В борбата криза няма

Световният шампион по класическа борба за 2010 г. в катгория до 84 кг ХРИСТО МАРИНОВ е роден на 14 март 1987 г. в Стара Загора. Висок е 178 см, тежи 88 кг. Първи треньор - Димо Бараков. В националния отбор личен треньор му е Стоян Добрев. Състезател на Литекс Ловеч. Европейски вицешампион за кадети в кат. до 74 кг през 2004 г. Пети на световното в Гватемала и на европейското за юноши в Унгария през 2006 г.
Студент в НСА. Ерген. Стоян Добрев го привлича в Славия-Литекс с Явор Янакиев през 2005 г. Две лета по-късно Янакиев ликува със световната титла при 74-килограмовите, а сега Маринов триумфира със световната титла в кат. до 84 кг.

- Христо, какво се промени в теб през тези два месеца, откакто спечели в Москва световната титла?
- За мен лично нищо не се е променило. Продължавам да тренирам, да се готвя за състезанията. Важното за мен е да защитавам титлата, защото това е най-трудното. Свикнах с името ми да се свързва и световният триумф, и вече не ми тежи толкова.
- Интересът към теб не може да не е по-голям, отразява ли ти се по някакъв начин?
- Да, постоянно ме дърпат наляво-надясно, но гледам да се абстрахирам от тези неща. Предимно си събирам силите в залата и там влагам всичко от себе си. За спортист като мен това е най-важното.
- Какво стана отношението на треньорите, след като спечели титлата и се завърна в България?
- Продължаваме да работим по същия начин. С всички момчета е едно и също. Разлика почти няма, в залата титлата не ми дава някакви привилегии.
- За световното първенство в Москва никой не те слагаше в сметките, ти също много добре си го знаел. Смяташ ли, че това ти помогна?
- Със сигурност. Когато никой не те зачита, е нормално да не те слагат в сметките, не гледат сериозно на теб. Тогава си психически по-освободен. Напрежение има при медалистите и шампионите, защото те има какво да защитават. Ти, като си никой в борбата, няма какво да защитаваш, а само да печелиш, като излезеш на тепиха.
- В кой момент от първенството се чувстваше най-уверен в силите и възможностите си?
- След всяка победа бях все по-добре. Просто навлизаш в състезанието и ти идва увереност. Знаеш, че след всеки спечелен мач продължаваш напред и се нахъсваш все повече.
- А коя победа беше най-сладка - тази срещу руснака Алексей Мишин на 1/4-финалите, или когато би кубинеца Пабло Шори на финала?
- И двете. С Мишин беше много голяма радост, че го победих, защото той имаше портрет в залата. Когато надвих кубинеца, на моменти не знаех какво става, само усещах, че постигам нещо голямо.
- По какъв начин реагира публиката, защото би техния шампион на домашната му сцена?
- С мълчание, залата утихна. Аз обаче не разбрах много, защото единствено виждах треньорите, които ме прегръщаха. Те просто ме взеха и ме прибраха, за да си почивам за следващата схватка.
- В последните шест големи първенства не си преминавал II кръг. В последния цикъл на подготовка правил ли си нещо по-различно, за да достигнеш до върха?
- Тренирал съм по указанията на треньорите, правих това, което ми е възложено. Всичко съм изпълнявал. Не знам, може би този ден е бил моят и съм го оползотворил по правилния начин.
- На следващите състезания вече ще започваш като световен шампион и очакванията ще са големи. За какво още мечтаеш?
- Мечтая за медал от Олимпийските игри в Лондон. До 2012 г. има време и ще мога да се подготвя. Световната титла само ще ми помогне. Спортното ми самочувствие вече е много по-голямо. Надявам се да няма контузии и успехите ще дойдат.
- Треньорът ли е най-важен в борбата, защото той трябва да е и психолог, а не само да води процеса в залата?
- Да, треньорите, освен да ме натоварват на тепиха, ме подготвят и психически, трябва да съм предразположен, да се чувствам добре на самото състезание. Когато не ме тормози нищо, резултатите идват.
