Проф. Боян Дуранкев:
Бюджет 2014 - опит страната да мине от 1-ва на 2-ра скорост
Най-малкото нещо, което трябва да се направи, е да се раздвижи икономиката и да се увеличат минималните доходи, казва известният икономист пред агенция "Фокус"
/ брой: 253
- Проф. Дуранкев, най-големият спор на обсъждането на проектобюджета от НСТС, както и в последните дни, предизвика увеличението на минималната работна заплата с 10%. Според бизнеса това увеличение може да доведе до задълбочаване на проблемите с разкриването на нови работни места. Обективно ли е такова увеличение в условията в момента и как ще повлияе то на бизнеса?
- Нека не забравяме, че това е шестата година, откакто България е в криза, 2013-а. Не само е в криза, но и това е най-бедната, най-изостаналата страна в ЕС и оттук наблюдаваме нещо, което се нарича съвсем очевидна демографска катастрофа. А именно старите хора поемат нагоре, докато тези, които са млади, повечето вече гледат в северозападна посока, именно поради лошите условия, ниското възнаграждение на труда тук, в България. И съвсем очевидно е, че най-малкото нещо, което трябва да се направи, е първо да се раздвижи икономиката и второ - по някакъв начин да се увеличат, и то най-вече минималните доходи. Това са обективните потребности на България в момента и няма значение как ще се нарича правителството и на кого ще бъде, то трябва да се съобразява с тези обективни необходимости на развитието.
Може да се каже, че за догодина този проектобюджет донякъде ще се опита да подкара машината на България от първа на втора скорост. Едно малко увеличение, тъй като 1,8% икономически растеж въобще не може да се тълкува като среден или като висок - това е първото, което е необходимо да се направи. Очевидно в бюджета е заложено да преминем на втора скорост, докато развитите страни карат на трета, четвърта и пета скорост. Ние сме зле в това отношение. Не може да се очаква по някакъв начин асоциациите на капиталистите да кажат нещо друго, освен че увеличаването на минималните доходи е нещо ужасно, нещо неприемливо. Имайте предвид, че тези приказки са от последните три века и са традиционни - никой не може да очаква нещо друго от асоциации на капиталисти. И обратното - в случая синдикатите винаги трябва да подкрепят, и те го правят, доходите на трудещите се и доходите на по-слабите във финансово и във всякакво друго отношение слоеве от населението.
Но въпросът е: "Накъде отива не само икономиката, но къде отиват и българските граждани с този бюджет?" И тъй като златният принцип е, когато критикуваш нещо първо трябва да кажеш хубавите му страни, ще се постарая да ги спазя. Хубавото е това, че се предвижда един икономически растеж, който е почти 2%. Хубавото е също така, че постепенно минималната работна заплата се предвижда да расте - от 340 до 380 лева в 2015 г. и съответно 420 лева в 2016 г. Но нека не забравяме, че по-малката потребителска кошница, голяма част от това увеличение, напълно естествено ще бъде изядено.
Другото положително нещо, това е да се осъвременява всяка пенсия, минималният размер на пенсията по Швейцарското правило, считано от 1 юли и съответно да се вдигне таванът на пенсиите от 840 лева на 910 лева и съответно на 980 лева през 2016 г. Това означава, че, тръгвайки на втора скорост, икономиката ще даде и лек ляв мигач, но левият мигач не е повече, отколкото ляв завой и тук е основната критика, която може да се оправи към правителството. Това е, че остава непроменен данъкът върху доходите на физическите лица, т.нар. популярно в България плосък данък. Ще остане 10%, няма да се въведе семейно подоходно облагане, няма да има необлагаем минимум, милионерите ще бъдат още по-богати, докато бедните ще бъдат относително по-бедни. Така че, вижда се един бюджет, при който се търси някакъв баланс на интереси и същевременно леко дръпване напред в посока към по-висок икономически растеж.
- Склонен ли сте да се съгласите с твърдението, че проектобюджетът е социален в този си вид?
- Забележете, ние живеем в Европа, където думичката "социално" е преди "икономика" - социално-икономическо развитие се казва. Разбира се, че ако отидем към някои африкански и някои латиноамерикански страни, тази думичка изглежда излишна и никой бюджет там не трябва да се тълкува като социален. Но в случая бих казал, че бюджетът е повече икономически, отколкото социален в България. Така че не съм склонен да твърдя, че е преди всичко социален. Ако беше социален, очаквайте доста солидни данъци върху доходите и на физическите лица, и на корпорациите - нещо, което не се прави, и даже в това отношение българският бюджет остава в следващите три години крайно десен. Забележете, крайно десен в такава степен по отношение на данъчната политика, че такова нещо би било веднага отхвърлено от десни лидери, както например Ангела Меркел или Барак Обама. Такова нещо не биха приели в никакъв случай. Това е свръх, хипердесен бюджет от гледна точка на данъчната политика.
- Вие сте и университетски преподавател, как оценявате заложеното увеличение на средствата за образование, което също направи много голямо впечатление?
- Най-нормалното нещо като дял от бюджетите са разходите в образователната и здравната сфера да доближават стандартите, като дял пак, на бюджетите в другите европейски страни. И тъй като те бяха орязани, именно образователната и здравната сфера, най-естественото нещо е сега да бъдат рязко увеличени. Нещо, което се предвижда, плюс т.нар. нов Фонд "Растеж и устойчиво развитие за регионите", при който да се търси по някакъв начин тези най-слабо развити райони в България на конкурентен принцип да търсят някакво развитие.
- Ваши колеги, икономисти и експерти във финансовата сфера предричат актуализация на бюджета до юли-август догодина. С оглед на вътрешнополитическата обстановка - протестите, бежанската вълна, може ли на този етап да се говори за такива прогнози, реални ли са те?
- Всеки бюджет е прогнозен, тъй като не е ясно дали икономиката ще тръгне напред, дали по някакъв начин няма да повлияят бежанските вълни, бягството на българите от България и т.н. Всеки прогнозен бюджет по някакъв начин бива леко коригиран в края на годината или в средата на годината. Няма нищо страшно и нищо чудно, но пък от друга страна, забележете, и фискалният резерв остава 4,5 млрд. лв. Така че няма никакви основания за апокалипсиси и за паника на този етап.
(Със съкращения)