Читалището

Този път моето пътуване до Смолян може да се нарече читалищно. В Клуба на културните дейци тъкмо бе открита фотоизложба, проследяваща 140-годишната история на читалище "Христо Ботев" в квартал Смолян. Долу, в Устово, пък честваха още по-голям юбилей на читалището си, което носи от по-ново време името на поета-партизанин Кирил Маджаров - то навърши 145 години. Учителят Димитър Македонски от с. Скребатно, Неврокопско, създава читалището и библиотеката, провидението ще да е пратило него - ученик на Сава Филаретов и съратник на Левски. А в Райково, в читалнята на читалище "Балкански просветител", си говорим с председателя му д-р Никола Проданов, срещу ни има надпис: "Тук райковци се учеха на четмо и писмо от 1915 до 1963 г." Добро е хрумването да се запази дъската от класната стая - спомен от старото училище в Горно Райково, в чиято реставрирана и обновена сграда сега се помещава читалището, което се е сляло в единен мемориално-архитектурен ансамбъл с храма "Света Неделя" и с паметни знаци, свързани с националноосвободителните борби. Очко, така го знаят д-р Проданов всички тук, та до София, треска го тресе. Захванал се е да тъкми юбилейно издание, та да се опишат в книга райковците, дето най-са  работили на ползу роду болгарскому. Началото е: "Горне Райково, 21-й февруарий 1871 г. - Който е имал честта да ся запознае с нашите места, да разгледа състоянието им вътрешно и вънкашно, нравствено и религиозно напълно ся би уверил, че никога нашата каазица не би отръсила от себе си прахът на невежеството, нето би пък прекрачила вън от границите си в светлий път на просвещението без съживителният и възбудителният нас "Читалище". Очевидната тая истина, която ся е приела с възторг по цела България, и действително преуспева бръзо в начертаната си цел, въодушеви и нас да си съставим "Читалище", едничкото в днешната епоха средство за развитието на напредъкът и улучшението по крайней мери будущност на потомството ни." Отварянето на толкоз желателното и свято заведение се посреща с удовлетворителна благосклонност, пламенна ревност, доброжелателна наклонност и примерни патриотически чувства, за да се "повие детинството на това младо просветителче с доброволната си материална помощ". Читателю, поспри тук и се върни няколко редчета назад - струва си пак да влезеш в кожата на дописника на в. "Македония", който реди патетично думите със самочувствие, че участва в съдбовно събитие, което "предначертава цел, колкото висока, толкова и желателна" за отечеството. Триптих от портрети посреща посетителите в "Балкански просветител": инициаторът за създаването му - учителят Марко Савов-Карловеца, дарителят Данаил Костов, патриот, хвърлян в Одринския зандан, и първият председател - опълченецът Стою Бобутанов.  Нарекох ги "Света Троица", та тези хора са повече от блажени. Достатъчно е само да надзърнем в биографиите и житейските перипетии на основателите на българските читалища - учители, свещеници, книжари, еснафи, търговци, кехаи, дюкянджии, не, стига само да се взрем в очите им на повехналите фотографии, ще се убедим, че чистотата, откровеността и предаността, която излъчват, ги правят истински народни човеци. Дори само заради тях - ония, които поставиха "основния камък на това човеколюбиво заведение", ние, потомците, сме задължени да опазим народните читалища. Още повече, че те са следа българска в световното културно наследство и наша родна марка, оригинална българска организация, макар че като рекат, че са самобитни културно-просветни институции, веднага се улавям, че "самобитна" и "институция" едно до друго не вървят. Има хора, дето непрекъснато плачат за гражданското общество - защо още го нямало, откъде да го внесем. Кьорави ли сте, господа. Първите неправителствени организации у нас са църковните, училищните и читалищните настоятелства.
Мога да продължа още с историята, макар да знам, че не е безопасно да се набърквам в спора кое е първото читалище. Та да има мир в това "душеполезно и похвално дело" - първите са три - в Лом, в Шумен, в Свищов, все родени през 1856 г. А Кръстю Пишурката е измислил думата "читалище" още през 1848 г. След трите идват още 130 през Възраждането. В Бяла черква всичките читалищни членове станали комити и поели с учителя си Бачо Киро към Дряновския манастир. Днес читалищата са  3495, докато през 1983 г. са били 4325. Борис Данков написа филипика, разтревожен, че за 28 години са закрити 830 читалища. С тези редове го подкрепям - ако мислим за "будущност на потомството ни", да спрем затриването им. Как ли? Като потърсим опорните точки, които в миналото са формирали нашия изстрадан народ.