Райско кътче в обърканата ни родина

Разбира се, това заглавие е моя малка шега, но изписвайки тези думи, си давам сметка, че морето ни чака не само с плажовете си, а и с цялото свое величие и красота. Има нещо магическо във всеки поглед към неговата безкрайна и някак привличаща ни големина. Много пъти съм заставал на брега, загледан в синьото пред мен - това на морето и това на небето, и обгръщайки ги с поглед, да се замисля за чудесата на природата...
Попаднах в малка група писатели, които посетиха за цяла седмица едно райско кътче от хубавата ни страна, наречено "Творческа среща на писатели от Русия и България - идеи и предизвикателства на двайсет и първи век". Зад това малко заблуждаващо заглавие се крие райско кътче от инак (държавно) сбърканата ни родина. Замислям се и стигам до естествения извод, че никакви разпоредби не могат да попречат на природната красота!
Нашата цел, по-скоро целта на посещението ни, беше да се срещнем с колеги от Русия, да общуваме и после да разказваме на приятели. С удоволствие изпълнявам това си "задължение", което ми донесе много радостни запознанства.
Още с пристигането ни разбрах, че става дума за сериозно отношение към природата и обществото. Настанени бяхме в хотел с четири звезди, който не само ги заслужава, но ги и превъзхожда. Не само помещенията, а и огромните пространства между сградите подсказваха, че комплексът е строен и използван след това с много вкус и грижа.
Върху немалка площ на брега на морето е построен комплекс, за който може да се каже, че превъзхожда по всички показатели нашите прехвалени "Слънчев бряг", "Златни пясъци" и "Албена". И това е построено не в дългите срокове на изброените комплекси, а за кратко време.
Преди да видя всичко това, не можех да си представя дори, че на българското крайбрежие има такова нещо. Ще си позволя да изредя някои от най-впечатлилите ме обекти. Например на кого би му дошло наум да направи няколко кръгли бетонни леговища за паленето на огън при провеждане на т. нар. лагерни огньове? А аз присъствах на такъв лагерен огън. Клоните от сухи дървета бяха подредени като индианска палатка и доста време грееха нас и погледите ни. Това беше "на прощаване" с чудесния крайморски кът. А преди това имаше доста изяви, за които си струва да се напише. 
В програмата ни имаше много срещи и разговори с хора, чието присъствие само придаваше особена тежест на събиранията. Ще си позволя да спомена две от тези срещи: тази с известния български писател и киносценарист Анжел Вагенщайн и тази с бившия руски консул във Варна Анатолий Щелкунов, който подари на всички присъстващи интересното си историческо повествование "Дипломат Росии", разказващо в повече 500 страници за живота и дейността на големия руски дипломат граф Игнатиев.
От наша страна присъстваха много български писатели, имаше и голяма група руски колеги, водени от големия поет и общественик (няма да изреждам всичките му титли и длъжности) Владимир Бояринов. Със своята непосредственост, проявена и в официалните му изказвания, и в многото разговори между обикновени като нас хора, макар и пишещи, имаше много добронамереност и приятелско отношение. 
От българска страна участваха следните писатели: Анжел Вагенщайн, Атанас Звездинов, Васил Василев, Лъчезар Еленков, Матей Шопкин, Надежда Попова, Петър Андасаров, Тодор Биков (от Пловдив) и пишещият тези редове. Не изредих всичките салони и амфитеатри в огромните като самолетни хангари модерни сгради и извън тях, но бях изненадан да ги видя. Всичко беше обмисляно и измислено в името на максималните удобства за поканените. Ако не беше програмата ни, някои от нас биха написали поне по някое стихотворение...
Накрая няколко думи за персонала. Всички - като се започне от директорката Станка Шопова, която присъстваше и активно участваше в почти всички мероприятия, и се свърши с момичетата от трапезарията и другите спомагателни служби, бяха на космическо равнище. Това важи и за градинаря, който с голямо внимание и желание да се озелени и да бъде красиво всичко наоколо, работеше край нашия хотел.
Дано бъда включен и в някоя от следващите групи писатели!