Най-хубавият месец

Вече сме май - най-хубавият, най-богатият на красота и светли празници месец от годината. Досега съм писал на това място (повече критично) за различни житейски случки и съм споделял мисли, събудени в мен, писал съм и за хора, които по мое мнение са заслужили да се отбележат, писал съм за какво ли не. Сега тема ми е месец май. И едва ли някой ще намери друга, по-заслужаваща да се "възпява" част от годината. Когато се сменя зимното ни често мрачно настроение с пролетното, когато хвърляме дебелите дрехи и имаме чувството, че сме преродени. Кога има толкова много зеленина и цветя? Празниците също май са най-много през май...
Месецът започва с Деня на труда. За първи път са го чествали преди много години работниците от американския гр. Чикаго. После той става неотменна частица от календара, ден, който се празнува от всички по земята, изкарващи прехраната си и стигащи до всички човешки блага не с далавери и мошеничества, а с честно създаденото от ръцете и ума.
Но да не отиваме толкова далеч назад във времето! Хората от моето поколение, че и по-млади, пазят спомените си за големите първомайски манифестации на трудещите се, които се провеждаха през годините на социализма. Нека пишат разни черногледци и фалшификатори на историята, че някога сме ходили на тези манифестации едва ли не насила - за тогавашните деца, че и за всички участници, те бяха радостни преживявания. Нима някой принуждава сега толкова много хора да идват на празника на вестник ДУМА в Парка на свободата (извинете - в Борисовата градина), който се провежда всеки Първи май?
Както никой не ни принуждава да боядисваме яйца и да месим (по-точно да купуваме) козунаци, които са неотменна част от големия християнски и всенароден празник Великден. С колко радост участват в него като помагачи и като главни действащи лица моите приятели и читатели на Дядо Пънч - децата. Не се ли вдетиняваме и ние, възрастните, когато на всеки му се иска да счупи шареното яйце на другия със своя борак?
Шести май - Гергьовден, пък е празник на бившата ни армия. Едва ли трябва да обяснявам защо я наричам "бивша". Днешното й положение, въпреки немалката бюджетна дотация, ни най-малко не съответства на славното й минало, в което намираме истински героични патриотични прояви. Не мога да си обясня обаче какво търсят български войскови части в далечни земи, където всъщност помагат за провеждането на някакви чужди на българина интереси.
Девети май е друго нещо. Той е истински празник на народите, които бяха жертва на кафявата чума - фашизма, и след много страдания и подвизи я победиха. Съвсем заслужено тази дата бе обявена и за Ден на Европа. Тук виждам и националния ни интерес, въпреки опитите на жалките фалшификатори на историята, според които у нас изобщо не е имало фашизъм и черните забрадки от онова време са едва ли не само белетристика.
И ето, че стигнахме до дванайсети май. На този ден нашият народ трябва чрез пуснатата в урните бюлетина да покаже, че не иска повече да бъде третиран като бедна (не жестоко обедняла, а бедна) чужда колония и управляван от парадоксално Народно събрание и правителство, както и от назначени от тях местни началници. Какви повече доказателства от появилите се напоследък са необходими, за да разберат голяма част от сънародниците ми, че не алчни и самодоволни алитерати трябва да коват бъдещето ни, а грамотни, честни и милеещи за България и народа й управници. Живея с мисълта, че резултатите от изборите ще опровергаят песимизма ми.
Навярно затова в ушите ми вече звучат гимназиалните музики, минаващи по улиците, и се чува радостният смях на абитуриентите, получили първата си виза към живота. Не случайно беше и онова предложение - национален празник да ни стане Денят на нашата просвета и култура Двайсет и четвърти май. Някакви календарни съображения разделиха този празник между единайсети и двайсет и четвърти май, но за нас това са подробности. И нашата татковина си остава, въпреки жестоките удари върху нейните култура и образование, нанесени й от прости управници, "Държава на духа", както се беше изразил един голям руски и световен учен. Нека друг европейски или световен народ се похвали със своите Кирил и Методий и с тяхното велико национално и интернационално дело, пък след това можем да продължим разговора си!
Не само аз смятам, че най-хубав от месеците на годината е Май. Големият ни поет, интелектуалец и революционер Гео Милев също мисли така и завършва отдавна станалата легендарна своя поема "Септември" с думите "Септември ще бъде май. Ще бъде."