Времето за заедно

- Аз не умирам, но оттук нататък ще живея... - думи на Стефан Орешков, изречени с примка на шията на 18.08.1866 година.
Не казвам, че това са последните думи на последния саможертвеник от четата на Хаджи Димитър. Как да кажа, че това са последни думи. Той е сигурен, че ще живее оттук нататък. И ето че той е прав. Жив е той, както каза за Войводата му друг безсмъртен войвода. Както го потвърди и шипченецът Христо Милев 130 години по-късно, както го твърди сега и друг присаден шипченец, но от достойното мъжко българско коляно - Георги Георгиев, поел като щафета книгата "Избиванието на Хаджи Димитровата чета и черти от живота на въстаниците Орешков и Патрев", издавайки я отново, предавайки я в ръцете на новите българи, а те... те ще продължат щафетата...
Ето такива книги преминават и през НЛС "Старинният файтон", тази книга на шипченеца Христо Милев за двамата безсмъртни българи с още една друга на Георги Георгиев - "Шипченски мотиви", която е от галерията с образи на шипченци. Нарекох Георги Георгиев присаден шипченец, а вътре в себе си имам усещането, че той е органично свързан с шипченския пантеон, че е неделим от него и затова съвсем естествено тези две книги ще озвучат оазиса, наречен литературен салон "Старинният файтон", на 18 април от 18 ч. Един друг родолюбец - Димитър Копривленски, ще представи двете документални книги на Христо Милев и Георги Георгиев.
Казах защо двама, раздалечени във времето шипченци застават заедно пред почитаемата публика. Георги Георгиев, който е поел щафетата от предходника си Христо Милев, индиректно е обяснил поведението си. На гърба на новото издание на "Орешков и Патрев" той е казал: "Шипченският младеж Христо Милев прави характеристики на двамата славни поборници Орешков и Патрев и страшната трагедия на Хаджи Димитровите четници. Изтощени, поставени в преса между башибозук и редовна войска, те не капитулират. Водят бой с ясното съзнание за своя кръстен край. Юлската им голгота на връх Бузлуджа създава ново свято място на българската храброст и саможертва..." Ето защо тези две книги са на вниманието на този салон, който битува в Дома на Дядото - Дядото, който от това високо място съзря в пространствата на времето оня ален мак, самотен нейде...