В кампанията се усеща обръщането на хората към БСП

Драгомир Стойнев е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. Икономист, завършил е Сорбоната и френското училище за висши кадри и политици ENA. Има дългогодишен парламентарен опит още от 41-вото Народно събрание. Вносител на десетки социални и икономически законопроекти. Член на НС на БСП. Министър на икономиката и енергетиката в правителството на Пламен Орешарски (2013 г.). Бил е личен икономически съветник на Сергей Станишев по време на мандата му. Част от екипа е, разработил Държавна компания „Индустриални зони“, която бе създадена през 2008 г. Съавтор на годишния икономически доклад за президента Георги Първанов през 2006 и 2007 г. Заместник председател на 50-ото Народно събрание.



- Вие сте водач на листата на "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" в Стара Загора и Разград, по-различна ли е тази кампания от предишните?
- В цялата страна има огромно усещане за несигурност. Лошото е, че към него се прибавя и убеждението, че всеки трябва да се оправя сам, че няма държава. Това означава, че се разкъсват връзките вътре в обществото, че хората губят опора в общото, че като нация няма да сме способни да се обединим около национални каузи, когато е нужно. Това усещане го има и в Разград, и в Стара Загора. Недоверието на хората в политиците прави работата ни много трудна. Ние вляво не участваме в скандали, не провокираме кризи, но все още сме под общ знаменател с останалите в политиката. В тази кампания обаче се усеща и събуждане на определен интерес към лявото, и то най-вече заради промяната, която ние направихме преди изборите и заради създаването на лявото обединение. Разбира се, нужни са много време и много работа, за да върнем общественото доверие, но процесът започва и е важно да мобилизираме възможно най-много ляво и родолюбиво настроени хора.

- Казвате родолюбиво, но не е ли това територия на други партии?
- Напротив, родолюбието е наша територия, на БСП. Не го бъркайте с крайния национализъм, патриотарските избухвания на други крайно десни партии. Ние сме разумна партия със силни политически традиции – родолюбието днес е да можеш да отстояваш националния интерес, въпреки че си в рамките на ЕС или НАТО. Това е разликата между лявото и дясното. Вдясно приеха, че ние едва ли не нямаме право на национална политика, щом сме европейци. А това не е така, самият ЕС, а и други международни политически и финансови институции дават рамка, възможности, но и са гъвкави да приемат националните интереси на съответните държави. Преди години например аз като министър успях да убедя ЕБВР да финансира закупуването на нови багери за мини "Марица изток" през Международен фонд "Козлодуй", който по принцип в „неядрения“ си прозорец финансира само мерки за енергийна ефективност. Това е политика, която пази националния интерес.
Днес политика, която пази националния интерес в рамките на ЕС трябва да е искането за предоговаряне на параметрите на Зелената сделка, която нас като държава ще ни направи абсолютно неконкурентоспособни. Заедно с Полша, Чехия, Словакия ние можем да започнем тази инициатива. Аз вече имам първите разговори с поляците в тази посока. Родолюбива политика е и когато БСП поиска да бъдат включени на регулирания пазар два блока на държавния ТЕЦ "Марица изток", послушаха ни от енергийното министерство и го направиха. Сега поисках там да работи още един – трети блок, за да може комплексът да си вземе глътка въздух.
И за да не кажете, че говоря само за енергетика – родолюбива е нашата позиция срещу събаряне на паметници, срещу пренаписване на историята, срещу промените в учебниците по история и срещу отпадането на български автори от часовете по литература. Родолюбиво е и ще го направим – да прокараме чрез нормативни промени правилото в детските градини и училищата децата ни да се хранят с био и българска продукция. Ще подпомогнем и малките, и средните земеделски производители и животновъди да спасят фермите си и ще им дадем възможност да продават продукцията си без голяма верига от прекупвачи. В това наше поведение ние сме много близо и до хората, и до отстояване на националния ни интерес.

