19 Ноември 2024вторник16:16 ч.

ЕС с ясна стратегия за риболова в Черно море

Това не е второстепенен басейн в най-отдалечените части на Евросъюза, смята Илияна Йотова

/ брой: 70

автор:Милена Николова

visibility 4586

За ясна стратегия за развитието на риболова в Черноморския регион, за запазване поминъка на хората по крайбрежието и за съвместни научни проекти на всички страни от Черноморския регион, настоява Илияна Йотова, член на Комисията по рибно стопанство на ЕП. Евродепутатът е и автор на доклад "Настоящо и бъдещо управление на рибарството в Черно море", в който подчертава, че управлението на рибарството в Черно море е изключително трудно. Причината е, че едва две от общо шестте черноморски държави са членове на Европейския съюз, при това от 2007 г. Черно море не трябва да се смята за второстепенен басейн в най-отдалечените части на ЕС, а трябва да заеме своето място в

реформата на Общата политика в областта за рибарството

и в Интегрираната морска политика. Освен това нуждите на рибарите, риболовната, преработвателната и производителната индустрия трябва да бъдат адекватно отразени в новата финансова рамка на Европейския фонд за рибарство след 2013 г. Според Илияна Йотова настоящият документ може да се използва не само за реформата на ОПОР, но и да бъде част от бъдеща политика на ЕС с източните му партньори, с оглед изработването на съобщението на Еврокомисията за взаимодействието в Черно море. В документа евродепутатът подчертава, че Черно море се нуждае от специална политика за опазване и развитие на рибните ресурси и осигуряване на стабилен, устойчив и адаптиран рибарски сектор. Много важен елемент е необходимостта от по-точни аналитични и научни изследвания за съхраняване и развитие на ресурсите и екосистемите на морето. Трябва също така ЕК да засили своята работа до постигане на споразумение за обща рамка, която да обхваща целия Черноморски басейн, категорична е Илияна Йотова. В анализа й се казва, че всяко решение и политика, свързани с рибарството в Черно море, трябва да се основават на солидни научни данни и сътрудничество на всички заинтересовани лица. Според нея има нужда от продължителен анализ на състоянието на запасите, стабилна и дълготрайна система на наблюдение.

България и Румъния имат едва 2% от общия улов в Черно море


Необходима е още и по-ясно структурирана рамка относно регионалния подход при управлението на рибарството в региона. В доклада се подчертава, че Европейската комисия трябва да приложи всички възможни дипломатически и финансови инструменти, които биха довели до конкретни резултати за успешно и устойчиво рибарство в интерес на ЕС, включително да се възползва от Парламентарната асамблея Евронест и инициативата Източно партньорство, тъй като става въпрос за непосредствени съседи на ЕС. Отчита се, че трябва да се изследват внимателно и подробно безопасните и за морското дъно техники и техниките с най- малко негативно влияние върху него, с които да се ловят дънни видове. В доклада се казва, че използването на техники за улов на дънни видове е от особена важност, за да се предотвратят

прекомерни популации на рапан (Rapana venosa)

които заплашват естествения филтър на морето - черната мида (Mythilus galloprovincialis), бялата пясъчна мида (Chamelea gallina), както и популациите на благородната стрида (Ostrea edulis) и много други черупчести.
Освен това Черно море трябва да има подходящ статут в политиките на общността и трябва да се отделят достатъчно усилия и средства за развитие на рибарството в него, като за тази цел трябва да се осигурят адекватни финансови ресурси за устойчиво рибарство в региона, е мнението на евродепутата. Илияна Йотова е категорична, че европейските средства, които ще бъдат отделени от ЕС за насърчаване и осигуряване на устойчивостта на сектора в Черно море, трябва да бъдат

