Ах, правата, ох, правата!

В последните седмици наблюдаваме в Хонконг поредния цирк, наречен "масови вълнения", режисиран от Съединените щати и Велика Британия. Ролите са разпределени ясно: Лондон, изпълнен с носталгия по Хонконг - перлата, блестяща някога в Британската корона, дава от полупразния си джоб скъпи лири, за да разбърка кашата в милионния град, да "размири" зелени юноши и млади лумпени и да ги прати по булеварди и площади - да чупят витрини, да палят коли. Нещо повече -  "недоволните демократи" в града-остров разбиха сградата на местния парламент, изпотрошиха мебелите и изпонамазаха стените с различни шарении.

Чичо Сам си запази познатата роля: главна оплаквачка на човешките права. Когато властите в Хонконг с основание се намесиха, за да спрат вандалщината, известни политици от Вашингтон в бели одежди и гълъбово перо на шапката започнаха да протестират, че, видите ли, местните власти "нарушавали човешките права".

Изтъкнатите политически играчи от Вашингтон Том Котън и Мит Ромни заявиха, че е "необходимо отново да се преценят отношенията с Китай", ако Пекин реши да въведе военно положение в Хонконг. Правата, ах, човешките права, в един глас вият небезизвестните двама политици.

В тази връзка, преди дни, говорителката на Външно министерство - Хуа Чунин зададе резонния въпрос как американската полиция се е справила с движението "Окупирайте Уолстрийт" преди осем години. И ако сегашните прояви на екстремистко насилие се случват в САЩ, какво биха направили те?

Този намек никак не е случаен. Да си припомним фактите. През септември 2011 година, по подобие на масовите протести от "Арабската пролет", хиляди американци организираха спонтанно мирното движение "Окупирай Уолстрийт". Движението ратуваше за промени във финансовата структура на Щатите, за намаляване властта на всесилните  олигарси.

Подчертавам думата "мирни", защото в това движение, в тази "Американска пролет" най-вече участваха мъже и жени на зряла възраст, хора с професии и солиден интелект. Това бяха може би порасналите вече хора от бурните студентски вълнения в САЩ от 1968 г., които както тогава, така и преди осем години бяха брутално смазани от щатската полиция и Националната гвардия.

Когато през септември 2011 г. протестиращите решиха да направят палатков лагер близо до прословутия "Храм на "долара" - улицата "Уолстрийт", полиция и национални гвардейци долетяха и разхвърляха на всички страни палатковото градче, пребиха сума мирни протестанти, а други закопчаха и хвърлиха в ареста.

Насилието, естествено, има обратен ефект. Движението се разпространи като прериен пожар из цяла Америка и мирни протести имаше в 1400 (да!) по-големи и по-малки градове на Щатите. И какво последва? Не е нужно да преразказваме, можем да дадем думата на американската журналистка Наоми Улф, публикувала голям анализ в авторитетния британски вестник "Гардиън" броени седмици след започване на "Окупирай Уолстрийт".

"Американски граждани с всякакви политически убеждения - пише авторката (брой от 30 ноември 2011 г. на в. "Гардиън") - са все още зашеметени от картините на безпрецедентна полицейска жестокост по време на координираните опити за разгонване на мирните протестиращи от "Окупирай Уолстрийт" в градовете в цялата страна през изминалата седмица".

Наоми Улф описва отблъскващи действия на американските пазители на реда: Сцени на неоказващите съпротива, легнали по гръб студенти и преподаватели от колежа "Дейвис" на Калифорнийския университет, обливани обилно с лютив спрей; полицейски кордони за борба с масовите безредиците заливат интернет; в мрежата са разпространени образи на млади жени, които пищят, а полицаи в пълно снаряжение за борба с безредиците ги влачат за косите; изображенията на младеж, зашеметен от удари, с обилно кървяща глава, се появяват в хрониките, отразяващи среднощното "прочистване" на протестиращите от "Зукоти парк" в Ню Йорк.

"Но точно, когато американците си мислеха дали наистина ставаше дума за изтрещяла полиция и кметско престараване на общинско ниво - отбелязва авторката - картината се помрачи в много различни градове. Националният съюз на журналистите и Комитетът за защита на журналистите подадоха искане, по Закона за свобода на информацията, за разследване на евентуално федерално участие насочено срещу журналистите. "Ню Йорк таймс" писа, че нюйоркските ченгета са арестували, блъскали, удряли, поваляли на земята и хвърляли прегради пред репортерите и фотографите", прикривайки протестите"...

По нататък в. "Гардиън" разказва как нюйоркската полиция е наредила на репортерите да си вдигнат ръцете, за да докажели, че имат документи за акредитация: и когато много от тях надлежно са изпълнили това нареждане, са били отведени, под заплаха от арест, далече от събитието, което отразяват, и закарани далече от мястото, където се разиграват насилствените действия. Други репортери, носещи журналистически пропуски, са били арестувани и малтретирани от ченгетата, след като били - лъжливо - информирани от полицията, че "не е законно да се правят снимки на тротоара".

В Ню Йорк са бити съдийка от щатския върховен съд и член на общинския съвет на град Ню Йорк.

"В Бъркли, Калифорния, с палки е бит един от нашите най-големи национални поети, Робърт Хас", пише Наоми Улф.

Картината е помрачена още повече, когато изданията "Уонкит" и "Уошингтънсблог.ком" съобщават, че кметът на Оукланд признал, че Отделът за вътрешна сигурност е участвал в конферентен разговор между кметовете на 18 града, като неговите представители "съветвали общинските първенци как да потушат" протестите на "Окупирай Уолстрийт".

Така реагира, оплакваща човешките права, Америка - едно невероятно нахалство и дебелокожие на страна, поставяща се сама над всички, за съдник на всичко...