09 Ноември 2024събота00:19 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

На фокус

Сблъсъкът на Запада с руския свят

И до днес той не намира точния отговор защо в толкова многократни войни Москва излиза победител

/ брой: 54

автор:Петър Карлуковски

visibility 2133

Сблъсъкът на Запада с руския свят бележи многовековна история, изпълнена с преплитане на множество противоречиви интереси, антагонизъм, войни и милиони жертви. И въпреки погромите на Запада през повече от три века всичко се повтаря. С което доказва, че той пренебрегва поуките, предаването на паметта за миналите страдания и с времето забравя за горчивия опит. И опитва отново и отново до наши дни – да възприема руския свят като заплаха и мишена.
Началото поставя Карл Шведски: „Русия е джудже и аз ще я съборя на колене“ - 1707 г. След полтавската битка Швеция губи статута си на велика сила завинаги.   
Фридрих XII Германски: „Ще завладея изостанала Русия.“ 18 век, през 1759 г. руснаците влизат в Берлин.
Наполеон Бонапарт: „Русия е слон на глинени крака. Ще я унищожа.“ През 1814г. руските войски влизат в Париж.
Адолф Хитлер: „Ще завладея Русия към лятото на 1945г.“ През 1945 Хитлер се самоубива, когато Червената армия влиза в Берлин.
И до днес Западът не намира точния отговор да си обясни защо в тези многократни войни Русия излиза победител. Неуспешните опити със сила да бъде овладяна Русия показват, че Западът никога и до днес не успява да опознае, да усети и разбере руския свят, като различна цивилизационна култура и духовност, която общува с мащабите на планетарното мислене.
Епохалните произведения на Толстой, Достоевски, М. Шолохов и др. в литературната история на Русия са част от това схващане на света в цялото му многообразие от култури. На основата на това светоусещане на света Русия целепоставя своята политика на уважение и зачитане на суверенното право на народите за самостоятелно развитие на базата на взаимноизгодното сътрудничество. Именно начина на общуването й с другите народи са отражение на духовния хуманизъм и реализъм на руската култура изразяваща се в колективното начало на общуване през призмата на споделената полза.
На това Западът противопоставя

култивирания краен индивидуализъм

в търсене на изгодата на всяка цена. Това е културата на господство и подчиненост на силния над слабия без да се уважава културата и правото на другите народи на достоен живот. Тази култура практикувана от векове, днес виждаме израждането и в краен, античовешки либерализъм на алчността. Големият да оглозгва малкия и слабия.
Колониалното минало и постколониалните модернизирани похвати на Запада днес са част от тази култура на поведение и политика на поставяне на народите в зависимост единствено заради техните ресурси.
Това е същината на непрекъснатото противоборство между тези два различни свята като цивилизационни ценности, чиято проекция са православието и католицизма.
Несъобразяването с тези основни особености на руската култура и душевност са причините на прицел на западните интереси да бъдат териториалните изменения и богатства на руския свят. Затова се повтаря стремежът на Запада да я отслаби, разчлени и разпокъса на отделните ? части. И винаги това се оказва непреодолима голяма хапка, не само поради нейната големина, а поради  различното схващане и разбиране за начина на възприемане културата на другите народи на равнопоставяне и уважение. Дълбочината на този окървавен сблъсък днес отново търси своята развръзка.   Заставайки на хребета на изпитанията с историческите жалони, които Русия е вкоренила и предала като памет, себеосъзнание и себеусещане на велика сила не може да остане безучастна към застрашаването на нейните жизнени интереси и сфери на влияние. И когато те са в опасност предизвикват безпокойство и инстинктивна реакция.
За Запада продължава да не бъде непонятна тази сплотеност и подкрепа която руското общество отдава, когато нейната сигурност е в опасност. Това единство обяснява защо Русия е готова да плати най-високата цена в защита на своето разбиране за културна идентичност, суверенитет, историчност и съпричастност към съдбата на своите сънародници в Украйна.

