16 Септември 2024понеделник19:50 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Жега

Студено, по-студено, най-студено - хладилник!

Уникалният уред е спасение в горещините, той заема видно място сред 100-те най-велики изобретения в историята на човечеството и днес животът е немислим без него

/ брой: 180

автор:Мария Нинова

visibility 2793

В сегашното "наводнение" от температурни рекорди, който е късметлия, прекарва царски на море или в планината. Другите работят... И тайничко мислят за бутилка ледена бира, за купа студен таратор с копър, за чаша сладолед. Откъде? От хладилника!
Уредът, без които е немислим животът на човека. Уредът, класиран сред 100-те най-велики изобретения в историята на човечеството.
Трудно е да се каже кой и кога пръв е стигнал до идеята, че хранителните продукти се съхраняват значително по-дълго на студено. Въпреки че подобни мисли сигурно са съществували още в древността - все пак елементарният опит показва, че на сянка или през зимата храните се запазват по-добре. Но дълго време единственият достъпен начин бил използването на естествени източници - древните гърци и римляни преди хиляди години събирали в зимните дни лед от реките и езерата и го складирали в погреби и в ями ледници, където през топлото време съхранявали продуктите.
Египтяните, които нямали откъде да се запасят с ледени късове, употребявали специални съдове с вода, охлаждаща се през нощта, тъй като в пустинята температурите падат и до 0 градуса.
В Индия пък използвали понижаването на температурата на течността при изпарение. Древните индийци оставяли съд на ветровито място, обгърнат с влажна кърпа.
Веднага след края на Средновековието науката в Европа открива, че някои соли като селитрата, разтваряйки се във вода, поглъщат голямо количество топлина и така понижават температурата на околната среда. Това е първият метод за изкуствено охлаждане. Той се използвал широко през XVI век за изстудяване на вино, сокове и дори сладолед. Недостатък на нововъведението била високата цена.
През 1748 г. Уилям Калън, професор по медицина от университета в Глазгоу, отново опитал да приложи за охлаждане принципа на интензивното изпарение. Но за разлика от индийците той използва не кърпа и вятър, а диетилов етер, кипящ във вакуум. В хитроумното устройство на Калън етерът се изпарявал и след това кондензирал при стайна температура, отдавайки в атмосферата "изсмуканата" от "хладилника" топлина. На такъв принцип работят повечето съвременни битови хладилници.
В началото на XIX век Новият свят се оформя като локомотив за всички открития. Но за разлика от академична Европа отвъд океана движещата сила на всичко е добавената стойност. И в момента, в който се появила нуждата от охлаждане, тя била задоволена. Естествено, чрез познатия и очевиден за тези времена метод - събиране на естествен лед от реките и езерата. Бизнесът с доставката на лед се развил до такава степен, че през 1890 г. експортът достигнал 25 млн. т. Названието "хладилник" (англ. refrigerator) е предложено от Томас Мур, инженер и личен приятел на президента Джеферсън, през 1800 г. Корпусът на неговия "хладилник" бил от кедрово дърво, а вътре в него имало контейнер от метални листове, изолирани със заешка кожа. Тези конструкции за съхраняване на леда наричали "ледени сандъци" (англ. ice-box).
Продължавали и опитите за постигане на изкуствено охлаждане. През 1805 г. американецът Оливър Евънс проектира първото охлаждащо устройство на принципа на Калън, но с някои подобрения. Конструкцията на Евънс обаче не стигнала до практическото си приложение. Това постигнал Джейкъб Пъркинс, създал през 1834 г. компресионно устройство, работещо с етер, и за него получава първия патент за технология за изкуствено охлаждане.
Първото работещо хладилно устройство от абсорбционен тип е създадено през 1850 г. от французина Едмонд Кар. А през 1862 г. той представя на изложение в Лондон своя машина, която произвежда 200 кг лед на час. Но големите размери и високата цена я правят неприложима в домакинството.
Заслугата за "влизането" на хладилника във всеки дом принадлежи на Америка и по-точно на компанията General Electric, която през 1910 г. представя първите уреди за битови нужди - по-малки и по-безшумни. Цената им обаче е $1000 - два пъти повече от един автомобил. Първата компания за производство на хладилници също е американска - Guardian Refrigerator Company, чийто първи продукт се появява на пазара на 17 август 1916 г. Няколко години при всички модели хладилници компресорът се задвижва чрез ремъчна предавка от двигател, който се намирал в мазето или в друга стая. Едва през 1927 г. General Electric демонстрира модел, всички части на който се намират в един шкаф, и добавя терморегулатор. През 30-те години отровният серен диоксид е заменен от фреона, а заслугата е на Томас Мидгли. Безопасността му се поставя под съмнение към средата на седемдесетте години на миналия век, когато е открито вредното му въздействие върху озоновия слой. Оттогава започват разработките, целящи замяната му с други, по-безопасни охлаждащи агенти, които днес се прилагат във всички битови хладилници. И стремежът към все по-голяма функционалност и елегантен дизайн, който демонстрират съвременните уреди.
 

Три са версиите за инцидента с военния самолет L-39 ZA

автор:Дума

visibility 332

/ брой: 176

КНСБ настоява линията на бедност за догодина да е 667 лв.

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 176

3431 ученици са отпаднали през миналата учебна година

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 176

Едва 10% от пожарникарите у нас са жени

автор:Дума

visibility 322

/ брой: 176

Чужди инвеститори бягат от България

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 176

България е с най-голямо неравенство на доходите в ЕС

автор:Дума

visibility 332

/ брой: 176

70% от продажбите на лизинг са на автомобили

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 176

БНБ пуска сребърна монета за Рибния буквар

автор:Дума

visibility 322

/ брой: 176

Ескалацията срещу Русия е само отложена

автор:Дума

visibility 388

/ брой: 176

Темата за мигрантите разделя Европа

автор:Дума

visibility 353

/ брой: 176

Сърбия връща военната служба

автор:Дума

visibility 393

/ брой: 176

Накратко

автор:Дума

visibility 1233

/ брой: 176

На петнадесети - без фанфари

автор:Боян Бойчев

visibility 452

/ брой: 176

Вот за мир или война

автор:Юри Михалков

visibility 604

/ брой: 176

"БСП-Обединена левица" дава знак за промяна в лявото

автор:Юлия Кулинска

visibility 375

/ брой: 176

Гладът в Америка се увеличава

visibility 368

/ брой: 176

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