Аврал по време на протести

България е страната, която отделя за наука и развитие най-малък процент от своя брутен вътрешен продукт сред всички страни в ЕС. Средно ЕС-27 инвестира в този приоритетен сектор 2,1% от БВП, ние инвестираме 0,2%. След саблените удари на Симеон Дянков, опустошили изследователския сектор, нашата наука от системно недофинансирана се превърна в стабилно мизерстваща. Това е основната причина, поради която голяма част от заетите с наука напуснаха изследователския сектор у нас, за да се насочат към научна работа в чужбина или към други по-доходоносни дейности. В резултат на което в момента България е сред страните в Евросъюза с

относително най-нисък брой учени

спрямо населението - по данни на Световната банка, средният показател за ЕС е 6,6 учени на 1000 души население, докато у нас на 1000 българи имаме 1,5 изследователи.
При тази ситуация една от големите надежди за свежи пари в науката си остават европейските фондове. Уви, за програмния период 2007-2013 г. България е единствената страна, която не договори с ЕС целева програма за финансиране на науката от европейските фондове. Причината? Правителството на НДСВ елементарно "проспа" сроковете за договаряне на такава програма или още по-зле - проспа ги съзнателно... Сега сме в пика на договарянето на оперативни програми за следващия период - 2014-2020 г. Правителството на ГЕРБ много говореше, че този път пропускът няма да се повтори и програма за наука ще има. От говорене до действие обаче при гербаджиите имаше огромна пропаст. С голям зор през пролетта на 2012 г. в кабинета "Борисов" се появиха мъгляви намерения за програма за наука, едва на 9 януари т.г. се взе решение да я има, като се преразпределят към нея от други оперативни програми замислени дейности, свързани с науката.
В един момент нарекоха програмата "Наука и образование за интелигентен растеж", създадоха работна група да я прави и, както се оказа, накрая министър Сергей Игнатов натъпка в проекта цялото образование от детската градина нагоре и добави

една "щипка" наука - за "цвят"

Правителството на ГЕРБ така си и остана - на етапа призив към икономическия, регионалния и социалния министър да се пооткажат от част от "своите" оперативни програми в полза на тази за интелигентния растеж. Никой от нищо не се отказа, докато накрая Сергей Игнатов бе свален заради золумите в научния фонд, а на 20 февруари т.г. и целият кабинет "Борисов" фалира.
В започналата след това въртележка на правителства и министри се затъркаля и оперативната програма "за наука". Новият министър на ГЕРБ акад. Стефан Воденичаров, избран на 6 февруари, обяви два неотложни приоритета - да оправи безобразията в научния фонд и да изработи проекта за ОП "Наука и образование за интелигентен растеж". Един месец след това - на 4 март т.г., той назначи тематична работна група за разработване на програмата, която според заповедта трябваше на 31 май 2013 г. да представи готова ОП. Няколко дни след това кабинетът "Борисов" падна и на 13 март президентът назначи служебното правителство. На 18 април обаче (повече от месец след встъпването на служебния кабинет) работната група, назначена от Воденичаров, продължаваше да обикаля страната и да представя виртуално онази ОП от времето на ГЕРБ, в която имаше образование, но нямаше наука, нямаше договореност между министрите и липсваха каквито и да било разчети каква сума евентуално ще се иска за нея от Евросъюза.
Служебният министър чл.-кор. Николай Милошев пое щафетата със същите приоритети - фондът и оперативната програма. И чак два месеца след встъпването си в длъжност и два дни след парламентарните избори (!), които бяха на 12 май... назначи нова работна група, която да готви програмата за наука и образование. За предишната работна група и сроковете й всички забравиха, а завършването на оперативната програма в новия вариант с новата заповед се пренесе към 31 декември 2013 г.!
Служебното правителство уж обеща пълна прозрачност за преговорите с ЕС и за това колко и за какво ще харчим до 2020 г., но реално информационното затъмнение бе пълно. Някаква чернова на договора за партньорство с ЕС за 15 млрд. евро (вариант ГЕРБ с малки корекции според Марин Райков) бе пратена през април в Брюксел, но на практика в специалния правителствен сайт за ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" до ден-днешен

