Народът подкрепя истинското ляво

Ево Моралес, кандидат на боливийското Движение към социализма, спечели трети шестгодишен мандат от 6 години (до 2020 г.) с около 60%, по неокончателни данни, от 6 милиона и 200 хиляди гласа. Ево Моралес заяви, че това е победа на "антиимпериалистите и антиколониалистите" и я посвети "на Фидел и Чавес и на антиимпериалистическите правителства". Нещо трябва да се е променило радикално в задния двор на САЩ, за да може един латиноамерикански президент да направи такова заявление в страна, която до Ево Моралес беше сред най-послушните. Куба откри пътя през 1959 г. и когато всички коментатори предвещаваха колко малко дни му остават на Фидел Кастро след разпадането на Съветския съюз, през 1999 г. Уго Чавес бе издигнат на власт от венецуелския народ. Тогава в Латинска Америка се надигна висока вълна, която и днес залива континента. Народната подкрепа за Уго Чавес продължи, въпреки че големите медии, по липса на други аргументи, го обявиха за диктатор, забравяйки основните правила на демокрацията, т.е. че Чавес се изправи 16 пъти пред урните и 15 пъти спечели с над 60% от гласовете на напълно свободни избори с международни наблюдатели. Този процент само предизвикваше завист у европейските ръководители, които трудно стигат до 30% от 40% гласували. И за дълбоко неудоволствие на олигархията, Ево Моралес също печели избори след избори. Интересно е да се спомене, че на последните избори кандидатите бяха петима, но разликата между Ево Моралес и втория поред е от почти 40 на сто. Как се обясняват тези резултати в една страна, която доскоро беше сред петте най-бедни в света, страна, която, когато честваше 150-ата годишнина от независимостта на Америка, беше претърпяла 152 преврата? Всички полезни изкопаеми - калай, газ и т.н., бяха в ръцете на чужди компании. 4,5% от населението притежаваха 70% от земята, 8,1% от собствениците на земя държаха в ръцете си 95% от земята, а се обработваха едва няколко процента. В Боливия, с благословията на Вашингтон, убиха без съд и присъда ранения Че Гевара, пленник в едно селско училище. В Боливия, която носи името на Симон Боливар, има прецеденти на днешния процес. Сочената като най-ярък пример за социална несправедливост страна беше преживяла две национални катастрофи - загубата на излаза й на море в Тихоокеанската война 1879-1883 с Перу срещу Чили, и втората - Войната за Чако 1932-1935 г. за петрола в пустинята Чако, която опустоши и обезлюди Парагвай и Боливия заради интересите на компаниите "Стандарт Ойл" и "Шел". След войната на власт се сменят различни военни правителства, които започват реформи под натиска на народа. Някои наричат този период военен социализъм, но това е по-скоро национална, отколкото социална революция. Основните мерки са национализацията на "Стандарт Ойл" и други компании, но положението на народа не се подобрява. Здравеопазване и образование са сред най-неразвитите на континента (през 1950 г. само 31% от боливийците са грамотни). Народното недоволство избухва на 9 април 1952 година. Започва голямата боливийска революция, която десет години по-късно е предадена от водачите й и с помощта на САЩ земевладелската и минна олигархия се връщат на власт. С Ево Моралес отново се подхваща вечната борба за социална справедливост. Реформите, които той прави, са радикални. И ето че днес тази най-изостанала страна се нарежда сред първите на континента по развитие. Това става благодарение на индианеца Ево Моралес, който някога е отглеждал кока и е защитавал интересите на това традиционно за Боливия производство. В своя последен доклад МВФ предвижда, че растежът в Боливия през 2014 г. ще бъде от 5,2%, тоест най-високият растеж в региона - за САЩ се предвиждат 3,1%, Колумбия и Парагвай - 4,5%, Перу - 3,6%, и т.н. А през 2013 г. боливийският растеж е бил 6,8%, най-високият през последните 38 години, за което биха завидяли всички европейски страни. Тези числа са потвърдени от доклада на Министерството на финансите на Боливия, който сочи и причините. Икономическият растеж, макар и в условията на световна криза, се дължи най-вече на по-справедливото преразпределение на благата, започнало с политиката на Ево Моралес през 2006 година. Държавата инжектира големи средства за развитието на производството. Увеличава се силно вътрешното търсене, политика, която днес прилагат Перу и Уругвай. 