- В България има голяма криза както в спорта, така и извън него. Миналата седмица спортист № 1 за 2009 г. Детелин Далаклиев обяви, че още не си е взел премията от федерацията за световната титла. В борбата това съществува ли?
- Не, при нас няма такива проблеми. Засега не съм си получил премията, но това ще стане до края на годината. Редът е такъв, но съм сигурен, че няма да има проблеми относно парите.
- Борбата ли е най-добре от индивидуалните спортове във финансово отношение? Всичко, което се случва, не се ли дължи на президента Валентин Йорданов?
- Не, не мисля. Нашият спорт е беден, не мога да твърдя, че сме платени добре. Парите се събират от няколко места, но не съм наясно откъде точно. Много дължим на г-н Йорданов. Явно доказваме, че борбата е традиция в България. Всички виждат, че се справяме, независимо от кризата печелим медали.
- Предстои да бъдат обявени номинациите за спортист № 1 на България. Възможно е да спечелиш най-значимия спортен приз...
- Това ще го решите вие, журналистите. Аз не мога да влияя. Правя го само на тепиха. Единствено се надявам да съм в призовата тройка. Много е трудно обаче и не искам да правя прогнози. Нека обявят резултатите, а аз ще ги изчакам. Тази година да станеш спортист № 1 на България е като да станеш борец № 1 на годината. Станка Златева и Михаил Ганев също са фаворити, колкото и аз. Така че е трудно да се прогнозира. Когото преценят, няма да се сърдя.
- Състезаваш се на клубно ниво и в Германия...
- Да, там системата в Бундеслигата по борба е изградена на два потока и се изправяме всеки срещу всеки. Както тук играят Левски срещу ЦСКА, така и ние се състезаваме един срещу друг. Моят клуб не е сред фаворитите да стане шампион, но е някъде в средата на класирането.
- Какво е отношението към борците в Германия и каква е разликата с реалността тук? Как ви приемат хората?
- Доста са запалени. На всяко състезание залите винаги са пълни. Добре ни приемат, радват ни се. Там има хляб.
- Тук се състезаваш за Литекс, а шеф е г-н Гриша Ганчев...
- Той е най-големият благодетел за нас. От толкова много години дава пари и издържа цял отбор. Едва ли тези инвестиции имат някаква възвращъемост. Той обича борбата и дава всичко за нея. За разлика от много други отбори, в Литекс всичко е осигурено. Заплати, възстановяване, масажисти - всичко е точно.
- България е малка държава, но сме лидер по хванати с допинг спортисти. Дали контролът в борбата е по-добър или дисциплината, но като че ли между борците няма много прегрешили с допинг?
- Постоянно ни проверяват. По няколко пъти в годината идват да ни тестват тук и на голямо първенство - също. Медалистите дават задължително проби, а също и по жребий. Ние обаче нямаме проблеми с допинга.
- Как съчетаваш спорта с учението?
- В Национална спортна академия "Васил Левски" съм втори курс. Както казват всички - да си студент е добре. Запознаваш се с много млади хора, контактуваш...
- С какво око гледат на теб преподавателите, след като триумфира на световното в Москва? Промениха ли отношението си към теб, защото през ръцете им са минали много спортни светила?
- Радват се, поздравяват ме. Аз всъщност още не съм ходил на лекции и упражнения, защото нямам време. Формата ми на обучение е задочна, за да мога да съвместявам училище с тренировки и състезания.
- Какво правиш, когато не си в залата или на лагер?
- Ако имам възможност, си ходя в Стара Загора. Ако не, стоя в София и се събирам с приятели. Ходим на кино, разхождаме се, както всички нормални хора.
- Имаш ли идол в борбата?
- Възхищавам се на много борци, но ако трябва да кажа един, това е Армен Назарян. Той е най-добрият борец. Възхищавам се и на моя противник Мишин. Извън борбата обаче нямам идол.