С чисти хора политиката може да бъде чисто занятие

Николай Терзиев е роден на 23 май 1976 г. в Казанлък. Завършил е ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - магистър по психология. Семестриално е завършил и право отново във Великотърновския университет. От 1 година е председател на Столетницата в Казанлък. Сред основателите е на Младежкото обединение на БСП в Града на розите. Близо 4 години е негов председател. Вече трети мандат е кмет на казанлъшкото село Шейново. Семеен, с две деца.

- Г-н Терзиев, тръгвате на изборите от позицията на председател на общинската организация на БСП. Вече се чуха упреци, че сте прекалено партийна кандидатура и че можете да разчитате само на твърдите гласоподаватели. Имате и конкурент в лявото пространство. Издигнат от инициативен комитет с председател бившия лидер на БСП в общината. Как изглежда този казус през вашите очи?

- Въпросът доколко една кандидатура може да бъде "прекалено" партийна, ми звучи като този доколко една жена може да бъде... бременна. И в политиката, и в бременността половинчати неща няма, или поне не бива да има. Имам всички основания да вярвам, че моята кандидатура ще консолидира цялата ни членска маса и всички ляво ориентирани гласоподаватели на територията на общината. Красноречиво доказателство за това са броят гласували в моя подкрепа на партийната ни конференция.
Винаги съм смятал, че политикът е най-напред човек и личност - със своите качества и пороци, със своите умения и способности, със свой собствен авторитет и име, а едва после - представител на собствената си партия. Личностите създават партиите, те създават най-осезателно добавената им стойност и естествено са в състояние сериозно да им навредят. Не станах член на БСП, за да получавам нещо от нея. Направих го, защото смятах (правя го и сега), че все ще мога да добавя своята лична частица към тази велика идея, наречена социалистическа. Е, сега правя точно това. Залагам своето име, градения си с години авторитет; предлагам своята искреност и протегната ръка. Тези неща са универсални, те са непреходни и никога няма да загубят своята стойност. С тях смятам да "платя" за доверието на всички казанлъчани. В това отношение в сравнение с моите политически опоненти разполагам с огромен ресурс.
Озадачен съм от въпроса ви за конкурент в лявото пространство. Предполагам, че визирате единия от независимите кандидати, който потърси подкрепата на БСП за предстоящите избори. Е, казанлъшката партийна организация категорично заяви своето мнение по този въпрос, и то беше: "Не, благодарим. Не и този път!"

- Двама бивши градоначалници от БСП в Казанлък от последните 20 години загърбиха партията... Защо се случи това?

- С този си въпрос много логично и изчерпателно отговаряте и на първия. На два пъти през годините назад БСП в Казанлък залага на независими кандидатури за кметове на общината ни и на два пъти тези хора бяха избирани. Но и на два пъти историята ни зашлеви звучни шамари за този ни ход. Звукът от тях още отеква в паметта на града ни. Не че тези личности нямаха необходимите качества. Просто в един момент нашите партийни възприятия за правилна местна политика и тези на издигнатите и подкрепени от нас кметове се разминаха диаметрално.

- Имате зад гърба си три мандата като кмет на родното си село Шейново, където живеят около 2000 души. С каква част от тях се познавате лично и как те посрещнаха новината, че ще бъдете кандидат за кмет на Казанлък?

- Нали не се съмнявате, че за 12 години на поста кмет на Шейново познавам поименно всички жители на селото. Често си давам сметка за това колко много зная за своите съграждани и колко лични неща споделят с мен. Признавам, блазни ме мисълта, че за това имам и заслуга аз самият - със своето отношение и личен подход към всеки и неговия проблем и че не това е нормалното взаимоотношение "гражданин - администратор". Но пък имам и обяснение за този факт. Просто винаги съм избягвал този вид отношения. Да приемаш нещата лично, да те боли с болката на самотния старец или да телефонираш дни наред, за да намериш работа на човек от селото си - това според мен е същността на нашата работа.
Лично за мен тези 12 години, отдадени на това населено място, остават моите най-пълноценни години - период от живота ми, който ме научи на толкова много неща, който ме превърна в това, което съм сега.

- Преди няколко дни прегледах отчета за изтичащия мандат на основния ви конкурент Галина Стоянова. Според нея Градът на розите е стигнал, ако не и задминал... Брюксел. Само дето улиците не се мият още с шампоан. Като човек, който живее тук и дванадесет години е част от местното самоуправление - каква е истината?