81,9% от инвестициите са национални. Страната разчита най-вече на собствените си ресурси. Държавата влага средства в инфраструктура и производството, но не забравя образованието, здравеопазването и жилищата. Сега в една страна, където мнозинството от хората не бяха виждали лекар и неграмотността надвишаваше половината от населението, образованието и здравеопазването са безплатни. Процесът на индустриализацията с държавни средства дава много добри резултати, Боливия все повече изнася и все по-малко внася. Влязоха в действие огромни предприятия за втечнен газ и др. А на 20 декември 2013 г. Боливия влезе в космическата фамилия със своя първи боливийски спътник "Тупак Катари". Интересен факт е, че тази политика с участието на държавата привлече повече чужди инвестиции - 1750 милиона през 2013 г. срещу 1024 милиона през неолибералната епоха. А в същото време, когато потреблението в енергийната област в европейските страни се свива, в Боливия има 27,3% увеличение на консумацията на ток, 12,3% на газ, 5,3% на вода, тоест и обикновените хора се облагодетелстват от икономическия растеж. Eдин от основните проблеми на Латинска Америка беше и е външният дълг. Заради него 80-те години бяха наречени загубеното десетилетие. Редица латиноамерикански президенти от всякаква ориентация заявиха, че този дълг е неизплатим. Днес Европа, както заяви еквадорският президент Рафаел Кореа, повтаря грешките на Латинска Америка от 80-те години и Гърция е най-добрият пример. Дългът й се увеличава въпреки спасителните планове и икономиката й не престава да запада. Преди около 10 г. Боливия посвещаваше 80% от БВП за изплащането на дълга. Тя беше една от най-задлъжнялите държави. 80 цента от всеки спечелен долар отиваха за изплащане на дълга. От 2006 г. насам Ево Моралес промени политиката по отношение на дълга. Днес съотношението обществен дълг - БВП е само 35%, тоест по-ниско от критериите на Маастрих - 60%, на Меркосур - 40 на сто. И освен това външният дълг представлява сега 36,5% от валутните й резерви, понеже те са се увеличили петкратно. В социалната сфера Боливия предоставя 800% повече основни услуги на населението, а детската смъртност спадна под 2 процента. След като изгониха със сопи френската компания за водата и с това показаха, че могат да се развалят сключените грабителски договори, днес населението получава вода и електричество на достъпни цени. С идването си на власт Ево Моралес обяви на големите чужди компании, че съотношението 82% за тях и 18% за Боливия ще се преобърне в полза на Боливия. Нито една компания не напусна страната. Докато в Европа политиците се чудят как да вдигнат все повече възрастта за пенсия, в Боливия със закон беше намалена пенсионната възраст за вредните и трудни професии, това, което френската десница иска да премахне. След векове жестока експлоатация на миньори - в боливийските мини са загинали десетки или стотици хиляди индианци - за пръв път те и производителите на тухли и цимент, резачите на захарна тръстика, хората, които работят на открито, изложените на радиация и вредни изпарения и други ще се пенсионират по-рано. Олигархията с подкрепата на САЩ прави всякакви маневри, за да разклати правителството на Ево Моралес. Най-сериозни са опитите да бъде откъсната от централното правителство провинцията Санта Крус, богата на газ, но ето, че Ево Моралес отново спечели изборите. На фона на една непрестанно отстъпваща европейска левица Ево Моралес след два мандата по 6 години управление доказва, че политическата му програма привлича хората и той продължава да бъде един от главните лидери в региона. Боливийците показаха, че одобряват тази нова политика, която Уго Чавес нарече Социализъм на ХХт век. Ево Моралес включи Боливия в новата интеграционна политика в Латинска Америка като Боливарския съюз на народите от нашата Америка, в Общия пазар на Юга и т.н., което означава, че за пръв път в историята Латинска Америка и отделните й държави водят независима външна политика, без да се подчиняват на САЩ. Но основната поука от политиката на Ево Моралес е, че когато тя наистина е лява, народът я подкрепя.