Аристотел и ние
/ брой: 255
Когато следвах театрознание във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов" (това беше преди много години и моди), ни учеха, че основната цел на театралното изкуство е да извисява зрителите, да ги кара да плачат или да се смеят, но и в двата случая да ги приближава до доброто и красивото, да ги приобщава към човешките добродетели. Едва ли точно същите думи сме записвали в тетрадките си на лекции при нашите професори Д.Б.Митов, Гочо Гочев, Любомир Тенев, Кръстьо Мирски и други, допринесли много за родното сценично изкуство и вече забравени, но смисълът е същият.
Той не се е променил от времето на Есхил, Софокъл и Аристофан, през Шекспир, Молиер и Чехов до ден днешен. И в основата му стои гръцката дума "катарзис". Всеки може да разгърне речника (пардон - не всеки, но аз не мога да свикна с факта, че у нас има вече невероятно голям брой неграмотни) и да види определението, което дава за тази дума Аристотел: "Душевно пречистване от въздействието на трагедията". И за да не пренебрегвам автори като Аристофан, Молиер и цялата гвардия комедиографи от всички времена, ще добавя, че сатирите и смешните пиеси, забавното критикуване от сцената на пороците ни, играят не по-малка роля за душевното ни пречистване.
А за да не дърпам чергата само към театъра и да стеснявам смисъла на това, което искам да кажа, бързам да подчертая, че горното важи за всички жанрове на литературата и за всички изкуства. Но има хора, които никога или съвсем рядко посещават театрални представления, изложби и истински концерти. И като се има предвид, че мнозина (нека не уточнявам кои) четат главно жълтите вестници, не ми се ще да коментирам какъв катарзис ги люлее, какви следи оставят в тях умението и усилията на артисти, художници и истински музиканти.
Хвърлих камък по жълтите вестници, но няма да бъда справедлив, ако замълча за лекото или по-тежко пожълтяване и на най-сериозните печатни издания (до голяма степен ги оправдавам, защото го изисква времето, обстановката, в която живеем, смяната на така наречената ценностна система). Да не говорим за телевизията, чието въздействие (главно вредно) е изключително голямо. Едно време Ленин, е казал "за нас най-важно изкуство е киното". Казал го е, защото тогава още не е била измислена телевизията. Такава пагубна, а защо не градивна, възпитателна, доочовечаваща, освен информационна роля може да играе телевизията. И тя я играе с отделни свои предавания и филми.
Написах "информационна роля" и се сетих, че много често информацията, която получаваме, ме кара загрижено да се замисля над психическото здраве на обществото ни. Ето какви "важни" новини бе събрала една страница на инак добър вестник. Първо. Под заглавието "Кой е по-по-гей": "След 3-годишно прекъсване на 26 октомври в столичен клуб ще бъде определен носителят на титлата "Мистър гей България"... Второ. Под заглавието "Елен признава с кого не е спала": "Искам да подчертая, че никога не съм има имала интимни контакти със следните лица (изрежда ги, но аз пропускам допълнителното им рекламиране)". - Това е част от отвореното писмо, в което Елен Колева сподели с медиите "авторския" си списък на мъжете, с които не е спала, предаде Lifestiyle.bg"Е Трето. Под заглавие "Тризначките с Любо Дилов-син": "Една от тризначките - Надежда, вдигна кръвното на Златка още с появата си във "ВИП брадър". Оказа се, че тя е спала с последната половинка на плеймейтката... От другия понеделник в Къщата за една седмица ще влезе Любо Дилов..." Къде ли още не е влизал още този вездеприсъстващ, а иначе стойностен човек. Когато видя името му до имената на разните тризначки, Златки и други подобни "вип-персони" идва ми наум: Първо - да се запитам какво означава съкращението ВИП? Какво направиха през живота си за обществото тези лица (може би "лица" не е най-подходящата дума), та трябва да занимаваме хората с техните простотии? Второ (по повод Любо Дилов-син): преди доста години лично аз закарах (с колата си) майка му Милка до родилния дом и така на бял свят се появи той. Сега (само при някои от неговите прояви) си мисля - трябваше ли да се забърквам в това мероприятие?... На същата страница четем още: "Хари Потър пак №1 по богатство" и "Олигарх построи космически кораб на Наоми", а виждаме на снимки и произведение от любимия дизайнер на прически на Лейди Гага, както и Дидо от D2 в сериала "Секс, лъжи и музика"...
Нямам думи. Няма и повече място.