричното равновесие в света.
- А какви други замисли и идеи имаш, върху какво още работиш?
- Още като завърших работите за юбилейната изложба, започнах да работя върху проект към четирите Евангелия. Отдавна зрееше идеята да посегна върху този човешки сблъсък на Христос срещу статичната религиозна философия. Християнството е изкривило твърде много представата за неговия демократизъм и отношението му към бедните. Неслучайно светци като св. Франциск живеят в абсолютна бедност, за да съпреживеят бедността на онеправданите. Докато централната институция, властта винаги е на страната на богатите. Тя използва държавата, за да защитава интересите на богатите. За тази цел е създала и идеологиите, които се основават върху някаква заблуда, за да държат в покорство  бедните.
- Значи това е следващата тема, върху която замисляш бъдеща изложба?
- Да. Вече имам около 50 рисунки, които са "първообразите" на 50 картини в голям формат. Все още не съм започнал работа, но в скоро време възнамерявам да пристъпя към реализацията и на този проект, на тази изложба, която по всяка вероятност ще е моята "лебедова песен" до моите... 80 години.
- Лебедова песен? Пази, Боже.
- Е, да, това ще е цикъл за следващите 5-6 години, когато, ако е рекъл Господ, ще стигна 80.
- А твоите "апокалиптични видения", които присъстват почти навсякъде в творчеството ти, не са ли своего рода предчувствие за всичко, което днес се случва в Европа и света?
- Никога не съм се чувствал пророк и нямам такива амбиции, но като че ли нося апокалиптичното в себе си. От дете имам някаква тъга в душата си, някаква болка и състрадание -  дълбока чувствителност, която нося в себе си.
- Но това е твоята изстрадана дарба, твоят кръст...
- Хората често ме питат: какво ти е толкоз? Винаги си усмихнат, имаш такъв ангелски образ и  такива сини очи. Защо си създаваш излишни преживявания, че понякога дори пускаш и сълза за няма нищо. Такава ми е същността, какво мога да направя?
- Какво мислиш за онова, което става днес в Европа и света?
- Светът е в много лош цикъл. Може би това са естествени състояния на историческата еволюция или някакъв кръговрат в развитието? Смятам, че това, което се случва днес с Европа, твърде много напомня за падането на Римската империя.
- Такъв разпад или такава промяна?
- Такъв разпад, такава смяна на хора и  трансформация на религии. Не мога да назова бежанците варвари. Но когато настъпва вълна и разрушава по пътя си всичко, това е варварство. Идват новите варвари, независимо от това, че много от тях може да са интелигентни хора. Заедно с тях идват и хора на много ниско равнище - религиозни фанатици, които може би искат целенасочено да разрушат този свят. Може би това е някакъв катарзис, някакво пречистване, защото Европа се ояде. Твърде е голяма ножицата между бедни и богати. Смятам, че Америка трябва да плати големия дълг към Европа, че тя е виновна за всичко, което днес се случва.
- А Европа, европейските политици адекватни ли са на онова, което се случва?
- Като гледам... Тя се опитва да бъде адекватна, но дотук като че ли по-скоро действа панически. Затова казвам, че разрухата е налице, тъй като няма реален резултат от взетите досега "мерки", понеже всяка държава действа единично. Няма да помогнат нито телените мрежи, нито полицейските и граничните кордони. Те само могат да забавят процеса, нищо повече.
- А какво мислиш за съдбата на България в този хаос?
- Много обичам България. И тъй като не виждам реална опора в политиците, започвам да вярвам на пророците. Те поне винаги вещаят някакво добро бъдеще за страната ни - че няма да изчезне, че държавата ни ще оцелее, въпреки всичко. Дано България да не изчезне.
- Да не забравяме, че има и лоши пророци, които понякога вещаят апокалипсис?
- Да, вещаят апокалипсис, но на мен ми се иска да повярвам, че страната ни ще се измъкне, ще изплува наново. България винаги е успявала да приобщи народите около себе си, да ги втъче в своята тъкан. Дай, Боже, и сега да го направи. Но се страхувам не толкова от емигрантите, колкото от т.нар. ромски проблем, който става все по-страшен. Българинът се топи, а тази маса от бедни и безпросветни роми расте, без държавата да е предприела досега елементарни стъпки за социалното и културното интегриране на това население. Грешката е, че през последните 20-25  години социалната пропаст ставаше все по-дълбока. А между ромите има трудолюбиви и талантливи хора, които при определени условия могат да бъдат добри и съзнателни граждани.
- Може би всичко това е резултат не толкова на грешка, колкото на недалновидна политика?
- По-скоро - недалновидна политика. Тревожа се не по-малко за Родопите, за турцизирането на българите мохамедани. Право да си кажа - не съм особено голям оптимист за бъдещето на България.
- Кой е най-сериозният недостатък в народопсихологията на българина - липсата на сговорчивост или пословичният нихилизъм?
- Не мисля, че причина за това са някакви наши отрицателни черти. Националните катастрофи са обезкръвили интелектуалния заряд на България. Те са последвани от безконечени политически конфликти, които продължават до ден-днешен. Това поражда деструкция и морална депресия. Към всичко  се прибавя беднотията, политическото късогледство и... националните предателства.
- Никакво национално чувство в политиците, а още по-малко в управниците...
- Нищо. Всичко е част от бизнес за лично забогатяване. Абсолютно сбъркан беше и т.нар. преход. Държавата бе опоскана и разграбена, докато всичко трябваше да стане много по-разумно и отговорно. Всички положителни неща от предишния строй трябваше да бъдат взети, да се осъществи рационална приемственост, а не вандалска разруха. Например горите трябваше да останат държавни, а не да се секат на поразия. Археологическите паметници - също, а не да попаднат в ръцете на иманяри и съмнителни "колекционери".
Вместо да бъде създадено нормално общество, бе изградена някаква абсурдна структура с мафиотски групировки, мутри. Реално мафията управлява държавата, а самата държава е само камуфлаж на мафията. 
- Дотук обаче не разбрах - оптимист ли си или песимист?
- Все пак оптимист.
- Благодаря.