гъвкави и достъпни при ясни условия

Според евродепутата само чрез насърчаване от страна на ЕК може да се развие стратегия за развитие на крайбрежните райони, където има високи нива на безработица. В доклада се изтъква, че е необходимо създаване на отделна организация за управление на рибарството в Черно море, като по този начин ще се координират научните изследвания и ще се разпределят квотите на черноморските държави.
ЕС трябва да положи всички дипломатически усилия, за да привлече черноморските страни извън общността колкото се може по-близо до принципите на Общата политика в областта на рибарството на ЕС, особено що се отнася до създаването на обща организация за управление на рибарството в Черно море. В тази връзка трябва да се прилагат съвместни изследвания, които да използват европейско финансиране не само от научни екипи от ЕС, но и при тясното сътрудничество на европейските учени с техни колеги от Украйна, Русия, Грузия и Турция, смята евродепутатът. Дейностите на ЕС в областта на черноморското рибарство и в частност Интегрираната морска политика, трябва да се фокусират главно върху дребномащабния риболов, който е от особена важност за региона и икономическото състояние на крайбрежните райони.
Общата политика в областта на рибарството на ЕС трябва да окуражава създаването на професионални организации на рибарите там, където те липсват или са силно неразвити, заключва Илияна Йотова.
Освен това в доклада на българския евродепутат е отбелязано, че прилаганият принцип на годишни квоти към държавите членки на ЕС в Черно море не дава дългосрочна перспектива за развитието на рибарството в басейна. В случая Румъния и България са в много неравностойна позиция спрямо останалите черноморски държави. Според специалисти в областта България и Румъния имат едва 2% от общия улов в Черно море, което е нищожен дял, сравнено с другите държави в региона.
В политиката за рибарството в Черно море, според Илияна Йотова, е необходимо да има споделен дългосрочен метод, който да бъде координиран с всички страни от региона.
Научните изследвания ще дадат ясен и категоричен отговор на въпроса какво влияние има риболовният метод на тралирането върху морското дъно. В тази връзка се очаква да се насърчават изследователски програми и проекти, насочени към нуждите на рибарството в Черно море, като SESAME, KNOWSEAS, WISER и BlackSeaFish, a за да се постигне това, трябва да се устрои специална бюджетна линия за Черно море в новата рамка на Европейския фонд за рибарство след 2013 г.


12 000 са ангажирани с поминъка  у нас


Около 12 000 души са активно ангажирани в рибарството, отглеждането на аквакултури и преработката на риба в България. Това обобщи пред представители на Европарламента Йордан Господинов - председател на Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ. Това стана по време на посещение на български експерти в Брюксел по време на дискусията в Комисията по рибно стопанство на ЕП по покана на българския евродепутат Илияна Йотова. Според него отрасълът гарантира добре платена заетост в предприятията край морето на много от постоянно живеещите там и особено за хора от малцинствата, които нямат друга алтернатива за препитание. Председателят на БГ ФИШ информира още, че над 2000 риболовни съда оперират в зоната на българския бряг на Черно море, а 25 от предприятията са построени по черноморския бряг. Той настоя за промяна отношението към методите за дънно тралиране заради огромната популация на рапани във водите на Черно море. Господинов подчерта, че към момента липсва законодателно споразумение за риболова между черноморските страни, което от години поставя под въпрос равноправието и спазването на решенията и прилагането на законодателството на ЕС по отношение риболова в Черно море.

Научна координация на всички държави

Да се създадат условия за съвместни научни изследвания на екипи от всички държави от Черноморския регион, настоя на свой ред морският биолог Виолин Райков пред представителите от Комисията по рибно стопанство в ЕП. Според него липсата на този синхрон прави картината за Черно море непълна, а от това следва и неточна политика за рибарството. Проблемът се задълбочава и поради липсата на пари за финансиране на изследвания. По думите му един от най-важните проблеми по отношение бъдещето на Черно море е свръхкапацитетът на флота, което води до свръхулов. Друг важен момент е справяне със свръхпопулациите на привнесени от други басейни хищници като рапана. Той е известен морски хищник, внесен изкуствено в Черно море през 70-те години. Подобни на рапана външно привнесени хищници представляват опасност за биоразнообразието в басейна. Освен това по думите на учения е необходим засилен контрол и обмяна на информация за незаконния, нерегистриран и недеклариран улов. Според морския биолог Черно море и управлението на рибарството в него страдат силно от липсата на координирани съвместни научни изследвания от екипи от всички черноморски държави. Той призова и за политика без компромиси по отношение на незаконния, на нерегистрирания и недекларирания риболов, който представлява сериозна екологична опасност за Черно море.

 

Властта би отбой за повишаване на социалните осигуровки

автор:Дума

visibility 594

/ брой: 221

До месец тръгва новият онлайн кадастър

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 221

Агенцията по храните започва проверки преди Никулден

автор:Дума

visibility 539

/ брой: 221

Байдън подготвя Трета световна война

автор:Дума

visibility 537

/ брой: 221

Байдън подготвя Трета световна война

автор:Дума

visibility 571

/ брой: 221

Хиляди протестираха срещу Роберт Фицо

автор:Дума

visibility 517

/ брой: 221

Сблъсъци в Нидерландия заради коледна традиция

автор:Дума

visibility 519

/ брой: 221

Абсолютна липса на сърце

автор:Александър Симов

visibility 552

/ брой: 221

Злокобният Байдън

автор:Юри Михалков

visibility 527

/ брой: 221

Неадекватни решения и хаос заплашват енергетиката ни

visibility 544

/ брой: 221

Мъчи ни безводие, а има забавени проекти

visibility 544

/ брой: 221

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