Другите актьори

Писах за известни наши актриси и актьори - мои съкурсници от театралния институт (само че те следваха актьорско майсторство, докато аз - театрознание), като Таня Лолова, Емилия Радева и Гинка Станчева, Григор Вачков и Кольо Анастасов, както и по-младите Вълчо Камарашев, Стефан Данаилов, и се замислих не само за таланта им, а и за съдбата, която явно е била доста благосклонна към тях. Без да подценявам ни най-малко успехите и популярността на Ламбо например, давам си сметка за игрите на случайността, защото той отначало е искал да стане историк, но друг голям артист - Иван Кондов, го е насочил към сцената.
Мнозина от най-известните ни майстори на театралното и филмовото изкуство не са влезли при първото си кандидатстване във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов", станал по-късно НАТФИЗ, други като споменатия Кондов, Петър Слабаков, Наум Шопов и дори една изключителна актриса като Невена Коканова са се разминали с редовната си учебно-професионална квалификация. Но когато талантът и съдбата те набележат за артист, няма как да не станеш.
(Още по-определено това се отнася за писателите, някои от които не са завършили нито литература, нито специалния институт за писатели в Москва, а образованието им е юридическо или лекарско. Театрознание освен мен са учили например писателят Юри Дачев, както и редакторката на тези редове и авторка на компетентни по просветни и други въпроси статии Велиана Христова.)
Напоследък в театралния живот се установява практиката на "мечките". Мечка се казва на прочут, обикновено от телевизионните сериали, артист, който гастролира в провинциален спектакъл и го прави по-търсен от публиката. Обикновено "мечките" са талантливи артисти, но това не е важно, а тяхната популярност, придобита може би и случайно. Затова искам да напомня (след като миналия път писах за изключително надарения Стефан Данаилов), че в нашите театри играят също стотици талантливи труженици на сцената, лишени от блясъка на голямата слава, но с неоспорим и недооценен принос в културния живот на страната ни.
В списъка на юбилярите, който чрез Красимира Филипова съм взел от Министерството на културата, е попаднал и навършилият на 14 декември своите шейсет години благоевградски актьор Николай Кимчев. Част от тези години (след завършването на ВИТИЗ) той е актьор в театър "Никола Вапцаров", а част и от тях е негов директор.
Ще изредя някои от ролите му в български пиеси, защото, макар да е играл сполучливо и в други, излъчването му е твърде нашенско. Зрителите го помнят като Живко в "Майстори" на Рачо Стоянов, Куцар в "Албена" на Йовков, Драгоданоглу във "В полите на Витоша" от Пейо Яворов, Станчо Квасников от "Службогонци" на Вазов, Бащата в "Змейова сватба" на Петко Тодоров, кметът от "Вражалец" на Ст. Л. Костов... Като добавим и десетината му участия във филми, не остана място за друга важна негова творческа изява - той е и всепризнат изпълнител на български народни песни. От тях смятам за напълно достатъчно да спомена "Гемиджии" и "Македония"...
Негов съкурсник от ВИТИЗ е моят приятел Кольо Пехливанов. Когато беше млад актьор в Ямбол, аз му предвещавах бъдещето на Гриша Вачков - такава ярка самобитност имаше. Не мога да го забравя в ролята на парашутиста Рахо от моята пълна с парадокси комедия "Вълци нема". Зрителите обаче стопроцентово му вярваха, когато, кацнал опушен като коминочистач, твърдеше, че вятърът едва не го е отвял в Сърбия, а после щял да падне върху един локомотив и накрая се оказал на едно сухо дърво над зяпналите отдолу прегладнели вълци, каквито според заглавието на пиесата изобщо "нема". За мое голямо съжаление този надарен артист отдавна не е в театъра, а съвсем успешно се занимава с културната дейност на разположения недалеч от Ямбол град Стралджа...
Полезна работа са си намерили и вършат сега още двама от неговите състуденти, започнали повече от добре актьорската си практика на сцената. Това са Галя Асенова, която отдавна води фолклорното предаване на една от телевизиите ни, и Станислав Пищалов, чийто глас често слушаме в озвучените на български език телевизионни филми. Хубаво е поне това, че благодарение на професионалисти като тях понякога от малкия екран се говори правилно. Техен съвипусник от института е и блесналият преди години като звезда (в нашите мащаби) на филмовия екран Иван Иванов... Актьори, талант и съдба - това е голяма тема, която трудно може да се разгърне във вестникарски обем.
Отбелязвайки рождения ден на Кимчето и споменавайки някои негови колеги, искам да дам израз на уважението и приятелското си чувство към всички наши артисти от пръснатите из България театри, а също и на онези, които съдбата е извадила от сцената, за да се занимават с други полезни културни дейности.