Социални стъпки или наистина фасадна демокрация

През декември лидерите на страните членки на ЕС ще се съберат за годишната си среща и тя в голямата си част ще бъде посветена на социалното измерение на европейската криза, на множеството политически сътресения в тази връзка и на пътищата за задълбочаване на европейската интеграция като изход от създалата се ситуация.  Дали ще се реши развитие с дребни крачки, или ще се прибегне до по-значителен скок, е въпрос на дебати и "кръстосването на шпаги" няма да бъде избягнато. Защото независимо от взаимообвързаностите - икономически, фискални, банкови и дори политически, социалната сфера се оказа онзи препъникамък в ЕС, който не само постави проблема за общия трудов пазар и дали той е единен, но е и пряка причина за излизането на гражданите по улиците. Независимо къде живеят, но повече на юг и в най-силно засегнатите страни от кризата. Ние по правило сме вперили очи в нашите си проблеми и като цяло едва ли си даваме сметка колко свързани всъщност са именно тези социални тегоби, които налегнаха европейците, в т.ч. и нас.
Каквото и да си въобразяваме, протестите не са българско откритие, дори и да са се превърнали в нарицателно. Но по всеобщо мнение у нас те закъсняха. Ако се абстрахираме от побългаряването им поради наши си конкретни поводи, никой не може да отрече, че в основата на масовото недоволство по улиците на Европа е

сриването на европейския социален модел

Във всички тежко засегнати от кризата страни безработицата стигна непознати доскоро нива, средната класа се сви до размери, които вещаят социален пожар, а 6 млн. младежи са трайно безработни. Това са 1/4 от икономически активното младо население на Европа. Бедността расте още от 2009 г., а заедно със социалното изключване се явява и като основно предизвикателство за политическата стабилност на ЕС. И докато в Брюксел са убедени, че европейската интеграция възражда европейския социален модел и че чрез диалог и дебати ще се даде право на националните компетенции да решават проблемите на безработицата и социалните въпроси, ние заливаме медийното и гражданското пространство предимно с олигархично-кадрови проблеми. Те може и да са първопричината за незавидното състояние на икономиката ни и замъглената медийна среда, но поради природата си едва ли ще са водещи в процесите на задължителен социален диалог с цел засилване на солидарността и действия в подкрепа на заетостта.
На този етап ЕС приема, че компетенциите му по отношение на социалната политика се свеждат до наблюдение и координация, без санкции за неизпълнение. Няма как погледите на гражданите да не са обърнати към собствените правителства и ако в ЕС 24% от населението е изложено на риск от бедност и социално изключване, колко ли е у нас? Обявената безработица в размер на около 12% дали е достатъчно тревожна, за да насочи енергията на обществото в посока решаване на социалните въпроси? Ние често споменаваме нестихващия поток от млади хора, които напускат България, за да търсят развитие и работа навън, но по данни на ЕК нивото на

трудовата мобилност в ЕС

е в размер на 2.6% от населението на ЕС, т.е. неподозирано ниско. Едва 4% от хората в трудоспособна възраст работят в друга страна от еврозоната, т.е. ниски нива на мобилност и често това се обяснява с културно-социални причини. Ние явно сме доста адаптивни, когато става въпрос за реализация навън. И устройващите се извън страната някак стоят настрана от дебатите за екстремните антиевропейски настроения, провокирани от болезнената политика на ограничаване на разходите. Тази политика, която се приема по принцип за дясна.
Някои решават, че с популистки лозунги могат да намерят начин за охлаждане на нагорещените страсти, водещи до масовите протести. И не само в Гърция, където делът на младежите без работа от общия брой безработни хора е вече 63%. У нас политолози вещаят сурова зима и социални протести, но лозунгите, които в момента четем из рехавите редици на протестиращите, са съвсем в друга посока. Сякаш традиционната бурканена есен дава гръб на инакомислещите да се надяват на прилично съществуване и дума не обелват за безработица, обедняване, свиване на потреблението и т.н. А ако случайно тези прогнози се сбъднат, просто нови избори. Да, ама в Брюксел говорят за застрахователна схема за безработни, спорят за създаването на система, подобна на американската за обезщетяване на безработни, за приемането на интеграционна стъпка за самонаблюдение на социалните процеси в страните членки и т.н. и това някак се приема за обща дейност на всички, независимо кой кога е или ще е на власт. Не че политико-партийните битки са бутофорни, напротив, но
 
има задачи, които са общовалидни

и изискват общи усилия, за да не предизвикват политически сътресения с трайни последици за стабилността на държавите.
Социалният стълб на европейската интеграция е под напора на твърде екстремни антиевропейски настроения, определено провокирани от политиката на ограничаване на разходите през последните години, а това няма как да не предизвика полемика и съответно действия за охлаждане на социалните напрежения. Всъщност в Брюксел социалното измерение на икономическия и паричен съюз има чисто аналитична и диалогична стойност. Мандатът на ЕК изтича, предстоят през май 2014 г. европейски избори и съответно се задълбочава и конфронтацията между евроскептиците и евроинтеграционистите. Барозу и Камерън са в полемика дали да отпадне фразата "към по-задълбочен съюз" в договора за ЕС. И в същото време България ще получи 7.128 млрд евро от структурните фондове на ЕС за периода 2014-2020г., т.е. 970 евро на човек. За сравнение Румъния ще получи 1016 евро/на човек, Полша - 1880, и Унгария - 2055 евро/на човек. Онази Унгария, която ЕС подлага на критики за свобода на словото и нарушаване на различни европейски принципи.
Не е повод за ново ниско самочувствие, а повод за общонационални действия в името на постигане на социална справедливост, преодоляване на високите нива на безработица и спиране на масовото обедняване на населението. Собствени стъпки, но с отзвук в Европа. Може би тогава погледът на Брюксел към София ще се промени. Не само чрез писма, интервюта или изказвания на посланици в столицата ни. Дори малките стъпки не са безсмислени, защото бедните имат нужда да вярват в подкрепата на държавата. Диалозите и дебатите в ЕС не са им понятни, но резултатите от тях, ако се използват или отстояват целенасочено в национален интерес, има шанс да се промени политико-социалната среда у нас. Ако се върне вярата на хората в собствената държава, в институциите й, те няма как да не станат съпричастни към решаването на демографския проблем или в позапълването на пропастта между богати/бедни. Отнякъде трябва да се започне и е време да се избере - най-общо казано, безработицата или имитацията на реформи. За да не си говорим за фасадна демокрация.