Двойкаджиите сме на ЕС в науката и иновациите

Поредна нелицеприятна за България картина очертава нов доклад на Европейската комисия - "Напредъкът в научните и иновационните дейности в държавите-членки на ЕС и асоциираните страни, 2013". Страната ни е паднала до 31-во място сред общо 33 страни по инвестиции за изследвания и иновации и по спад на иновативната икономика в баланса на отраслите. А по дял на иновациите в бизнеса, както и на икономиката на знанието, сме на предпоследно място - по първия показател след нас е само Литва, по втория само Румъния. След като през май годишникът на швейцарския Институт за развитие на управлението ни подреди по конкурентоспособност на 57-мо място сред 60 държави, това е нов удар за по-малко от месец по имиджа на България като модерна държава.
От доклада се вижда, че нашата страна инвестира за наука и иновации един от най-ниските проценти от БВП. При това докладът подрежда след нас Румъния и Кипър само защото използва стари данни за страната ни - инвестициите за наука и развитие при нас са фиксирани на 0,57% от БВП, а от бюджетния доклад на Дянков за 2013 г. знаем, че тази квота вече е паднала до 0,3%. Което означава, че в момента вече сме последни сред 33-те държави, понеже Румъния и Кипър инвестират 0,48. Европейският съюз като цяло дава за наука и развитие вече 2,03% от БВП. Т.е България е 10 пъти по-зле от средното равнище в ЕС.
Най-зле сме по индекса на иновациите в  икономиката - 0,234 (в ЕС средно 0,612). След нас се нарежда само Литва, чийто иновационен индекс е 0,223. Същото е и с дела на икономиката на знанието в микса на икономическите дейности - докато в икономиките на ЕС този дял е средно 48,75%, у нас той е 29,45% (последна след нас е Румъния с 28,35%). Трагично е положението ни по дял на иновативния бизнес сред отраслите - за 2011 г. имаме спад с 4,78%, докато ЕС като цяло иновативният бизнес бележи ръст от 4,2%.
Няма промяна по отношение на научната и иновационната политика на България и в мерките, които страната предприема, се казва в доклада. В периода 2009-2011 г. две министерства - на образование и науката и на икономиката, имат отношение към тези дейности, но политиката и механизмите им са различни. Те имаха допирна точка само при изработването на Стратегия за научните изследвания до 2020 г., приета през 2011 г., отбелязва Еврокомисията. В същото време обаче бюджетът на фонд "Научни изследвания" от 51,1 млн. евро през 2009 г. бе намален на 13 млн. евро през 2010 г., се казва в доклада. А инвестициите от страна на бизнеса и връзките му с научните организации и вузовете са незначителни.
Едновременно се появи и изследването на ЕК "Състояние на науката и иновациите в общността, 2012". В него се подчертава, че инвестициите за наука и развитие в страните от ЕС трябва да се увеличат значително, защото те са най-добрата антикризисна мярка. За периода 2007-2011 г. инвестициите в държавите от ЕС са нараснали от 1,85 на 2,03% от БВП. Специално вложенията от бизнеса бележат ръст от 1,18 до 1,27 от БВП (в България днес те са 0,1% от БВП).     
Едва ли можем да сме изненадани от тъжната картина за България. Сривът в политиката по отношение на науката и иновациите от 1989 г. до днес у нас е катастрофален. Това е не просто недалновидност, то е престъпление. Защото преди началото на "прехода" страната ни беше специализирана в областта на високите технологии, в електрониката, телекомуникациите, в химическата промишленост бяхме сред световните иновационни лидери. Високотехнологичните производства само в информационните и комуникационните технологии създаваха близо 40% от брутния ни вътрешен продукт. След 1990 г. всичко бе тотално разрушено и разграбено - като се започна от фундамента на технологичната икономика, т.нар. ведомствени научни институти. Науката изобщо бе оставена на доизживяване (в последните близо 4 години направо бе закопана до шия в земята), без държавна политика и без визия за развитието на страната.   
Прекъснати бяха изградените връзки между науката, научно-приложните дейности, изобретенията и внедряването в производството, а нови, подходящи за пазарните отношения, не бяха създадени. България до 1989 г. изнасяше индустриални продукти и в социалистическите, и в западните страни. Сега изнасяме суровини, концентрат на полезните ни изкопаеми, редки метали, дървесина, жито. Целта на хиляди фирми са  ниските разходи за труд и печалба от спекула. Чуждите инвестиции не са в наукоемки производства, а по-скоро в изсмукване на ресурси. Това наистина е модел на колониална икономика. Заради ниски заплати и липса на условия голяма част от учените ни и особено от младите учени изтекоха в чужбина. Сега сме с най-ниския в ЕС брой на учените на глава от населението и като процент от работещите.
Днес проблемът е не просто дали ще сме обслужваща нация в Европа, а дали изобщо ще сме част от нея. Президентът Плевнелиев напоследък не повтаря, че ставаме световен лидер във високите технологии и иновациите - нещо, което звучи смешно на фона на пълната липса на целенасочена държавна политика за изследванията и развитието. У нас се появиха някои малки и средни частни иновативни фирми, но те са твърде малко, пък и някои от тях отчитат като иновации елементарните рационализации.
Новото правителство има да решава тежки задачи за спасяване на разпадащата се икономика, но сега е и последният шанс да започне нейното преструктуриране в посока към високотехнологичните производства. Все още България може да хване европейския влак. В БАН и в няколко университета още има съхранен научен потенциал и научна база, имаме запазен капацитет в областта на важни за икономиката науки като математика, физика и химия, в биологията и фармацията, в микроелектрониката, нанотехнологиите, новите материали, енергетиката, приборостроенето. Може би някой ще си спомни, че през 90-те години имаше дори проект за стратегия за високите технологии, с идеи как държавата трябва да подпомогне науката, как да използва научния и иновационния фонд в единна посока, да организира условия за наукоемки производства, защита на рисковия капитал, стимули за внедряване на български научни продукти и технологии и пр. Ако сега отново запушването на дупки не позволи движение в тази посока, ако не започне държавна политика за промяна на отрасловия модел на икономиката ни, утре ще бъде късно за каквото и да било научно и технологично наваксване.