Слънце!

260 000 по-малко бедни от близо 7 милиона българи. Звучи някак си радостно. Но не съвсем!
Защото това щяло да се случва до 2020 година, а засега е само амбиция на социалния министър Тотю Младенов. От тези 260 000 души със 78 000 трябва да намалеят бедните деца на България.
Не е лошо, когато министър в една държава има амбиции. Лошо е, когато повечето от тях остават само едното пожелание. А за три години целите на министрите от този кабинет се въртят все в пожелателна посока.
Но и това не е най-лошото. Може пък нещо да се изпълни... Дай боже, докато не ги сменят и дойдат други, министрите да наредят нещата поне в своята къщичка. 
Много е лошо обаче, дори грубо, когато за три години единствената мярка за справяне с бедността е нейният анализ и организирането на конкурси за детска рисунка. Може да обещаваш на големите, може да лъжеш големите, може дори да им се подиграваш в лицето. Те, големите, вече какво ли не търпят! Но защо караш едно бедно дете да рисува слънцето на своята мечта, когато не можеш да обещаеш да му го дадеш!
Наслушаха се вече на обещания и бедните, и гладните, и пенсионерите, и безработните, и техните деца. Не е ли време за реални действия. Но кой да ги извърши? Поредните стажант министри ли? Защото, ако на мястото на не особено убедителния министър Тотю Младенов се появи поредният "здрав" кадър от младежката организация на ГЕРБ с "изключителен" управленски опит, тогава каква ли ще бъде темата на поредния конкурс за детска рисунка?