Професионалният опозиционер

Известно е, че повечето, за да не кажем всички, интелектуалци във всички времена са били опозиционно настроени. Дори тези, чиято партия е била на власт, са имали желанието техните идеи да се осъществяват по-добре, а не да са повече или по-малко пренебрегвани от практиката. Примери за това - колкото щеш. Достатъчно е да спомена Валери Петров...
Днес тема на моите петъчни редове ще бъде Радой Ралин, който преди дни, на 22 април, щеше да навърши деветдесет години. Познавах не само този чудесен сатирик и поет от книгите му, но и този интересен, нестандартен човек, мой съсед от махалата около хотел "Плиска". Без да е артист (макар епизодично да го бяхме видели и на киноекрана) той успя - главно с епиграмите си, да спечели обяснима популярност, която може да се сравни само с  необяснимата в повечето случаи слава на някои участници в днешните телевизионни сериали и предавания.
Явно в тогавашния ни живот (който хората като мен предпочитат пред днешния) е имало доста трески за дялане и остроумното перо на Радой е вършело добра работа. Най-различни са темите на неговата художествена критика към нашето всекидневие от онези години. Един от любимите му, по-малко популярни, обекти за упрек беше например нередното и неясно изгубване на имотите, притежание на пенсионния фонд, издържащ до голяма степен пенсионерите. Ред други най-различни въпроси са възбуждали сатиричното гражданско перо на поета. Едни от тях ставаха номера от филмовата минипоредица "Фокус", други се превръщаха в остроумни епиграми, повтаряни от цял народ, и т.н., и т.н. И всичко това беше увенчано накрая с "оправдателното" двустишие:
"Драскай епиграми, не се бой -
ще ги припишат на Радой!"
След така наречените демократични промени у нас Радой отново не пропусна възможността да бъде оригинален - по едно и също време той беше член на БСП и радетел за идеите на СДС-то. Тогава бях участник в следната случка, описана после от друг наш сатирик - Рашко Стойков. На столичната улица "Раковски", пред театър "Сълза и смях", се срещаме неколцина пишещи братя, между които и Радой, който ни показва новия брой на вестник "Демокрация" и току що откритата в него културна страница. "Тук ще могат да пишат автори с най-различни възгледи" - кани ни за участие поетът. "Жалко - отговарям му аз, - за разлика от твоите моите възгледи си остават еднакви"...
За щастие обаче това ни най-малко не нарушава комшийското ни и колегиално приятелство. На него дължа благодарност за някои уроци по писателство - когато му четох мои басни например, той ме убеди, че по-добре е да начупвам тук-там класическия стих (това го прави по-близък до обикновения ни говор) и да сменям глаголните времена (пак за естественост). А в някои от срещите ни си говорехме неща, които биха скандализирали читателите на вестника и затова не ги цитирам. 
Пак за щастие обаче големият писател, поет и сатирик ще бъде запомнен преди всичко с написаното от него. А то ще се чете и цитира още дълги години. Както ще се помнят и неговата бурна антифашистка младост и гражданските жестове, които той прави през целия си живот. Винаги беше загрижен за някого, винаги пламенно защитаваше някаква кауза...
Позволявам си да намеся и моята лична теория за ценността на твореца - бил той композитор, художник или поет. Докато е жив, а на всичко отгоре го и познавам, на мен ми се иска той да отговаря на повечето общоприети норми за добро човешко поведение. Да не лъже, да не краде и т.н., без да го ограничавам откъм пороци като пиенето например, които според мнозина съпътстват таланта и вдъхновението. Когато обаче той се пресели в небесните селения за нас остава само сътвореното от него и ако то е гениално или почти, ние забравяме, че приживе авторът му е бил несъвършен в някои отношения.
Не че на Земята Радой Ралин е бил голям грешник, а и думата "сатирик" произлиза от древногръцкия полубог Сатир, но още жив той се радваше на всенародно признание и обич. То му беше донесено и от станалите пословични негови епиграми, и от цялото му критично към нередностите поведение на писател, и  от активното му участие в много жанрове на родната литература и изкуство. Всички помним неговата книжка "Люти чушки" блестящо илюстрирана от приятеля му Борис Димовски. Помним и други негови хумористични и сатирични изяви. Но не бихме били справедливи, ако не го оценим и като голям поет лирик - от ранните му издания "Личен контакт" и "Есенни къпини" до излезлите в последната година от живота му "Неочаквано възкресение" и "Личен контакт".