Подложена на постоянни провокации и изпитания

на времето, Русия касира непрекъснати външни опасности и несъмнени тревоги за своето бъдеще. Основание за нейната висока чувствителност за сигурността си. И винаги я заплаща сигурността си със своята кръв. Докато Западът респективно САЩ използва кръвта на другите народи далеч от своите граници.
Геополитическата цел на САЩ и подвластната й Европа, след войната е била и до днес да отслабят Русия, активизирайки настъпателни провокации в руския свят.
За руския свят мирът е висша ценност, изстрадана след толкова много войни. На това Западът противопоставя силата, заплахата и войната. Този бегъл опит за анализ няма да бъде достатъчен, ако не се върнем на периода след войната и посочим кой пръв демонстрира силов подход в международните отношения. Трите страни победителки във войната излизат като съюзници с огромен морален капитал. Вместо върху него да се положат основите на мирно взаимноизгодно и равноправно сътрудничество между народите, Западът избира конфронтацията. Подклажда събития в края на петдесетте години на миналия век които довеждат до разрив на отношенията между съюзниците. САЩ излизат от войната с пробив в ядрените технологии и създават първата атомна бомба, която използват, което предопределя стратегическите посоки на световното развитие.
Съветския съюз не закъснява и той става притежател на ядрена технология и това поставя началото на ядрената надпревара и развитие на международните отношения от позиция на силата.
Реакцията на САЩ е незабавна с основаването на военно политическия блок НАТО. Източният блок начело със Съветския съюз създава свой аналог – Варшавския договор, с което за дълъг период се спуска т.н. „Железна завеса“ започва ерата на Студената война до 1989 г.
Съветския съюз се разпада с доброволния му отказ от идеологическата база за развитие. С което се слага началото на болезнен етап на тежка кризисна трансформация към развитие на капиталистически обществени отношения. След разпадането му светът заживява в еднополюсен свят. САЩ погрешно се възприеха като победител от Студената война и заживяха със съзнанието на хегемон, завинаги на безалтернативно съперничество. И постави своята външна политика изцяло върху позицията на силата за контрол над света. Изродила се по-късно в произвол в световната политика, заобикаляйки основите на международното право, положени в устава на ООН.
Западът целенасочено не допусна Русия да се присъедини към НАТО, защото за САЩ е от жизнено значение да подклажда образа на врага, за да се провокират войни и милитаризация на международните отношения. Затова не спази договорката с М. Горбачов за разпускане на НАТО с презумцията да бъде използвано за постигане на неговите стратегически цели по отношение на Русия и Китай.   Развитието на последващите събития след края на Студената война недвусмислено показаха за какви цели му е било необходимо НАТО и как се използва и до днес!     Това принуди Русия

да търси отново военен паритет

със САЩ. През това време САЩ подцениха Русия, допуснаха изоставане във военните технологии и това е все по-видимо в хода на войната в Украйна. Руските хиперзвукови ракети са неуловими за всякакъв тип ПВО системи във всяка точка на света. Модернизирането на ядрения арсенал и превъзходството на Русия в ракетните технологии принудиха САЩ, респективно НАТО да наруши прокламираната си отбранителна доктрина и да я превърне в настъпателна. С приближаването все по-плътно до руските граници, за да се скъси разстоянието за достигане на руските стратегически цели. В това се корени една от истинските причини за настъплението на НАТО на Изток и превръщането му в опасна организация за световния мир.
Да припомним как разширяването на НАТО се съпровождаше с пропагандирането на мними руски заплахи, подклаждане на множество процеси, накърняващи интересите на Москва в руския свят. Чрез дипломатическо проникване, енергийни шантажи (чиято жертва сме ние), организиране и финансиране на майдани, поставени  колониални правителства, промиване на мозъци чрез финансиране на НПО, налагащи подмяна на историята. Цялото това коварство съживи национализма и пълзящия нацизъм в Украйна и Европа в стремежа Западът да постигне победа над Русия.
След като не успя с Хитлериска Германия да победи Русия, този път повторно опитва да използва кръвта на най-сърдечната част от руския свят – на украйнския народ, да отслаби Русия и забави процеса на нарастващото й влияние в света. Но с възстановения си ядрен паритет със САЩ и изпреварващо развитие на ракетните технологии, Русия възстанови геополитическия статут на двуполюсния свят от края на Студената война.

В новата геополитическа ситуация

това ще бъде съдържащия, балансиращ фактор, възпиращ Запада за евентуална експанзия на Изток.
Попаднала под пряката опека на САЩ и напомпване с оръжие Украйна е изкупителна жертва на американската арогантност срещу Русия в братоубийствена война. Вече две години след нейното начало става ясно, че Русия не е имала друга алтернатива освен военна намеса. Това е като да те наранят или пронижат и ти да не отвърнеш с адекватна съпротива.
Внушението как Русия не можела да се разправи бързо с Украйна са абсолютни заблуждения с пропагандна цел. Смисълът на тази война за Русия не е опустошаване на териториите с руска история и още повече изтреблението на най-близкия до нея народ – малоруския. Русия се намесва в защита на своята суверенитет, сигурност и идентичност на онази сакрална част от руския свят, която попада в „примката“ на антлантизма.
В тази рискова обстановка за световния мир е повече от необходимо Западът да изостави дидактичния тон и осъзнае, че силата вече не е само на негова страна.
И колкото и да му е трудно, не може дълго да отлага принудителното съобразяване с новите реалности – постепенно да обособява своята политика като малцинствена част от света и с останалата да привиква, да съжителства на суверенна и равноправна основа.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 745

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 651

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 657

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 681

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 704

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