Конкурсите за нови Яворовци

Миналата седмица, точно в деня, когато над София се изсипа първият голям дъжд от продължилите цяла серия валежи, бях поканен на две литературни събития с по една обща дума в заглавието. Имам предвид обявяването на спечелилите конкурсите за поезия "В полите на Витоша" и "Витошко лале". Първото се състоя в луксозен ресторант в сградата на Националния дворец на културата, а второто - в читалище "Братя Миладинови"-Княжево.
И в двата конкурса между наградените поети имаше мои приятели и ми беше хубаво да присъствам. Дни преди това друг мой приятел също бе отличен с награда  - на кюстендилски поетичен конкурс, носещ (кой знае защо) не името на големия поет Емануил Попдимитров, а на Биньо Иванов. Интересно е да се знае, че на този (кюстендилския) конкурс не е имало сбирка по случай завършването, а грамотите на удостоените с награди автори са им изпратени по пощата. Криза - какво да се прави.
Затова пък за конкурса "В полите на Витоша", организиран от Столичната община, бяха намерени нужните средства. На вечерта за награждаването имаше поднесени и вино, и хапки (петифурчета), и музикални изпълнения, които взеха превес над поезията и превърнаха тържеството в концерт. Но в другото (състояло се по-късно) награждаване, на което присъствах - в княжевското читалище, нямаше дори пликове с макар и скромни парични "отличия". Оказва се, че културното ведомство на Столичната община не разрешава разходи за написано, а само за изпято, и бедните поети бяха удостоени единствено с художествено изработени плакетчета. Явно трябва да се примирим, че живеем в грубо капиталистическо общество, където всяка поезия е излишна.
Замислих се над това колко много поети, признати от цялото общество или само от лелите си, има по нашата плодородна земя. Чел съм редове от "творчеството" на някои от тях и с ужас трябва да споделя, че заедно с безспорно талантливите млади автори на поезия и проза у нас пишат и издават книги голямо количество графомани, които срещу заплащане могат да видят отпечатани своите лирични излияния или прозаични недоразумения. Първите имат превес. Защото белетристиката изисква освен талант, и доста дълго, търпеливо седене над листа.
Пишейки тези редове, се замислих и кой е виновен за това избуяване на бурени в нивата на нашата литература, по-точно на нашето книгоиздаване? И изобщо има ли виновен? Търсейки отговор на тези въпроси, погледнах няколко малки съобщения по страниците на наши вестници. И прочетох следните заглавия: "Национален конкурс Яна Язова - Лом 2013" (състезават се разкази), "Национален конкурс, посветен на 115 години от рождението и 90 от смъртта на Христо Смирненски" (за поезия, есе, разказ, фейлетон, спомени), "Национален конкурс за стихотворение и детска песен "Поезия и песен на Балкана" (обявен от читалище "Развитие - 1869", Дряново), "Резултати от конкурса за поезия и кратък разказ "Валентин Найденов", Сливен, "Национален литературен конкурс "Рада Казалийска" - читалище "Добри Чинтулов", "Национален конкурс за лирика "Иван Пейчев" - Шумен, "Национален конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови на тема "Сън за щастие" - Трявна (под патронажа на президента Росен Плевнелиев), "Поетичен конкурс "Свищовски лозници", Национална награда на СБП "Георги Джагаров", "Анонимен конкурс за поезия, обявен от читалище "Пенчо Славейков - 1921", "Награда на името на Станислав Сивриев" - Златоград, "Национална награда за детска литература "Петя Караколева" - Кърджали, "Втори международен конкурс за поезия "Лирични гласове", "Резултати от поетичния конкурс "Южна пролет - 2013", на който, освен поети, кой знае защо, се награждават и двама критици и неколцина прозаици...
Не е трудно да се досетите, че ако имах желание, можех да продължа този списък с още много редове. За съжаление обаче (или може би не съм прав, наистина ми е мъчно да преценя), ако изключим няколкото национални поетични състезания (като конкурса "Южна пролет" или наградата "Георги Джагаров"), повечето от другите ограничават значението си с известно връщане на загубеното или пренебрегвано самочувствие на автори и читалища. И понеже за някои от конкурсите няма парично покритие или то е твърде скромно, остава единствено славата на авторите и гордостта на организаторите, че и те имат още една своя литературна проява. А народът казва в такъв случай: "На гол тумбак - чифте пищови".
Навярно поезията ни трябва да се наведе и да почака по-добри времена както за нея, така и за цялата ни култура.