Какво наистина каза избирателят?

Парламентът е длъжен да изпълни решението на народа! С това изречение вече лягаме и ставаме. И сякаш на втори и трети план остава въпросът колко грешки има в него. Не правописни или граматически, а същностни.
Най-напред, налице ли е решение на референдума, което да е задължително за парламента? Ако се прескочи юридически издържания отговор на това питане, всякакви словесни упражнения по-нататък са само състезание за производство на повече думи на глава от населението. Резултатът от проведения преди месец референдум, колкото и да е внушителен, не е достатъчен, за да бъде задължителен. Не достигнаха 12 хиляди гласа. Вярно е, че са малко. Но не с няколко хиляди, а дори само с няколко гласа да беше по-ниска активността от изискуемата, резултатът пак нямаше да е задължителен. Такива са правилата. В САЩ Хилъри Клинтън дори получи повече бюлетини от съперника си, но президент ще стане Доналд Тръмп. Пак защото правилата - добри или лоши - са такива. И на никого не му хрумна да притиска избраната на 8 ноември електорална колегия да се съобрази с факта, че кандидатката на демократите е получила по-голямо одобрение от американските граждани в сравнение с този на републиканците. Недоволните от резултата обаче имат право да поискат повторно преброяване на бюлетините в някои щати и те го сториха. Докато у нас дори юристи призоваха ЦИК да вземе решение в интерес на гражданите! Сякаш комисията е длъжна да съблюдава нечий интерес, а не да спазва закона! Активността в референдума може и да е изчислена погрешно - неволно или умишлено, и това дава основание да се оспорят данните на ЦИК, цялостно или в отделни райони и дори секции. Но не и да се настоява комисията да взима решенията си в чийто и да било интерес.
Второ, длъжен ли е парламентът да изпълни решението от референдума? Не, не е. Защото референдумът премина границата за валидност, но не и тази за задължителност. От юридическа гледна точка няма значение дали активността е милион и половина като при допитването за ядрената енергетика, два милиона и половина като по въпроса за дистанционното гласуване или три милиона и половина, както е сега. И в трите случая резултатите са валидни, но не и задължителни. Което означава, че в срок от три месеца парламентът трябва да ги разгледа, без да е длъжен да ги приеме изцяло или частично. От политическа гледна точка обаче е редно депутатите да се съобразят в някаква степен с изразената в допитването воля. В каква - те ще решат, но не в никаква, както се случи с нежеланието да се промени партийната субсидия при гласуването на бюджета. Подобно безцеремонно отношение само налива масло в огъня.
И, трето, има ли решение на народа, или само на част от него? Нека не спорим поне по това. Които пожелаха, пуснаха бюлетина и резултатът е ясен. А за мнението на онези, които не отидоха до урните, макар и да са повече, може само да се гадае. Логично е да се приеме, че не са "за", но това не върши работа. Изразената в референдума воля на избирателя е легитимна, това не подлежи на съмнение. Може да се спори обаче, и това вече се прави, каква е същността на тази воля. Формулировката на въпроса за избор на народни представители чрез мажоритарна избирателна система в два тура е категорична - с абсолютно мнозинство, а не примерно с обикновено или с квалифицирано. Това означава, че депутатите трябва да бъдат избирани с 50% плюс един глас от всички, имащи право да гласуват. При което в повечето райони, с изключение може би само на някои от смесените, дори и на втория тур няма да бъде избран никой. Грешката в съставянето на въпроса е на инициаторите, макар че не я признават. И както я премълчават, подготвиха законопроект, в който вече заложиха не принципа за абсолютното мнозинство, а мнозинство, изразяващо се в повече от половината от действителните гласове. И всичко това продължава да се представя като резултат от референдума.
Ето как волята на избирателя се оказа нещо, различно от онова, което си представяха не само отишлите до урните, но дори и тези, които ги призоваха да го сторят. Но почне ли веднъж от страна на инициаторите да се тълкува какво е искал да каже гласоподавателят, това ще развърже ръцете и на депутатите да дадат своя принос в дешифрирането на тези два и половина милиона гласа "за" и споровете могат да се проточат безкрайно. А срокът за разглеждане на резултатите от референдума в парламента е само три месеца, един от които вече изтече. Тъкмо затова взаимното упорство не е продуктивно. Нужно е решение, което да уважи волята на избирателя за промяна, но същевременно да отчете рисковете, съдържащи се в чистата мажоритарна система. В противен случай повтаряното всяка вечер като крилат израз встъпително изречение на тази колонка ще се превърне в хвърчаща фраза без всякаква тежест, а от това няма полза никой.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info