19 Ноември 2024вторник17:40 ч.

Духът на родния край

/ брой: 208

автор:Велин Георгиев

visibility 2718

Това е заглавие на новата книга на писателя Петър Доневски. Всеки пишещ може да изрече такова нещо и да продължи да говори с любов за малкото отечество. Но в случая тези думи най прилягат на моя гост на НЛС "Старинният файтон", защото той е неделим от родния си край, от земята и хората, за които цял живот пише.
Притеснявам се, а ми е на езика да кажа, че Петър Доневски май вече е последният певец на българското село. За да изрека на всеослушание тази констатация, ми дава основание и новият му сборник "Духът на родния край", който фактически е един автопортрет и епикриза на моя приятел от Белослатинско. Това е осмата негова книга, той не за първи път е на капрата на Файтона.
"Духът на родния край" съдържа 16 разказа, във втория раздел са включени 17 статии, които се родеят с разказите му, и в третия раздел са някои фрагменти от отзиви за неговите книги и кореспонденции до събратята му по перо. Всеки текст в този сборник е щрих към неговия автопортрет, направен авансово за предстоящия му юбилей, който е догодина. Предполагам, че такъв е замисълът.
Прочитайки всички текстове, се срещаме с един истински нашенец, влюбен в българския чернозем, загрижен за земята-кърмилница и страдащ, когато погледът му съзре буренясали ниви. Аз разбирам неговата истинска болка - земята за съвременния нашенец вече не е това, което беше някога. А той знае, за разлика от някои други, че без нея сме за никъде. Тя е нашата люлка, нашият хляб, нашата песен и гроб. Тя е нашето съдбовно място и без нея нас ни няма. Но не мога да не кажа, че за бежанците от родината ни това вече е анахронизъм. А не е...
В този край - малкото отечество на Петър Доневски - бе и писа за него през миналия век писателят Стоян Ц. Даскалов, вече несправедливо забравен, както и мнозина други творци. Ето защо тревогата на Петър Доневски е основателна. Той е последният наш мохикан. Толкова скръб навяват страниците на тази изплакана книга. Аз също съм селско чедо и този поплак ме пронизва дълбоко. Защото не само българското село, България умира. Ето затова ще се позова на упрека на Бертолт Брехт "Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му?" Да, Петър Доневски е и поет. Сборникът започва с две негови стихотворения. В "На село" четем:



Почакай, Залез безпощаден,
недей ми носи пълна тъмнина,
аз вярвам в обичта, доброто
и в селската надежда, светлина...

Прощална песен е това...
Премиерата на тази книга се организира от Националния литературен салон "Старинният файтон" на 25 октомври от 17,30 ч. в Клуба на БСП на ул. "Позитано" 20. Ще има рецитал на актрисата Богдана Вульпе по книгата на Петър Доневски "Духът на родния край".
 

Властта би отбой за повишаване на социалните осигуровки

автор:Дума

visibility 709

/ брой: 221

До месец тръгва новият онлайн кадастър

автор:Дума

visibility 694

/ брой: 221

Агенцията по храните започва проверки преди Никулден

автор:Дума

visibility 640

/ брой: 221

Байдън подготвя Трета световна война

автор:Дума

visibility 672

/ брой: 221

Байдън подготвя Трета световна война

автор:Дума

visibility 705

/ брой: 221

Хиляди протестираха срещу Роберт Фицо

автор:Дума

visibility 643

/ брой: 221

Сблъсъци в Нидерландия заради коледна традиция

автор:Дума

visibility 631

/ брой: 221

Абсолютна липса на сърце

автор:Александър Симов

visibility 673

/ брой: 221

Злокобният Байдън

автор:Юри Михалков

visibility 630

/ брой: 221

Неадекватни решения и хаос заплашват енергетиката ни

visibility 635

/ брой: 221

Мъчи ни безводие, а има забавени проекти

visibility 658

/ брой: 221

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