Честито и от мен, Ламбо!

Хубав, талантлив, прочут, обичан от милиони хора. Как да не му завижда човек. Разбира се, благородно. Фактът, че навърши седемдесет години, също буди завист - значи навлиза в зряла, мъдра възраст... За да бъда точен, трябва да кажа, че има и такива, които не го обичат - заради последователно отстояваните му леви убеждения. Това обаче не бива ни най-малко да го тревожи, защото според мъдреците - нямаш ли никакви врагове, не ти е съвсем чиста работата.
За мое съжаление Стефан Данаилов имаше рожден ден не в петък, а няколко дни преди това и аз сърдечно се присъединявам към поздравилите го, обаче на патерица. Според народното поверие "честито" не бива да се казва предварително. Затова пък други автори и издания писаха за него още на точната дата. Не съм проследявал всички публикации, но с удоволствие изгледах телевизионния колаж от откъси на филми и предавания с участието на юбиляра, монтиран от режисьора Коста Биков. Не случайно народът ни вика "око да види". И най-ласкавите правдиви и талантливо написани или казани думи не могат да предадат с цялата сила на въздействие изиграното от големия артист на сцената или екрана. А като го видиш дори в някой съвсем кратък кадър, в главата ти нахлуват спомени, запазили се впечатления и вълнение от много театрални и филмови роли, с които Цапето или Ламбо те е карал драматично да затаиш дъх или обратно - да се смееш от все сърце. За всички театрали Стефан Данаилов е Цапето или Ламбо, а студентите му лепнаха и достойния прякор "Мастер". Такъв си остана той за нас - колеги и приятели, когато неочаквано сполучливо за един артист, играеше и ролята на министър.
Всъщност артистът като че ли е по-подходящ за ръководител от някой художник например, защото е свикнал на колективизъм, на партниране в изкуството. Изглежда това усещане на рамото до себе си и липсата на самовлюбеност направи Стефан Данаилов приятел на цялото професионално съсловие... Разговарям веднъж при случайно виждане с жена му и телефончето й звъни. Той се обажда, за да каже, че не е свършил нещо си, защото е бил в болницата при Дико Фучеджиев. И когато Мария му предава поздравите ми, той отвръща със заръка да си пазя здравето...
Заслужените добри думи за Стефан, написани или изречени в пресата и електроните медии, припомниха на всички богатата му творческа биография. Едва ли някой може да се похвали (и то на това равнище) с неговите повече от осемдесет роли в киното и не по-малко в театъра. Трябва да добавим и заслугата му на педагог, "откърмил" вече няколко випуска чудесни млади артисти. Трябва да вземем предвид също широката обхватност на неговото творческо амплоа. Харесвал съм всичките му роли и му благодаря за всички негови сценични и екранни превъплъщения: от момченцето във филма "Следите остават" през сериозните образи, създадени, в театъра и в киното, а също и направилия го любимец на зрителите майор Деянов от "На всеки километър" до последните му участия в наши и италиански сериали. Може повече популярност да му са донесли филмите, но не бива ни най-малко да се пренебрегва и онова, което сме видели в театър "Българска армия" и главно в Народния театър "Иван Вазов". Имам предвид сериозни, значими негови роли, а между тях бутат с лакти и се наместват телевизионните му изяви и в леките жанрове - Кънчо, изигран заедно с Николай Николаев или дуетът, изпят с видна френска артистка...
Написаното до тук е всеизвестно. Неизвестен е обаче фактът, че когато Стефан се роди, ние с неговата кака, моята съученичка Росица, бяхме в трето отделение на софийското първоначалното училище "Свети Седмочисленици".
Много ми е приятно като чета в интернет непретенциозни изказвания на неизвестни хора, навярно почитатели на таланта на Стефан за него. Ще цитирам само едно от тях: "Блестящ артист и благороден човек. Само завършен идиот може да сложи политиката преди другите огромни качества на Данаилов. Затова и студентите му го обичат и боготворят. А на примитивните лумпени в държавата остават за гледане представленията на "Бит Брадър".
И ще завърша с един цитат на думи, казани от самия Стефан Данаилов: "Много неща са ми се случвали в живота като актьор, а вече 10 години и като политик. За да получиш любов, трябва да даваш любов... Аз търся веселата част, симпатичната част на човека, а не неговите негативи".