- Как виждате изхода от тази седма поред парламентарна кампания?
- Единственият добър изход ще бъде да има правителство. Ситуацията е много сложна – вероятността държавата да остане без бюджет за 2025 г. е голяма, което ще създаде трусове във всички системи, ще трябва да работим със стария бюджет. Много закъсняваме с решенията в енергетиката – временните кабинети се страхуват да направят реформи, има риск от увеличаване на цената на електоренергията за домакинствата, либерализацията на пазара за тях е опасна.
Въпреки че приехме механизъм за определяне на минималната заплата, отново по предложение на БСП, са необходими много мерки за стабилизиране на доходите, включително пенсиите. България трябва да има стабилна външна и външноикономическа политика, особено на фона на кризата в Украйна. Мога да продължа със ситуацията и в икономиката, и в земеделието… Ние сме докарали дотам държавата си, че отново се връщаме към това да говорим за спешна нужда от реформи. Животът на няколко поколения мина през реформи, сега отново те са на дневен ред. От друга страна, стои големият проблем за липсата на обществено доверие в политиката. Няколко парламента подред са избирани с гласа на 1/3 от имащите право да гласуват. Това означава, че те дефакто нямат висока легитимност, 2/3 от българите нямат отношение към тях. Това разкъсване на връзката между политиците и хората е много опасно и то трябва да бъде лекувано. Трябва да има стабилно управление и малко по-дълъг хоризонт, за да се върне общественото доверие. И мястото на БСП е на най-разумната и опитна политическа сила. Да, много боли от това, че изгубихме доверие, но сега трябва да предложим нашите национално отговорни виждания за управление на страната. В цялата кампания призоваваме за диалог в името на България.

- Какъв е потенциалът за развитие на двата региона – Стара Загора и Разград?
- И двата са региони с много потенциал. И в двата региона има активен бизнес, който създава заетост, но и в двата проблемът е с работната ръка. Няма достатъчно подготвена работна ръка, скъсала се е връзката между образованието и пазара на труда. Не както някога, когато от техникумите излизаха готови работници за производствата. Младите хора бягат към по-големите градове. И в двата региона има много въпроси пред малките и средните производители и стопанства. Затова и в двата важат нашите мерки в земеделието - подкрепа за семейните ферми чрез създаване на национална програма „Семейно стопанство“, която ще предоставя земя и средства на домакинства за производство на зеленчуци, традиционни култури, билки, мед, плодове, мляко и месо, приоритетно финансиране на зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство и на биоземеделието, достъп на всички земеделски производители до европейско финансиране чрез създаване на Гаранционен фонд в размер на 500 млн. лв. и в него принципът на субсидиране ще се основава на дохода, получен от произведената и реализирана продукция. Имаме и проект за създаване на земеделска застрахователна компания с участието на държавата и на производителите, която да гарантира стабилност на стопанствата при неблагоприятни климатични явления. Готови сме да пристъпим и към изграждане на тържища за реализация на земеделска продукция без посредници.
Разбира се, в Старозагорско темата за въглищната енергетика е доминираща. И ако се върна към националната отговорност – ние трябва да знаем, че единственият собствен ресурс, с който България разполага – това са въглищата. Ние нямаме нефт, природен газ, ядрено гориво. Животът на въглищната ни енергетика трябва да бъде удължен и за това има достатъчно възможности. Ние в БСП сме първите, които предложихме освен следването на европейски рамки, създаването и на национална – Социален договор за въглищната енергетика, който да урежда отношенията между държавата и миньорите и енергетиците, както и техните профсъюзи. В него ще бъдат заложени основните стъпки, включително и много силни социални мерки като ранно пенсиониране при запазване на 50% от трудовото възнаграждение, изплащане на солидни обезщетения от една страна. От друга, пак там сме предложили как да създадем едновременно условия за модернизиране на ТЕЦ и преминаването му към много по-щадящи природата технологии и в същото време превръщането на региона в зона, освободена от данъци, за да дойдат тук инвеститори и да създават производства.

- Винаги сте бил човек с отношение към социалните проблеми на хората. Какво е основното в програмата на „БСП–ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ за доходите, данъците, в подкрепа на семействата? Има ли път за излизане от демографската криза?
- Това е една от най-силните страни на програмата ни. В нея имаме много силен пакет от мерки, с които държавата насърчава раждаемостта и задържането на младите специалисти у нас. Ние подкрепяме чрез специални инструменти само младите хора, които, забележете, работят и се осигуряват. Те са потенциалът, който ще задвижи икономиката ни. Така обвързваме мерките в традиционната социална сфера и образованието с възможността за постигане на икономически растеж. Разбира се, оставаме единствените, които имат последователна политика за увеличение на пенсии, добавките и подкрепата за хората от третата възраст.