Мостовете

Те са всякакви - железобетонни, каменни, дървени, висящи, паянтови и често - въображаеми. Общото на мостовете е, че служат на хората да преминават по-лесно препятствия, но и да преодоляват разделението, да дават шанс на единението и живота. Вероятно затова и винаги са били обект на особено внимание. На усилен градеж, но и на спекулации и дори на разруха в зависимост от стари и нови интереси.

През тези дни старателно филтрираната информация ни поднася вести за истинската драма на МОСТА, разделящ размирната Венецуела от Колумбия. Виждаме действията на законната власт на Мадуро и режисираната еуфория на протестиращите. И пак на 33 оборота се пусна старото кънтри с концертите и събирането на помощи, с търпеливото изчакване на някой сериозен сакатлък, за да се окаже братска помощ на страдащия венецуелски народ. 

 Някак в мъглявината остават обективните думи за блокадата - една от истинските причини за тежкото положение в страната на Симон Боливар. Сякаш не съществуват и апетитите на Щатите да променят тази "комунистическа язва" в ТЕХНИЯ си континент и да приобщят богатата на нефтени залежи република към братската и безвъзмездна помощ на своите компании. Просто така, от грижа за хората и привличането им към истинските ценности на демократично напъпилата пролет.

И ако Венецуела я вразумяват по комшийски и континентално, то нашите душевни терзания и мисловни МОСТОВИ съоръжения се клатушкат яко. След като правни пиротехници от ГЕРБ запалиха лекомислено фитила с новия Изборен закон, също техни огнеборци се затекоха да гасят пожара. Дори се кръстеха смирено президентът по-бързо да обяви ветото си, за да могат да се измъкнат от незаконосъобразния батак. Сетиха се за правомощията на Радев...

Държавният глава не бързаше, не е в неговия реактивен стил. Но не за да къса нервите някому, а вероятно защото от висотата на неговата позиция добре се вижда, че именно от прецизния и справедлив Изборен кодекс зависи дали ще бъде поставен край на спекулантите във властта. И не е ли това  единственият ни шанс да бъде хвърлен МОСТ към по-доброто ни бъдеще, което самопровъзгласил се политически елит дълги години продължава да пропилява лекомислено.

Сега политическите инженери на европейската перспектива за Западните Балкани, за справедлив международен и домашен ред, са във видима възбуда около напускането на парламента от левицата. Като че ли им е скучно да разговарят сами със себе си и се радват на прозорливост и величие. Пък и къде по-добре е да имаш зрители на тази депутатска драма с изразени елементи на моноспектакъл. Хем си ръкопляскат сами, хем ги гледат, макар и със съжаление. 

Било безотговорно и липса на парламентаризъм БСП да напуска демонстративно пленарната зала, споделят пред услужливи камери. А проява на висша отговорност ли е при целия хаос в държавата и поредицата от провали да си постилаш закон за ново "меко" кацане във властта? Та не е ли това своеобразен МОСТ към управленска вечност с изработен от група заинтересовани лица регламент? 

Отговорът е с елементарна трудност. Затова не трябва да учудва бойкотирането на заседанията от опозицията, когато правните и демократични правила и практики се заменят от халваджийските сметки за служебна победа. А мостовете, онези истинските, си стоят като вечни символи на стремежа на хората за общуване, единение и по-добър живот. За другите, мисловните, емоционалните, рационалните, отговорните - просто обидно си мълчим. Има ли защо?!