Сиромашко археологическо лято
Много от екипите бездействат, държавата не дава пари, общините са закъсали
/ брой: 164
Лятото преваля, а същинският археологически сезон още не е започнал. Много от археологическите екипи бездействат, още не са тръгнали на разкопки. Просто няма пари. Бюджетът на БАН е толкова намален, че не покрива заплатите, камо ли научни дейности. Общините тук-там успяват да заделят по някой лев за проучвания, но и те са закъсали, та не им е до културно наследство. Инвеститорите, които са длъжни да финансират археологическо проучване преди всяко строителство, бавят парите, съответно - разкопките закъсняват. Целият график на археологическото лято е объркан.
Има решение на МС отпреди няколко години да се финансира проучването на трите столици на средновековна България - на Плиска, Велики Преслав и на хълма Трапезица във Велико Търново. Само за Трапезица в последните три години бяха дадени 6 млн. лв., но още от средата на миналата година финансирането започна да угасва. ъпреки че тук миналото лято бяха открити останките от двореца на Асеневци. Дали сме заявка още през март за отпускането на по 250 хил. лв. за Плиска и Велики Преслав и около 150 хил. лв. за Трапезица, но до момента не знаем дали изобщо ще се даде нещо, казва директорът на Националния археологически институт и музей (НАИМ) при БАН ст.н.с. Маргарита Ваклинова. Според източници от Министерството на културата преди около два месеца е изпратена до финансовото министерство заявката за финансиране на разкопки в трите столици, като са поискани и по-дребни суми за още няколко много важни обекти, като например тракийския комплекс Кози грамади при Хисаря. До момента отговор от Министерството на финансите няма.
Лошото е, че когато няма разкопки, самите обекти изпадат в лошо състояние, потънали са в бурени и храсти, притеснява се Ваклинова. Грижа на държавата са консервацията и реставрацията на паметниците, без които и колизеумът в Рим би рухнал. Как се работи в момента на терен, където все пак се правят разкопки, само археолозите си знаят. В Плиска и Велики Преслав тази година разкопки още няма. Правят се само сондажи и заснемания със средства за научни изследвания (не за разкопки), спечелени от археолозите миналата година по проект към Министерството на образованието и науката. Проектът е за изследвания в двете първи столици и в могилния комплекс Кабиюк до Шумен.
От вчера заминаха на разкопки археолозите, които проучват обекти по трасето на магистрала "Тракия", тъй като едва сега агенция "Пътища" е превела средствата за проучване. Но все пак има и радостни съобщения за първите открития и тази година - богат гроб със съдове е бил разкрит при Орсое - Видинско, където екип на Стефан Александров от НАИМ проучва некропол от бронзовата епоха. Неголяма сума за тези разкопки е дадена от НАИМ. Екип на Анелия Божкова продължава проучването на грамадния некропол в Несебър. НАИМ и музеят в Несебър подготвят голяма съвместна изложба в София, която ще представи резултатите от работата там в последните няколко години.
НАИМ не е могъл да даде средства обаче за работа в друг голям и емблематичен за България обект - резервата Сборяново при гр. Исперих, където се намира известната Свещарска царска гробница, която е обект от световното културно наследство, намираща се под закрилата на ЮНЕСКО. Не са започнали разкопки и при Калиакра, където в последните години археолозите откриха знакови гробове и съоръжения от времето на столицата на Добротица. По-ранни обекти - тракийски и вероятно праисторически, все още очакват да бъдат проучени. Напоследък обаче се чува, че военното поделение в Калиакра има апетити към терена на най-високото място - тъкмо където са старите исторически паметници. Точно върху тях някому се е прищяло да строи.
Както се казва: ненастроиха се, ненаграбиха се, ненагушиха се тарикатите от съсипаното ни вече Черноморие. Пък и само там ли? То не остана археологически резерват, върху който не е посегнато заради лични и корпоративни интереси; не остана природен парк, необезобразен от вандалите. Лоша съдба заслужава такъв народ.