Допълнителна светлина към Григор-Черневия образ

За седемдесетгодишнината на Григор Чернев имах честта да говоря за него. В своето "Соло" за този трудно събираем образ още в самото начало подчертах да се знае, че това име е синоним на обща култура. Който желае да види нарисувания с думи образ на човека, доверил ми се да го покажа какво представлява вече на патриаршеската си възраст, може да го намери в моята "Небесна колесница", тази, на която неведнъж е бил Григор Чернев.
Новата му книга - "Фантоми и файтони", не визира легендарния наш файтон. Тя е побрала подробности от пейзажа на българския преход 1992-1994 г. Тези подробности той ги е регистрирал през двете години в различни издания, а сега е събрал и подредил в една стойностна книга. На корицата отзад до портрета на автора има три "епикризи" за този народен будител. Те са от доказани лечители на народния дух и аз не мога да не им вярвам. Наистина е многопосочен моят приятел Григор Чернев. Наистина той има съзнанието за гражданска позиция, че обича думите...
Новата му книга преди две седмици беше събрала в Столичната библиотека много негови ценители и приятели от писателската гилдия и разширението й в други интелектуални ниши - кино, журналистика, музика и т.н. Чух много мнения. И понеже вече съм наясно колко обичан автор е Григор Чернев от неговите истински ценители, ще си позволя да го погледна от друг ракурс.
Когато през 2004-та пътувахме до Омуртаг, в автобуса той няколко пъти ми сподели, че в родното му градче навярно са го забравили вече, защото завършвайки гимназията там със златен медал, е хванал големия друм и кажи-речи сега се връща като блуден син... Опитвах се да му внуша, че това не е възможно, а той все държеше на своето. За да присъствам на едно тридневно чудо, наречено народна любов. Град Омуртаг го посрещна като космонавт. С цветя, с дарове, с погачи и мед, с прегръдки и целувки. Три дни не ни пуснаха. И мен заради него. Та дори и на открит урок бях в гимназията, в която портретът му стои като на виден нашенец. От тази среща са ми и множеството снимки, в които фотографите са зафиксирали тридневното събитие, Великден ли, Байрам ли, не знам. Само знам, че и той беше зашеметен от това, което преживя.
Искам да прибавя към този мемоар, че премиерата на новата му книга в Столичната библиотека надхвърли и неговите, и моите очаквания. Едно стълпотворение от цвета на столицата. И много слова, кое от кое по-хубаво и вярно.
Надявам се това да се случи и в "Старинният файтон", където книгата ще бъде представена на 7 ноември от 17 ч.