В живота като на кино и обратно

    И днес, както неведнъж друг път, ще изневеря на рубриката си и вместо "от дума на дума" тя ще стане "от информация на информация". Чудя се на нашите управници и по-конкретно на родното ни МВР (за което според песента на Веселин Маринов "истината днес е само тази - родната полиция ни пази") как не са забранили по някакъв начин интернета. Точно в него чета ужасните информации, за които си позволявам да ви припомня. А може би те са ужасни само за мен и обикновените хора, които помнят или са чували за кроткото в това отношение минало време, когато мнозина мечтаеха да живеят на Запад. Ето го - сега Западът дойде при нас и сме длъжни да му сърбаме попарата.
Става дума за въоръжените обири, които ми подсказаха заглавието на настоящето мое съчинение "На кино като в живота и обратно". Седя си пред екранчето на компютъра, запознавам се с пресните новини и по някое време така се улисвам, че като че ли не гледам документални вести, а художествени произведения. Случвало ми се е и обратното - да взимам някои художествени творби за истински новини.
Напоследък искрено хвалим нашите сериали, които се прожектират по телевизията. Много са реалистични - имам чувството, че са правени по рецептата на поета "слушай и само записвай!". Като човек, докосвал се до изкуството, трябва да призная, че наистина са професионално изпипани - сякаш американци са ги снимали. Като зрител и гражданин обаче не мога да не си задам въпроса "в чия мелница те наливат вода", както се питахме едно време и се шегувахме с тези думи. Целта им да развличат публиката си във време на икономическа (у нас и политическа) криза ли е, или да бъдат безплатна школа за бъдещи престъпници?
 Пред мен е разпечатката от информация с дата 30.11.2012 година за неотдавнашен грабеж в Перник със заглавие "Дързък въоръжен обир". А ето какво пише и под заглавието "Четирима маскирани нападнаха касата на Централната обогатителна фабрика и отмъкнаха 162 хиляди лв., предназначени за заплати". Отварям скоба за това, че бандитите или са били запознати с факта, че тук заплати се изплащат редовно (за разлика от немалко други родни предприятия), или просто са имали късмет. Ако вземем предвид процента на откриваемост и наказване на престъпниците при подобни случаи, можем да предполагаме, че и пернишките обирджии едва ли ще получат заслуженото.  
Оставям това на любимата на Веселин Маринов полиция и на любимите на цял народ съдебни власти, а аз продължавам да чета като въртя мишката назад, за да се върна до 25 ноември 2012., където пише: "Въоръжен мъж обра казино в Русе". Научаваме също, че: "отмъкнал 300 лв. от игралната зала... Той държал в ръцете си пистолет." По-надолу се съобщава още, че това е втори обир на казино в Русе в рамките на две седмици.
Но и преди да стигнем по Дунава до Русе, има какво да научим. Например на 22 септември: "Шефката на казино в Лом инсценира обир". Става дума за Ц.Т., която прибягнала до измамата, за да прикрие липсата на сумата от близо 11 хилади лева, които взела. На 16 ноември пък са откраднали 44 000 евро от руснак, дошъл да си купи имот. Парите му заедно с лаптоп и скъп часовник са отмъкнати след влизане с взлом.
Естествено София не може да не докаже приоритета си на столица. На 23 октомври е осъществен въоръжен обир на бул."Дондуков" №123, където се помещава офис на "Алианц банк". Там са нахлули двама въже с кожени якета, черни панталони, мотористки каски и пистолети и са откраднали по предварителни данни около 60 хиляди лева. Мотоциклетът, изглежда, е най-удобен за такива случаи, защото през април с този вид моторно превозно средство е обран банков клон в Студентския град в София, през август - бензиностанцията в Бухово, а две седмици по-късно и пощенският клон в Челопечене.
На 10 септември въоръжени и маскирани са извършили обир в игрална зала в Петрич, като заплашили крупието с пистолет. Вече игралните зали станаха няколко, затова не ви препоръчам да си откривате такава. Инвестирайте другаде!
 На 5 април мотористи с черни маски нахлули в софийска банка, минути след като инкасо автомобилът е заредил пари в трезора и отнесли 200 хиляди.
Стига съм се връщал назад! Стига съм ви занимавал с крадци и насилие! Дори за някакво оправдание на грабителите ще цитирам Франклин: "Нуждата не признава закони". И ще завърша с мисъл на Ж. Ж. Русо, която намирам за по-дълбока: "Когато в една демокрация малцина притежават много повече от средния гражданин, тогава държавата или загива, или престава да бъде демократична".