продължава да няма нищо

Всеки от министрите влизаше в кабинета за малко, преди да излезе, назначаваше нова работна група и я завещаваше на следващия. 
На 21 май т.г. - 8 дни преди министър Анелия Клисарова от правителството "Орешарски" да влезе в кабинета си, на сайта на министерството се появи "актуализиран вариант" на прословутата оперативна програма. В този вариант т.нар. приоритетни оси се оказаха вече тематични, за разлика от тези в първия вариант, които бяха за конкретни дейности. И в новия вариант от пръв поглед личи, че науката, заради която уж се прави тази ОП, пак е навряна в задния двор, притисната от купища образователни дейности. Разчети за парите пак няма и пак не е ясно дали другите министерства са съгласни да отстъпят "свои" дейности със съответните финанси на просветното ведомство. "Актуализацията" и сега виси в сайта на МОН, придружена с подканване да се дават мнения - не е ясно в какъв срок и докога, а вероятните получени мнения не са публично достъпни и няма начин човек да се ориентира как се посреща новият вариант и дали изобщо е актуален.
Проблемът е първо в това, че в работната група, назначена от Милошев, когато вече бе ясно, че идва нов министър, фигурират хора от дирекцията за младежта, чиято дейност при сегашното правителство отиде в друго министерство - това на спорта. Да не говорим, че ръководител на работната група продължава да се води бившата зам.-министърка Петя Евтимова, която вече не е в МОН. Сиреч - тепърва ще се наложи да се прави нова работна група за тази програма и

да се излиза от "калъпа", зададен по времето на ГЕРБ

Второ, премиерът Пламен Орешарски обяви, че подготовката за Програмното споразумение с ЕС и за новите оперативни програми не е качествено извършена при ГЕРБ и ще се наложи да се правят промени спешно, за да не се изпуснат сроковете за договаряне. Ако не успеем да финализираме споразумението за партньорство, България рискува да загуби един от ключовите фактори за развитието си през следващите 7 години, заяви Орешарски. И това е една от основните причини, поради която той няма намерение да отстъпва пред натиска на протестите. Да се правят нови избори сега означава еднозначно страната ни да загуби европейското финансиране до 2020 г.      
"Има два варианта на проекта за Споразумение за партньорство с ЕС, но в момента се работи по нов вариант, който надгражда базата на работеното досега", обясни вицепремиерът Зинаида Златанова в отговор на питане на Димчо Михалевски в НС преди няколко дни. По думите на Златанова базата, която новото правителство е заварило, е била "тясна и малка". В ключови сфери като здравеопазване, транспорт, електронно управление, държавна администрация, образование, липсва визия за пътя на развитието. Новият вариант на споразумението сега се изработва ускорено и според уверенията на Златанова ще бъде представен за широко обществено обсъждане още през юли. Някои оперативни програми са в по-голяма степен на готовност, но по други все още се работи - "Наука и образование за интелигентен растеж", "Иновации и конкурентоспособност", "Добро управление". А преговорите с Брюксел за евросубсидиите за следващия програмен период трябва да приключат до края на годината.
Дали ще има спасителен европейски пояс за науката продължава да бъде неясно. Неизвестно остава и дали тя няма да продължи да подсмърча като бедна сестра подир образованието в една обща програма тип "друсан кебап" (за образованието иначе има много други лостове за европейско финансиране извън целевите оперативни програми). Има също индикации, че след гласуваното общо намаляване на бюджета на ЕС вместо на очакваните досега 15 милиарда лева България може да разчита само на 9 милиарда за всичките оперативни програми, които ще предложи за периода до 2020 г. Ако новото правителство наистина има воля да помогне на обрулената българска наука, разумът говори, че за да има нова оперативна програма и да има наистина полза от нея, тя трябва да се съсредоточи предимно към укрепване на изследователските дейности и да заприлича на подобните целеви програми за наука на всички останали европейски страни.