- От дванадесет години съм част от тази система, наречена "местно самоуправление". След този некратък период от време, след десетките обучения в България и чужбина, след многото дискусии и работни групи и комисии, след срещите и дискусиите по толкова въпроси, свързани с това звено от държавната администрация, мога и имам самочувствието, че познавам системата "отвътре". Естествено, наблюдавам и случващото се в общинския ни център и населените ни места.
Безспорен факт е, че тук се строи, но въпросите, които тепърва ще се задават, са: какво, от кого, с какво качество и - най-важното - на каква цена. Дали цената, която не друг, а градът ни ще се наложи да плати, не е прекалено висока и не обрича всяко следващо управление на работа само и единствено за изплащане на милионите, похарчени с лека ръка през този мандат. Инфраструктурата, която "градим" днес, утре преправяме или просто решаваме, че вече не ни харесва. Всяко недалновидно управленско решение носи неимоверно големи материални и морални щети, които се мултиплицират далеч напред във времето, без дори да си даваме сметка за това като данъкоплатци.

- От какви позиции ще вървите към 25 октомври: на критикуващ или на предлагащ? И кой е печелившият ход за един опозиционен кандидат в град, където на практика действащият кмет е и основен работодател?

- Мисля, че политически битки не се печелят само с единия стил на поведение на претендента, нито само с другия. А и политиката като такава представлява един комплекс от похвати и стилове на поведение. Определено ще предложа на съгражданите си в мое лице много нови неща - друга база на водене на местна политика, друг тон в диалога, който трябва да е водещ при едно управление. Не съм от хората, които взимат винаги за водещо и меродавно само своето мнение и разбиране за нещата. Експертност, прецизно планиране, политика само и единствено в услуга и интерес на гражданите, опит да се мисли и действа не "на парче", а с оглед един колкото е възможно по-далечен хоризонт.
Същността на успеха на едно местно управление е много по-дълбока и по-дългосрочна - да се работи неуморно в посока на повишаване на жизнения стандарт на хората, но не само за днес и догодина, да се поставят основите на такива проекти, които ще дават положителни резултати и след десетилетия - в областта на заетостта, образованието, спорта, работата с младежите. Наличието на един реновиран парк със спорни естетически и ландшафтни достойнства не облекчава нито данъчното бреме на казанлъчани, нито им дава алтернатива за по-висок стандарт на живот, нито представлява инвестиция, която да придава допълнителна стойност на активите на общината и след години. Едва ли някой би получил удовлетворение от разходката си по бетонираните алеи, след като е получил малката си месечна заплата, а сметките растат.
Не мога да се съглася и с формулировката, че общината е основен работодател. Казанлък е град със запазена индустрия и производство. Работещите промишлени предприятия създават заетост, допринасят за един фалшив оптимизъм в статистическите данни за нивата на безработицата в региона, но това все пак не прави Казанлък един богат град. Заетостта, която създава коя да е община в страната, е временна, неустойчива, и не носи успокоение на никого, работещ в тази сфера.

- Казанлък се прочу като град, където свободното слово е обект на прокурорски преписки след сигнали и жалби от управниците му. Вие лично носите ли "на бой"? Ако ви изберат - през колко пиар специалисти ще трябва да минават казанлъчани, за да се срещнете очи в очи?

 - Да, наистина дадохме материал на много ваши колеги да експлоатират един казус, който беше изцяло разположен в полето на правото, но всеки от нас разпозна нещо много по-нечисто и недопустимо за страна и град, имащи претенцията да са част от демократична Европа. Ако става дума за "бой"! И в настоящата ми работа като кмет на кметство понасям такива "удари" всекидневно. На това съм свикнал... На село се справяме сами в повечето случаи. Никога не съм имал проблем със срещането на хора и проблеми "очи в очи". И сега, а и в бъдеще няма да превръщам администрацията, която оглавявам, в непревземаема крепост за хората и техните несгоди. Това е мой основен принцип на работа.

- На финала - нещо много лично. Виждал съм ви с коса в ръка да почиствате Историческата поляна на Бузлуджа преди традиционните събори на левицата там. Какви мисли ви минават при вида на опустошения монумент на върха? Въпреки решенията на Националния партиен съвет от преди няколко години - все още нищо не се променя там. Защо?

- Лично съм участвал в приготовленията за традиционния събор на левицата на Бузлуджа. Аз съм си такъв и ще продължа да го правя. Самият паметник продължава да стои на този исторически връх, но вече символиката, която носи, е друга и различна. От забележително постижение на архитектурната и строителна мощ на една отминала България, сега монументът устоява на бурните ветрове на планинския връх, но се предаде пред унищожителната природа на народа, който го построи. Паметникът на Бузлуджа беше построен от цял един народ, от цяла една страна. Възстановяването му днес е непосилно за БСП. Смятам, че съдбата на монумента вече е друга и вече има няколко добри алтернативи в тази посока.