На кого отговаряте, старозагорски общинари?

Предстои старозагорските общински съветници да приемат едно решение, което едва ли прави чест на прочутия град на липите и поетите. Представители на СДС, ВМРО и "Атака" наново излизат с предложение за "поставяне на паметна плоча в памет на избитите граждани, политически и обществени дейци от Народния съд в град Стара Загора" (Правописът тук и по-нататък в предложението е техен). Досега два пъти подобно начинание не е намирало място в дневния ред на сесиите на Общинския съвет, сега обаче откровената политическа агресия е предвидена за заседанието на 29 юли, четвъртък.
Ето мотивите на вносителите:
"През месец март 2010 г. се навършиха 65 години от процеса, наречен "Народен съд", чрез който бяха произнесени и изпълнени смъртните присъди над десетки политици, интелектуалци, офицери от армията и полицията и граждани на Община Стара Загора. Бяха избити за това, че защитаваха интересите на своя град и държава и  поставяха българските национални интереси над всичко.
 Присъдите са произнесени пред сградата на Драматичния театър "Гео Милев".
Ние, общинските съветници от различни политически сили, смятаме че този въпрос трябва да получи достоен отговор"...
"Достойният отговор" според тези "различни политически сили" е, като се постави паметна плоча върху западната фасада на сградата на Драматичния театър "Гео Милев".
Това предложение напомня отхвърления от испанския народ опит на Франциско Франко да смеси костите на фалангисти и републиканци в известния мемориален комплекс недалече от средновековното просветно средище манастира Ескориал. В Стара Загора като интелектуална опора е избрана сградата на Драматичния театър "Гео Милев". Вероятно за да се постигне в света на мъртвите побратимяването, което не бе възможно в света на живите.
Уви, във времената на Народния съд не помирението, а възмездието създаваше националната психологическа обстановка и не само в Стара Загора бяха осъдени на смърт хора, които не бяха извършили приписаните им престъпления. Повтори се всъщност случая с Гео Милев, защото именно той не бе нито политик, нито кадрови офицер от армията или полицията. Както пише Асен Златаров за него: "През тежките и усилни години на войната Гео замина за там, където не бе неговото призвание, но той изпълни достойно своята служба: бе му дадена да върши отговорна и опасна работа и той я върши с всичкото отрешение на честен човек. Пръсна се слух, че е убит. После се научихме, че е тежко ранен... Как бе оцелял, бе истинско чудо!"
Оцелял бе с цената на зрението си и в едната си очна орбита носеше изкуствено стъклено око. По това око, намерено в травмиран череп, бе идентифицирано лобното място на поета.
 В смъртта всички са равни, но ако има олицетворение на немалкото невинни жертви у нас, то безспорно символът е Гео Милев. Той бе невинен като Исус Христос и подобно на него "Гео дойде между нас и донесе тръпката на новото... Той дръзко, уверено и с поток от велеречия развяваше знамето на едно новаторство, което и увличаше, и смущаваше... Европеизиран и космополит, Гео бе наистина една живителна струя за всички, които дружаха с него, увличаха се по неговите видения за една нова българска духовност...  И той пое своя път: поет, драматург, есеист и критик се очертаха и крепнеха у него. Индивидуализмът му бе направил крут завой и той се приобщи към потока на многото, които войната събуди за друг поглед и друго разбиране задачите на живота... Друг бе станал в схващането си за живота Гео, но бе останал същият по възторженост пред делото на духа и вярата в тия, които дават чрез своите видения и творческо прозрение смисъл и  оправдание на живота" (Асен Златаров).
На кого отговаряте днес, старозагорски общинари?
Нима на Гео Милев искате да припишете историческото обстоятелство, че след жестокото му убийство възмездието не се превърна в примирение?
Защо не прочетете публикуваните документи от периода на изчезването и издирването на Гео Милев от семейството му, както и документи от съдебния процес (през 1954 г.) срещу генерал Иван Вълков и група физически убийци на отвлечени през 1925 година антифашисти.
Защо искате в един духовен център, какъвто е Драматичният театър "Гео Милев", да вградите други съдби, които навярно заслужават съболезнования, но едва ли се равняват по обществена значимост с гениалния творец, пръв прозрял националната ни култура като съставна част на европейската, пръв приложил европейски критерии в оценката на литературата, театъра, пластическите изкуства от началото на двадесетия български век.
От името на членовете на Международната фондация "Гео Милев - общественици, писатели, литературни историци, изкуствоведи, театрални изследователи, преводачи на поезията му на чужди езици, носители на Националната награда "Гео Милев" -  ние протестираме срещу включването в дневния ред на предстоящата сесия на Общинския съвет в Стара Загора на предложението за поставяне на политически паметен знак на сградата на Драматичния театър, отдавна удостоен от старозагорското гражданствно и историята с името на Гео Милев!

За Международна фондация "Гео Милев":
Леда МИЛЕВА, почетен председател
Никола ИНДЖОВ, председател