Шамарът на Шамара

Понякога може и да се съмняваме в народната мъдрост, че на лъжата краката са къси. Не само защото едва ли някой ги е виждал. А и тъй като има лъжи, чийто живот се измерва с десетилетия, векове и дори хилядолетия. Цели поколения поред не могат да дочакат истината, особено когато става дума за преломни исторически събития. Но дори и в такива случаи мигът на балансираната оценка все някога настъпва. В последните двадесет и няколко години се изсипаха тонове измислици и клевети срещу българската антифашистка съпротива и последвалия социалистически период. Днес обаче тъкмо синът на един от партизаните, на една от най-високопоставените фигури в предишната  йерархия застава начело на Партията на европейските социалисти. Каква по-добра реабилитация и на охуленото партизанско движение, и на анатемосаната социалистическа държава! И то не в домашни условия, а на европейската сцена.
Други лъжи лъсват още в момента на изговарянето им. Наскоро избухна скандалът с използването на правителствения еърбъс за полет до Варна на футболистите от "Витоша" (Бистрица) - нещо, което е в противоречие с лиценза на "Авиоотряд 28". Никой обаче не е посмял да отклони прищявката на премиера, който играе в същия отбор. Борисов обясни, че полетът е заявен по установения ред и е платен от частно лице. Още тогава беше ясно, че ни гледа в очите и ни лъже, но нямаше как да се докаже. Сега вече са налице и документи, според които заявката за полета е подадена три дни след осъществяването му. С други думи, ако не беше изтекла информация, транспортирането на футболистите нямаше да бъде нито заявено, нито платено. Всичко щеше да е за сметка на държавата, в която Борисов се разпорежда, сякаш му е бащиния.
В същото време при инцидент в Пирин загива млад софиянец. От телефон 112 отказват да изпратят хеликоптер. "Исках да ме свържат с този, който дава разрешението - Цветанов ли, Борисов ли, не знам кой, за да чуе как синът ми хърка в ръцете ми", споделя майката. И добавя, че ако е бил чедо на някой виден човек в държавата, са щели да го спасят. На всичкото отгоре Борисов използва за своите пътувания не само правителствените самолети, но и тези на военната авиация, а разходите за полетите му са изяли средствата за подготовка на военните летци. И то при положение, че веднага след влизането си в  министър-председателския кабинет се закани да спре полетите на властта.
Някои от усукванията на Борисов са трогателно наивни, като например пъченето му пред телевизия "Евронюз", че миналото му било прекрасно и не зависел от никого. Сякаш не сме чели докладите на бившия американски посланик Джон Байърли за този "прекрасен" период. И сякаш това, че изпращаните от него грами са секретни, ги прави невалидни. Други изхвърляния са по борисовски грандомански. Пред същата телевизия премиерът призовава европейските граждани да спят спокойно, защото ние пазим стриктно границата, като само за три дни сме заловили 63 тона наркотици. А САЩ за цяла година хващат само 33 тона. Разбира се, едно от двете числа не е точно. Едва ли е нужно да гадаем кое.
Има и лъжи, които са толкова на дребно, че чак ни карат да съжаляваме автора им. Премиерът не бил чул за многохилядния протест в столицата в Деня на независимостта. А пък рапъра Мишо Шамара нито го знаел кой е, нито го слушал. "Да говориш, че не ме познаваш, а два пъти да си ми рязал лентите, не е мъжка постъпка", отвърна Шамара,  който заедно с друг рапър - Сарафа, стана обект на прокурорско разследване заради песента "Бяло, зелено, червено". Обвинението е в "обругаване на националния трибагреник". Всеки, който е добре възпитан и има изграден вкус, не би харесал нароченото парче, текстът му е откровено вулгарен. То се пее от три години, но прокуратурата не реагираше. Тя реши да се задейства едва сега, когато бе добавено изречението: "Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба". Което подсказва, че действията срещу рапърите са предприети по политически съображения, а не от грижа за чистотата на националното знаме. Ето защо всеки, комуто е скъпа свободата на изразяване, няма как да не се опълчи, колкото и да не му допада конкретният текст.
Мишо Шамара признава, че е работил за сегашните управници и лично за Борисов. В неговия репертоар дори има песен със заглавие "Химн на ГЕРБ", в която той призовава да се гласува за тази партия. "Но в момента не ти не искаш, а аз не искам да съм в ГЕРБ", обръща се той пряко към  премиера. Което несъмнено е шамар за управниците, колкото и да се правят на ценители на високата култура, а не на рап музиката.
След всичко това Борисов уверява, че нямало да прави предизборна кампания. Може би тук не мами, доколкото кампанията изобщо не е спирала. Изпъстрена е с лъжи, но какво друго да очакваме, когато направеното е малко, а амбициите - големи? Може би да се надяваме на онова, на което и самият премиер - че българите имат глави на раменете си. Пък да видим дали шамарите като този на Мишо няма да се множат.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info